Дара Джой
Надареният (3)

2

Дженис преглътна. В собствената й спалня идеята изглеждаше по-приемлива.

Когато се изправи лице в лице с реалността — пред мъжа, който спокойно я изчакваше да изложи плановете си — тя осъзна, че нещата в действителност са някак различни.

Сякаш беше дошла тук, за да изпълни негово желание!

Той беше мъж, много по-изключителен, отколкото бе предполагала. Около него витаеше огромна сила и духовно надмощие, което я разстройваше. Дженис потрепери.

Но нямаше избор. Него трябваше да избере.

Тя просто трябваше да погледне в тези озадачаващи разноцветни очи — зелено и златисто — и да му каже какво иска от него. И какво ще му даде в замяна.

В края на краищата първоначалният риск беше изцяло неин. Какво може да загуби той от такава сделка?

— Искам да ме обладаеш!

Зениците на разноцветните му очи мигновено се разшириха. Сякаш фамилиерът бе добре подготвен за нейното желание. Дженис си спомни какво й бе намекнал Карпон. Какво ли точно бе имал предвид?

Малки мускулчета заиграха върху стегнатата челюст на мъжа пред нея. Очите му се присвиха. Поради някаква причина той не изглеждаше много доволен. Или прекалено изненадан.

Въпреки това, доволен или не, не беше глупав.

Джайън внимателно я наблюдаваше. След като стигна до някакво решение, той подръпна прикованите си във вериги китки.

— Добре. Тогава ме освободи.

Дженис се зачуди колко често фамилиерите сключват такива сделки. Нямаше начин да знае, че това не се случва никога. Фамилиерите винаги правеха това, което сами, изберат.

Тя се засмя на предложението му. Нима я мислеше за толкова глупава? Дори стражите я бяха предупредили само да разхлаби веригите му, ако е необходимо, но при никакви обстоятелства да не го освобождава. Те даже я убеждаваха да се откаже и опитаха да я отклонят от посещението при опасния пленник.

— Толкова глупава ли ти изглеждам?

Ноздрите му се разшириха при думите й, страните му сякаш пламнаха. Не беше в настроение да си играе.

— Напротив — ясно изрече той. — Изглеждаш отчаяна.

Раменете на Дженис се приведоха под огромното наметало. Ако не беше отчаяна, щеше ли да се реши на нещо толкова щуро?

— Да, така е.

Джайън почувства как духовните сили и куражът на жената изведнъж я напуснаха. Той мигновено разбра, че инстинктивно е узнал истината. Не беше онова, което първоначално си бе помислил. Имаше нещо повече от сексуално любопитство. Почувства се облекчен и този път я погледна загрижено.

— Обясни ми защо искаш това от мен? — равно изрече той, гласът му беше тих, ласкав и изкусителен.

— Мъжът, който те е пленил, се казва Карпон. Брат е на покойния владетел на тази земя.

— Продължавай.

— Майка ми беше негова съпруга — не по собствена воля — обясни момичето. Джайън направи жест към нея да продължи разказа. — Така че трябва да си се досетил — Карпон желае да управлява. За да стане това, той трябва…

— Да те унищожи — довърши вместо нея Джайън.

— Не точно… нали разбираш, аз нямам желание да управлявам.

Джайън любопитно я изгледа. Беше започнала да го очарова. Мелодичният й глас галеше сетивата му. А уханието й! Като ливада на Ма’ан след топъл дъжд.

Копнееше толкова силно за дома си. Прекалено силно. Надигна се на сламеника.

— Защо не искаш да управляваш?

— Защото мразя капаните на властта. Изобщо не харесвам такъв живот.

Джайън я изучаваше с очи, прикрити от дългите меки кичури. В много отношения тя беше интересна загадка. И загадката ставаше по-заплетена с всеки следващ миг. Дълго време не каза нищо. После попита:

— Ако Карпон знае това, какъв е проблемът?

— Той иска и мен.

Настъпи пауза, и тогава Джайън измърмори:

— Разбирам.

— Но ако ти ме обладаеш, той може да стане мой съпруг и нищо повече, а на престола ще се възкача аз — нещо, което той не желае.

Джайън започна да разбира огромния й проблем. И своя също.

— Какво е измислил този хитрец Карпон? Защо имам чувството, че моето пленяване е част от плана му? — Той втренчи проницателния си поглед в нея.

Първият признак, по който Дженис се досети за интелигентността и за ловния му инстинкт.

— Да. Той ме изпрати при теб.

Устните му загадъчно се извиха.

— Той те изпрати при мен… вече става любопитно. Какво се надява да спечели?

— В тази страна, за да се възкача на престола и да управлявам, аз също трябва да имам съпруг или да… — Тя се поколеба, беше объркана, не желаеше той да знае цялата истина. Положението на девственица беше нещо съвсем неудобно. Естествено бе жените да търсят удоволствие.

Джайън вдигна тъмните си вежди.

— Или? — насърчи я той.

Не му отговори направо.

— Не е важно. Това, което е важно, че трябва по някакъв начин да попреча на Карпон.

— Все още не мога да разбера какво е значението…

Тя бързо го прекъсна:

— Не разбираш ли, искам да се махна оттук. С твоята помощ мечтата ми може да стане реалност.

Думите й спряха Джайън. Сега тя съвсем го заинтригува.

— Търсиш помощта ми, за да избягаш?

— Не точно. Аз ще ти помогна да избягаш, ако направиш това, което искам от теб.

Той се ухили широко на абсурдното предложение — някой искаше да сключи споразумение с фамилиер за това, което най-много обича да прави.

— С удоволствие, моя тайнствена приятелко. След като се измъкнем оттук, ще ти покажа всичко, на което съм…

— Не, трябва да стане сега.

Той се намръщи.

— Не ставай глупава! Не е нито времето, нито мястото.

— Не си ме разбрал. Това са моите условия.

— Права си. Но не мога да проумея такова решение. Не каза ли, че ако те обладая, няма да можеш да управляваш тази земя?

— Да.

— Не е ли това, което той иска?

— Не точно. Не разбираш ли? Ако се съгласиш, аз ще ти помогна да избягаш. Ще се споразумеем, но само докато напуснем тази страна и избягаме в друго измерение. Ако успеем, Карпон ще полудее, като разбере, че не само ме има, но и че завинаги ме е загубил. След като изчезна оттук, мога да помогна на местните хора да му попречат да заграби веднага цялата власт. Ще трябва да изчакат рождественска година и да разберат какво ме е сполетяло, преди да провъзгласят нов владетел. Кой знае? Може през това време с помощта на някого и да победя Карпон, това дяволско изчадие.

Думите й го разстроиха. Фамилиерите не вярваха в използването на любовните игри като средство за постигане на някаква користна цел. От тяхна гледна точка любовната игра беше завършек на най-висшето човешко постижение. А и както изглеждаше, някаква част от историята й липсваше.

— Ще направиш това, за да избягаш от законната си титла?

— Да, ще го направя, защото това е титла, която не желая.

Джайън въздъхна. Нямаше да изпълни молбата й.

— Тогава трябва да ти откажа.

От оскърбителната нотка в мелодичния му глас на бузите й се появиха трапчинки.

— Е, поне опитах.

И понеже Дженис не можеше да си представи един фамилиер да отхвърли предложение за чувствено преживяване, помисли си, че Джайън щеше да я обладае, но няма да избяга с нея.

— Н-но… не искаш ли да избягаш? Уверявам те, Карпон със сигурност ще те убие безмилостно веднага след като… е, не желаеш ли това споразумение?

— Няма да приема.

Дженис настръхна. Никога никой не бе й споменавал колко сложен може да бъде един фамилиер! И колко непредсказуем.

— Мога да получа каквото искам от теб, без да те освобождавам — рязко заяви тя.

— Така ли мислиш? — той сведе многозначителен поглед към нея.

Може би не. Какво повече искаше той? Загубила търпение, тя гневно започна да жестикулира с ръце.

— Защо не искаш да се споразумеем? Трябва ли да ти напомням, че си в неизгодна позиция? Ти си пленник. Мой си, трябва да ме обладаеш!

— Първата представа може да бъде измамлива — меко произнесе той.

Дженис настръхна. Какво точно имаше предвид? Беше прекалено самоуверен. Като че ли нещо му беше известно и го криеше зад двуцветните си ириси. Това я обезсилваше.

Може би щеше да е по-добре да не си играе с такъв огън. Той не можеше да бъде контролиран. Дженис реши да не спори повече с него, без значение колко отчаяно се нуждаеше от помощта му.

— Как те заловиха? — прошепна тя.

— Упоиха ме — спокойно отвърна той. — С нещо извънредно силно. Овладя ме бързо, преди да успея да го преодолея.

— Наркотичното вещество влияе ли ти за… разбираш ме… и… затова ли ми отказваш? — Тя го изгледа срамежливо.

Джайън я зяпна с недоумение.

— Нищо не може да влияе на тези ни дарби.

Тя въздъхна облекчено.

— Най-малкото не си наранен. Чувала съм ужасни истории за нещата, които прави Карпон с пленниците си.

Той изсумтя.

— Не съм наранен. Знаеш ли нещо за упойващото вещество, което ми дават?

Дженис поклати глава.

— То умъртвява извънсетивните ми възприятия.

— Какво означава това?

— Имам много повече сетива от теб. Представи си, че изведнъж загубиш зрението си, слуха, способността си да говориш, усещането да докосваш и обонянието. Не преувеличавам.

Ужасно. Тя вдигна ръка до устата си.

— Не… не знаех. Все още ли ти действа?

Трябваше да бъде предпазлив. Да внимава какво ще й отговори. Не знаеше почти нищо за нея, а тя можеше да бъде опасна. Даже и за себе си.

— Малко — беше краткият му отговор.

Фамилиерът се държеше прекалено внимателно и предпазливо и тя бе започнала да се уморява. Или щеше да й повярва, или не.

Очевидно не й вярваше.

— Промених решението си. — Дженис се обърна, понечи да си тръгне и напрегнато изрече през рамо: — Достатъчно си страдал. Може би някой от стражите ще ми помогне…

Спри.

Поради някаква причина гласът му я накара да направи точно това. Извърна се бавно към него, без да има представа, че й беше изпратил телепатична команда.

— Моля?

Не можеше да й позволи да отиде при някой друг.

— И аз промених решението си. Ще направя това, за което ме молиш.

Почувства победоносната й усмивка, въпреки че не можеше да я види. Значи… си играеше с него? Измърка. Доста му харесваше това положение.

— Чудесно. Ще го направим, както си окован. После аз ще…

— Не, ти да получиш онова, за което си дошла, а аз да си остана във веригите. Не е честно. Разбираш несъгласието ми, нали?

Дженис се възмути.

— Дадох ти думата си!

— Няма да си помислиш нищо лошо за мен, ако ти кажа, че думата на някой от твоята раса — хората, които се заробват помежду си — не ме задоволява. — Освен възражението, което изложи, Джайън имаше много важна причина да бъде освободен преди изпълнението. Възнамеряваше да я обладае по традиционния за фамилиерите начин. Нещо, което не можеше да направи в сегашното си положение.

— Искам думата ти, фамилиере.

— Фамилиерите правят винаги това, което казват. — Той не добави, че често думите им можеха да бъдат изтълкувани по много различни начини. Всеки фамилиер беше майстор на заблудите, но въпреки това винаги биваше честен по своему.

— Във всеки случай можеш да извикаш стражите, нали? — Джайън не спомена, че веднъж щом го освободи, няма да има време да издаде и звук. Тя наистина знаеше много малко за неговия вид. Тази мисъл не го утеши.

— Предполагам, че един от нас трябва да повярва на другия. — Дженис прехапа устни, потънала в размисъл.

— Изборът е твой.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Добре, за да мога да разреша проблема си, ще те освободя.

Джайън чакаше, не трепваше нито един негов мускул, не искаше да я уплаши, за да не промени решението си и да побегне. Дженис бавно се наведе над него, а ключовете задрънчаха в ръката й.

Постави ключа в първата ключалка на китката му. Джайън мълчаливо се напрегна. Продължавай…

Тя спря.

Той вдигна поглед към нея и я погледна с крайчеца на загадъчните си очи. Изражението му беше смесица от предпазливо очакване и напрегнат размисъл.

— Не забравяй, обеща ми — напомни му тя.

Той рязко кимна, само веднъж.

Щрак. Първата гривна на белезниците се отвори. Не успя да стигне до втората.

За част от секундата той беше станал от леглото с ключове в ръка и със свободна втора китка.

Дженис никога не беше виждала нещо да се движи толкова бързо. Май направи грешка. Застанал пред нея без окови, фамилиерът се извисяваше много по-внушителен!

Беше дори по-висок, отколкото предполагаше. И по-силен. Тя заотстъпва нервно.

Той се приближаваше към нея, като разтриваше разранените си китки.

— Нима изведнъж стана срамежлива? — Гърлен, мелодичен смях се разнесе от изящно оформените му устни.

— Ние… ние имаме споразумение! — Дженис отстъпи уплашено до стената.

— Да, имаме. — Той ловко я притисна в ъгъла. Протегна огромните си ръце към качулката и я свали.

Освободена от покриващите я дипли на наметалото, тя се вторачи в него — въобще не знаеше какво да прави сега.

Той напрегнато я изучаваше.

На пръв поглед тя не беше красива.

Беше пленителна.

Джайън продължи да се взира внимателно в нея. Сякаш светлината, трепкаща върху контурите на лицето й, разкриваше най-добре интелигентността на искрящия й поглед. Излъчваше вълнение, тайнственост.

В сърцето й имаше доброта, която не можеше да не бъде забелязана.

Косата й беше светла, кремав нюанс, права и гъста, спускаше се до кръста й. При други обстоятелства, Джайън би й се полюбувал, защото точно този цвят харесваше най-много. И ако тази жена беше фамилиерка, вероятно щеше да се превърне в кремаво обагрена котка.

Нежно мъркащо котенце.

Той се усмихна на изплувалия в съзнанието му образ. Във всяка ситуация трябваше да се преценява и положителната страна.

Прекрасните й очи с рядък нюанс на зеленикавосиньо му напомниха за Лагуната в родния му свят Ма’ан. Бяха обградени от дълги светлокафяви мигли със златисти връхчета.

Потръпна от желание. Искаше да прокара устните си през тези мигли… да почувства златистите връхчета, после кожата й…

Не можеше да отмести втренчения си поглед. Въздействаше му магнетично!

Джайън мигновено промени първоначалното си впечатление от тази жена заради болезнената й красота. Знаеше точно защо Карпон възнамерява да я има. Тя грешеше, като си мислеше, че той щеше лесно да я остави да си отиде.

Един истински мъж би пожертвал кралство заради нея. Джайън загадъчно се усмихна, осъзнавайки иронията в съдбата си.

В следващия момент той успя да преоцени своята задача. Сега, когато имаше ясна представа за тази жена, специалните му сетива бяха способни да разберат много повече за нея и радостта му се стопи от прозрението. Вторачи се в лицето й с ледено изражение.

Объркала студенината на погледа му с недоволство, Дженис бързо изрече:

— Само този път, няма да се налага да…

— Не си докосвана — изрече равнодушно.

Сякаш току-що беше разкрил, че е извършила отвратително престъпление!

Дженис се намръщи. Надяваше се да запази този факт в тайна.

— Как разбра?

Допреди малко Джайън беше пленник, окован за стената, дрогиран, лишен от женско присъствие дни напред, а сега: Девственица.

Той шумно издиша и удари с дланите си върху стената зад нея.

Дженис се взираше в лицето му през миглите си със златисти връхчета.

— Това… неприятно ли ти е?

Очите му заблестяха. Отново удари стената.

— Не… не… защо мислиш така? — Продължаваше да се взира в нея.

Дженис прехапа устни.

— Предположих.

— Знаеш ли нещо за фамилиерите?

Тя притвори очи, леко объркана. Това, което бе чула, не можеше да е вярно.

— Почти нищо — уклончиво отвърна тя.

Той вдигна недоверчиво вежди.

— Ами… мъничко.

— Чудесно. Тогава аз ще ти кажа нещо за мъжете от нашия вид. Ние… как да се изразя? — Тонът му беше саркастичен. — Ние предпочитаме да участваме в напрегната любовна игра.

Дженис слушаше съсредоточено, кимна леко с глава. Да, това беше чувала и тя. Какъв беше проблемът?

— Продължителна любовна игра — наблегна той, след като, както изглежда, тя не го разбра.

— Е, това е невъзможно. Трябва да бързаме, за да избягаме…

— Точно така.

— Веднага след като го направиш… Не трябва да продължи дълго. Не си ме разбрал правилно, ако си помислил, че търся удоволствието. Не ме интересува.

— Разбирам, първия път няма да бъде приятно, но съм сигурен, че и това мога да постигна, ако…

— Не.

— Не?

Тя вирна брадичка.

— Просто искам всичко да свърши, и то бързо.

Острият втренчен поглед на Джайън обходи лицето й с решително изражение. Съскаща котка. Хвана с ръка брадичката й.

— Чуй ме, малко котенце. Не знаеш какво ме молиш. Ще бъде по-добре и за двамата, ако…

Тя поклати глава.

— Не, имаме споразумение, фамилиере, ти обеща.

Джайън плъзна пръст по дръзкия й нос, погледът му беше унесен. Изглежда, обмисляше възможностите си.

Както винаги, не бе нужно много време Стражът на мъглата да вземе своето решение.

— Обърни се с лице към стената.

— К… какво?

— Няма време. Направи каквото ти казвам.

Тя предпазливо се обърна.

— Свали наметалото. — Дженис изпълни и това. Пастеленорозовата й прозрачна рокля прилепваше към бедрата й. — Разкопчай роклята.

С трепереща ръка Дженис откопча на рамото си копчето, което задържаше дрехата. Тя се свлече върху каменния под.

Гърлено еротично ръмжене се изтръгна от мъжа зад нея.

Дженис затвори очи, опитвайки се да не трепери. В мълвите се твърдеше, че фамилиерите почти обезумявали по време на любов.

Близо до ухото й прозвуча нисък дрезгав глас, от който по разголената й шия пробягаха тръпки.

— Моля те за последен път. Да изчакаме и да го направим в по-подходящ момент.

Дженис отвори очи и извърна през рамо изумен поглед към него.

— Защо трябва да чакам? Всичко, което трябва да направиш, е…

Тя се задъха, защото той уви косата й около силната си китка, отметна главата й назад, така че устните им почти се докоснаха. Изразителните му очи искряха, когато сведе поглед към нея.

След това й заговори с думи, които тя не можеше да разбере. Езикът на фамилиерите?

Джайън Рен ктеа ей механа не туан

Джайън Рен кмеа сут еа ей ре туан

Джайън Рен литна кшинтаук рехан а джаван ври ре туан

Дженис сбърчи вежди при странните думи. В слепоочието й бе инсталирано невидимо с просто око устройство за превод на аварианския език. Очевидно то не реагираше на този диалект.

Нима всички фамилиери извършваха този ритуал, преди да започнат да правят любов? Беше странен обред, защото думите звучаха наистина ритуално.

Но нямаше повече време да мисли за странния мълвеж, защото изведнъж усети, че започва да я обгръща екзотичен, замайващ аромат. След миг осъзна, че това е сексуалното ухание на фамилиера!

Беше чувала и за него. Уханието им можеше да омая всяка жена и да я накара да се жертва за страстта си. Да направи с нея всичко, което пожелае…

За кратко тя затвори очи и вдъхна сладкия аромат. Благоуханието й напомни за аромата на редките цветя кринанг, изпълващ нощите на пустинните равнини. Сухи и безветрени, знойни, тропически и бурни, пълни с дръзки и томителни мечти.

Това бе аромат, който караше женската чувственост да се покорява. Властен, изискващ, многообещаващ…

Аромат, от който въздухът започваше да тръпне.

Дженис изстена, опитвайки се поне малко да се съпротивлява на шеметното изкушение. Как щеше да забрави това ухание? Нима до края на живота си щеше да копнее по този мъж? Отчаяно да го желае, а докосването на загадъчната му същност да дразни спомените й?

Забеляза, че зениците на тайнствените фамилиерски очи се бяха разширили още повече. Много странно, нали беше минало доста време, без да му дават наркотик? Разширяването би трябвало да намалява, а не да се увеличава.

Не, разширените зеници не бяха резултат от упойващи вещества. Дженис усещаше, че това бе някакво встъпление към…

Той се взря в нея с хипнотичния си поглед. Тя не успя да отклони своя! Зелените и златисти глъбини, чувствени и искрящи, сякаш се превърнаха в нейната вселена. Усети как потъва в страстта на този мъж.

Необузданост, която не можеше да бъде контролирана.

Като че ли и той бе обезумял.

Дженис потрепери пак. Беше по-странен, отколкото й се стори първоначално. И още, слухове се разправяха. Явно имаха основание за тях. А какви истории! Дори само една четвърт от тях да беше истина…

Бе направила грешка! Явна грешка.

Не трябваше да се обвързва с него. Той щеше да я завладее с ненаситната си страст на фамилиер! Дженис се опита да се отдръпне, но беше твърде късно.

Устата му стремително се впиха в нейната.

Кадифените й устни леко се раздалечиха, той жадно ги обхвана. Вкусвайки от неопитността й, той сякаш разпалваше неудържимата си страст.

Уплашена, тя се мъчеше да се отдели от устните му, опитваше се да прекъсне това опустошително сливане.

Фамилиерът властно я притисна към себе си.

Той вдъхна дълбоко в дробовете си поривистото й дихание, сякаш поглъщаше нейната жизнена сила заедно с душата й, в себе си. Дженис примигна. Не можеше да диша!

Обезумяла се опитваше по всякакъв начин да се измъкне от прегръдката му, но той я притискаше силно. Стаята започна да се върти около нея, усещаше, че припада. Чудеше се дали постъпи глупаво, като му повярва след всичко, което беше чувала. Какво знаеше за способностите му? Може би фамилиерите убиваха, отнемайки дъха на човека?

Отчаян стон се изтръгна от устата й и се вля в неговата.

Той я изненада още веднъж.

Силно развълнуван, издиша в устата й — върна отново дъха й, който сега бе примесен с неговия аромат.

Тя жадно вдиша тази топла струя, притиснала се към плътните му устни. При това нейно движение той гърлено измърка.

После откъсна устата си. Белите му зъби нежно захванаха вътрешната страна на устните й, после бавно, постепенно я освободи, като се отдръпваше от нея. Докато мърмореше нещо звучно и знойно, той я обърна, така че тя отново се озова с лице към стената.

— Сложи ръцете си върху камъка. — Дишаше дрезгаво в ухото й, устата му милваха меката висулка, езикът му се движеше бързо по нежните гънки на мидата.

Все още здраво увил косата й около китката си, той продължаваше да я държи. Силните му пръсти изпъваха косата й. Мускулестата му ръка обви кръста й и плътно я притисна до тялото му.

Членът му беше твърд и горещ.

Дженис не можеше да спре да трепери.

— Моля те — прошепна момичето, желаейки той по-бързо да го направи и да се свърши, фамилиерът се опита да й даде последен шанс.

— Кажи ми да спра — изръмжа Джайън. Кратки горещи вълни от дъха му обляха рамото й.

Доколкото успя да помръдне в силната му прегръдка, тя поклати отрицателно глава.

Ръмжене се понесе от устните му, смесица от гняв и задоволство. Без каквото и да е колебание зъбите му се впиха в тила й и силно я притиснаха.

Дженис тревожно изпищя. Какво правеше той! Уплашена, тя се опита да се освободи, но не успя.

Мъжът решително се устреми напред.

С рязко движение разкъса девствената й ципа и проникна дълбоко в нея. Когато шокът и болката я връхлетяха, коленете на Дженис се огънаха.

Фамилиерът освободи косата й и я обгърна с ръце. Притискаше я към стената, замрял дълбоко в нея.

Дженис пое дълбоко дъх. Опитваше се да вдиша повече въздух след болезненото проникване. Чувстваше го над себе си, зад себе си, вътре в себе си, сякаш той упорито се бореше да я подчини изцяло, като я обладае докрай.

Сякаш стояха така цяла вечност, продължила в действителност само няколко мига. Но Дженис забеляза, че бяха започнали да дишат синхронно. Навътре-навън, навътре-навън, единственото нещо, което се движеше между тях като преливащи вълни.

Напрегнатите й мускули постепенно започнаха да се отпускат, цялото й тяло се притисна до неговото. Стори й се, че той преднамерено иска да я успокои с равното си дишане. Мощните му гърди се надигаха и спускаха до гърба й, а властното му ухание бавно започна да затихва.

Дженис затвори очи, облегната на него.

Одобрително мърморене се изтръгна от гърдите му. Огромните му сръчни ръце се плъзнаха по бедрата й. Върховете на пръстите му изгаряха кожата. Връхчетата на твърдите му зъби леко докосваха чувствената извивка на шията й.

Невероятни еротични докосвания.

Дженис потрепери, но не от страх. Страстните му движения я възбуждаха, засилваха желанието й за това, което щеше да последва.

Точно това, за което Джайън копнееше. Но с триещо движение, той се отдръпна от нея.

Потресена, тя го погледна през рамо.

Той я пусна, отстъпи назад и се отдалечи.

— Нямаме много време, таджа. Трябва да тръгваме.

Дженис беше смаяна.

— Но ти не… това е… ти няма ли да…

Силните му пръсти уловиха брадичката й. Той колебливо се усмихна.

— Не, няма.

Малки гънчици се врязаха между веждите й.

— Защо?

— Защото каза, че не търсиш удоволствие и аз също не мога да го получа.

Дженис се изчерви. Не предполагаше, че той няма да постигне собствено удовлетворение! Твърде жестоко бе да се иска подобно нещо от един мъж.

— Но аз нямах предвид теб.

Джайън се засмя. Не успя да се сдържи. Колко малко знаеше тя за неговия вид.

Е, това скоро щеше да се промени.

Тази котка беше много привлекателна и пътуването до Авария щеше да бъде доста забавно. Без да се има предвид на колко много неща трябваше да я научи. А и той сам да открие. И за двамата.

Наведе се и прошепна в лицето й.

— Благодаря ти, че беше толкова мила и загрижена за моето удоволствие. — Устните му бегло докоснаха нейните. Нежно всмука само розовата й кожа. Едва намек за докосване. — Но не съм казал, че съм свършил.

Само един миг й трябваше, за да разбере думите му, да стигнат до съзнанието й. Дженис се удиви от опитното докосване на плътните мъжки устни.

Замига от учудване, когато здравият й разум се възвърна.

— За нещастие, фамилиере, ти изпълни задачата си. Стори онова, за което те помолих и сега аз ще изпълня останалото от нашето споразумение. Ще се опитаме заедно да стигнем тунела. А колкото за всичко останало между нас — то вече приключи.

Джайън я изгледа с удивен, но разбиращ поглед, който сякаш уверено опровергаваше твърдението й. В миналото често бе казвал на по-младия си кръвен роднина Реджар, че един фамилиер никога не свършваше, докато не е бил достатъчно добър и не пожелае да свърши. Джайън беше се оказал твърде далеч и от двете.

Всъщност той все още не беше започнал.

— Ще се радвам да размислиш върху уникалното си твърдение по-късно. А сега дали ще успея да отворя с един от тези ключове вратата? — Той вдигна връзката с ключове, които задрънчаха в пръстите му.

Застанал пред нея — лъскав, мускулест и съвсем гол, със златистокафявата си кожа и великолепната, леко разрошена, коса — мъжът представляваше такава прекрасна гледка, че Дженис не отвори уста да отхвърли предположението му за бъдещата близост.

Момичето леко се усмихна. Поне щеше да се наслаждава да го гледа по време на това нейно приключение, особено ако продължаваше да се разхожда гол.

Плъзна поглед по тялото му. Той беше повече от изключителен. Спонтанно желание да го прегърне я сепна. Нима всичко беше заради това, което току-що направиха?

Призоваха на помощ разума си.

— Не, с тези не можем да отворим вратата. Ще се наложи да извикам охраната. — Тя бързо оправи роклята си и се загърна с наметалото. Трепетни чувства я връхлетяха. Щеше да си мисли по-късно за това, което се случи в тази стая — когато бъдат на по-безопасно място, А сега трябваше да се съсредоточат и да обмислят бягството.

Зелено-златистите очи на Джайън заблестяха предизвикателно. Той знаеше точно какво тя чувства към него. И защо го чувства.

— Колко стражи има навън?

— Трима.

— Добре. — Той се приближи до вратата. — Сега извикай като жена, на която й е приятно.

С него щеше да бъде много по-трудно, отколкото предполагаше. Дженис извърна очи и изпищя толкова силно, колкото успя.

Стражите се втурнаха вътре.

За част от секундата фамилиерът повали и тримата. Направи го толкова бързо, че тя дори не можа да различи отделните движения. Никога не беше виждала някой да се движи по такъв начин, с безпощадна точност и с котешка грация.

Впечатлена, тя вдигна вежди, когато срещна погледа му.

С безразличен жест той задържа отворена вратата, докато тя премине. Като че току-що не беше повалил трима добре обучени мъже, без дори да разроши великолепната си грива!

Докато момичето излизаше през вратата, Джайън използва възможността и плъзна длан по гърба й.

Дженис рязко спря и се задъха. Само допреди минути тя беше наследничка на трона. Мъжете не се държаха така с жените, които имаха подобна власт.

Джайън й отправи невинен поглед.

— Не съм казал, че няма да те прелъстя.

Дженис изсумтя.

— Ами опитай, фамилиере.

Немирна трапчинка заигра върху бузата му.

— Точно това ще сторя.

Когато видя гнева й, с тих смях той я хвана за ръка и я поведе през лабиринта от коридори — вродените му проследяващи способности бяха ненакърнени. Нищо не можеше да го накара да се чувства така щастлив, както свободата. Отправи поглед към придружителката си. Е, почти нищо.

— Как знаеш по кой път трябва да вървим, за да излезем?

— Аз съм фамилиер. — Изгледа я с крайчеца на окото си. — Трябва да запомниш това добре, таджа.

Тя беше твърде развълнувана от възможността най-накрая да бъде свободна, че да се обезпокои от арогантните му думи.

— Бързо, оттук. — Дръпна я в една тъмна ниша точно когато минаха неколцина стражи.

— Дори не чух приближаването им! Не мога да повярвам…

Устните му покриха нейните и след това я целуна звучно.

— Аз съм Джайън — измърмори той срещу лицето й. — И запомни това, писано.

Преди да успее да му отвърне, той отново сграбчи ръката й и я повлече в друг тесен коридор.