Джуд Деверо
Рийган (5)

Глава пета

Новината за едно младо прелестно създание, което скита без придружител из пристанищния квартал, се разпространи като пожар в изсъхнала гора. Цял корабен екипаж матроси, току-що върнали се от тригодишно морско плаване, награбили бутилки ром под мишница, се запъти в посоката, в която сякаш ги чакаше рояк момичета.

Рийган правеше всичко възможно да не обръща внимание на мъжете, които се трупаха около нея. Някои с беззъба гримаса протягаха мръсните си, вонящи на риба длани, за да докоснат кадифената й рокля.

— Никога през живота си не съм имал толкова меко нещо между пръстите си — шепнеше дързък младеж.

— Никога през живота си не съм имал дама.

— Мислиш ли, че госпожите го правят по-различно от проститутките?

Рийган вървеше все по-бързо и избягваше протягащите се към нея ръце, които й препречваха пътя. Вече не мислеше дали върви с гръб към морето, мислеше само как да избяга.

— Хей ти, дай да те опипам! Трябва ми нещо повече от парче хубав плат между пръстите — извика набит млад мъж с похотлив глас и посегна към деколтето на роклята й.

Платът се разпра чак до кръста й и гледката на гърдите й предизвика възхитения смях на мъжете.

— Моля ви, престанете — прошепна Рийган и се отдръпна от моряците. Ала в този миг три чифта ръце посегнаха едновременно към роклята й и я вдигнаха над глезените й.

— Може да е половин парче, но където трябва, си я бива!

— Със зяпане няма да се наситим. Хайде да се нахвърлим върху нея!

Преди Рийган да разбере какво щяха да правят с нея, единият от матросите я удари силно и тя падна назад върху мъжете. Направи отчаяно усилие да крещи и се опита отново да се изправи, ала мъжете под нея бързо пропълзяха настрани и после гора от протегнати ръце я притисна към земята. Над себе си видя дивашки ухилените лица на моряците.

— Нека видим какво има под тези прелестни фусти.

Един мъж пъхна ръката си под фустата й и Рийган го ритна така силно, че той падна олюляващ се върху плочника. Мъжете зад нея вдигнаха ръцете й над главата, а двама други я хванаха за глезените и разтвориха бедрата й.

— Мене няма да ме ритнеш, госпожице — смееше се друг моряк и стискаше подгъва на роклята й.

Повече от секунда той лежеше върху нея и се наслаждаваше как се съпротивлява срещу ръцете, които я притискаха към земята. Ала в следващия миг хвръкна във въздуха и се хвана за рамото, което бързо се оцвети в червено. Трясъкът от изстрела изглежда отекна едва тогава, когато морякът беше хвръкнал настрани.

Още два изстрела профучаха над главите на мъжете, преди те да се обърнат към човека, който попречи на бруталните им занимания.

Рийган, която беше все още във властта на мъжете, забеляза само че изведнъж настъпи гробна тишина и когато усети, че стискането на глезените й се разхлаби, тя успя да освободи краката си с рязко движение.

В следващия миг пред нея застана един огромен Травис и преди мъжете да осъзнаят какво става с тях, Травис грабна всичко, което му попадна пред очите, и запремята във въздуха моряците и паплачта от пристанищния квартал.

Трепереща от страх, Рийган лежеше на земята. Травис застана пред нея с два револвера в ръцете си.

— Има ли още мераклии да осквернят тази дама? — извика той предизвикателно.

Мъжете се отдръпнаха от него, една разюздана, но и боязлива сган. Никой не смееше да излезе открито срещу изглеждащия страховито американец.

Травис напъха револверите в колана си, обърна се и погледна надолу към Рийган. Видя, че от страх береше душа. Със стремително движение той се наведе и я хвърли на плещите си като чувал брашно. Рийган удари гърди о гърба му.

— Пуснете ме на земята! — закрещя тя, едвам поемайки си дъх.

Травис я плесна силно по задника, остави без внимание крясъците й и се затича със своя товар към странноприемницата.

Един моряк извика след Травис, че навярно знае добре как се общува с жени. Останалите се изсмяха, радостни, че не се стигна до бой с този разярен мъж. Матросът, когото Травис беше ранил в рамото, си тръгна кандилкайки се като пиян.

Рийган не каза нито дума повече на Травис, докато я пренасяха по този необичаен начин към странноприемницата. Успокояваше се, че дългите коси скриваха лицето й от минувачите, най-вече от хората в кръчмата.

Когато той се изкачи с нея по стълбището и стигна до стаичката, в която нощуваха, на езика й беше да му каже какво смята за маниерите му: че не беше много по-добър от тълпата, от която я беше избавил.

Ала смелостта тутакси я напусна, защото Травис я тръшна толкова силно върху леглото, че извика от болка. Отметна косите от лицето си и се вторачи в Травис цялата тресяща се от гняв.

Той не й даде никаква възможност да избухне.

— Знаеш ли как те намерих? — попита той и прехапа устните си. — Наех няколко души, които патрулираха в пристанището и трябваше да ми докладват незабавно, ако забележат нещо. Знаех, че рано или късно ще се появиш и ми беше ясно като две и две четири, че в този миг всички ще се нахвърлят върху теб. — Той се наведе напред и я скастри: — Мина повече време, отколкото предполагах. Какво си правила? Някъде си се крила?

Той наблюдаваше зорко лицето й и разбра, че беше отгатнал. Сви юмруци и започна да се разхожда с тромави стъпки из стаята.

— Какво, по дяволите, да правя с теб? Принуден съм да те държа под ключ, за да те пазя от самата теб. Имаш ли въобще представа как изглежда светът? Ами че аз те предупредих какво ще стане, ако излезеш от стаята, ала ти не ми повярва.

Тя притискаше скъсаната рокля над гърдите и си играеше с проблясващото кадифе. Безуспешно се опитваше да забрави онова, което се беше случило с нея преди малко.

— Мислех си, че понеже изглеждам като дама, те няма… — прошепна тя.

— Какво? — изръмжа Травис и се тръшна в едно кресло. — Не проумявам как на някого може да му хрумне идеята, че… — Той не довърши мисълта си и я загледа. Тя изглеждаше толкова крехка, толкова нуждаеща се от закрила. Трепереше с цялото си тяло, едно ожулено място кървеше. Отново се обади неговият закрилнически инстинкт. — Сега не е време за препирни. Утре ще заминеш с мен за Америка.

— Не! — извика тя и вдигна глава. — Това е невъзможно. Трябва да остана в Англия. Моята родина е тук.

Травис съзря болката в очите й, сълзите й го размекнаха. С един скок застана до нея на леглото. Прегърна я и се помъчи, доколкото умееше, да я отдалечи от болезнените спомени, които очевидно я преследваха.

— Америка ще ти хареса — каза той нежно и погали косите й. — Там хората са добри и искрени и ти ще ги обикнеш. Ще ти покажа половин Вирджиния и преди да се огледаш ще имаш толкова много приятели, че няма да знаеш как да общуваш с всичките.

— Приятели ли? — прошепна тя и се вкопчи в него. Едва сега разбра колко я беше покъртило преживяното в пристанищния квартал. Сладострастните ръце изглежда все още се протягаха към нея.

— Въобще не можеш да си представиш какви чудесни хора живеят в Америка. Имам по-малък брат, Уесли, който ще те обича, естествено и Клей и Никол. Никол е родом от Франция и говори страшно бързо на френски.

— Очарователна ли е? — попита Рийган недоверчиво.

— Почти колкото теб — отвърна той усмихнато и я погали по косите. — Когато отплавах, тъкмо щеше да ражда. Междувременно бебето й навярно е станало на няколко месеца. Тя има и близнаци.

— Близнаци ли?

Травис се засмя и продължи да я държи пред себе си. После изтри сълзите й с крайчеца на пръстите.

— Нима все още не разбираш, че не те вземам със себе си за наказание, или защото на драго сърце отвличам невръстни момичета, а защото въобще нямам друг избор?

Думите му, които всъщност трябваше да я успокоят, предизвикаха противоположното у Рийган. Вуйчо й и Фаръл се бяха изразили по сходен начин, за да й втълпят, че трябва да се примири с тяхното поведение. Дошло й беше до гуша да е постоянно само бреме за другите.

— Пусни ме! — извика тя и го отблъсна с две ръце от себе си.

— Какво ти стана пак, мътните да те вземат?

Тя извърна глава и се опита да го ухапе по ръката. Травис я притисна обратно към дюшека и разтърка опакото на дланта си.

— Вече не те разбирам. Не е изтекъл и час, откакто ти спасих живота и ти обяснявам най-любезно, че ти желая само доброто, а пък ти губиш самообладание от ярост. С теб човек може да полудее!

— Не ме ли разбирате? — отвърна тя разгневено. — Нямаше да се налага да бягам, ако не ме държахте заключена в тази стая, и нямаше да се налага да ме спасявате, ако преди това не бях ваша пленница. Спасихте ме донякъде за самия себе си.

Травис я гледаше като попарен с вряла вода.

— Винаги ли мислиш толкова объркано? Винаги ли минаваш десет планини, преди да стигнеш там, където искаш?

— Вероятно това е американски начин на мислене, който забулва вашата нелогичност. Не можете да отречете факта, че съм ваша пленница и аз настоявам да ме освободите — каза тя със самоуверен глас, кръстоса ръце пред гърди и впери поглед встрани с вирната брадичка.

Връхлетя го чувство на печал при мисълта, че щеше да пусне на свобода това малко зверче с големите му, блестящи очи и никога повече нямаше да го види.

— Ще заминеш с мен за Америка — каза той с решителен глас, като прокара длан по голото й рамо.

— Не ме докосвай — сряза го тя високомерно.

— Може би сме на различно мнение за логиката, но има област, в която изглежда сме твърде единодушни.

Рийган сериозно се мъчеше да се отскубне от въздействието на този мъж, ала беше невъзможно да отрече чувството, което изпитва, когато я погали нежно с длан по тила.

— Уморена си, нали, скъпа? — прошепна Травис, докато усилваше натиска на пръстите си. — Мускулите ти са сковани.

Тя кимна и се опита да се отпусне. Затвори очи и се предаде изцяло в ръцете на Травис. Надали забеляза, че той свали роклята й и я положи гола с лице към леглото. Нежният тембър на гласа му засилваше това ново приятно чувство, което изживяваше сега.

— Когато бях юноша — прошепна той — пътувах цели четири години по моретата с китоловен кораб. Бяха страховити времена, но поне имаше няколко интересни слизания на сушата. Тогава и научих това в Китай.

Каквото и да беше научил там, тя го приемаше с благодарност. Ръцете му потъваха в плътта й и понякога й причиняваха болка, ала тя скоро усети, че болките в гърба и краката й изчезваха, мускулите й се отпускаха. Пръстите му танцуваха по гръбнака и разплитаха тези болезнени възли по мускулите й, които се бяха образували при продължилото с часове клечане в уличката. Схващанията в прасците и раменете се оттичаха, а когато масажираше бедрата й, това приятно усещане се разля по цялото й тяло. Ръцете й отново се отпуснаха и възвърнаха гъвкавостта си.

Рийган не искаше да помръдне от страх, че ще развали това приятно усещане. Травис я обърна просто като кукла по гръб и започна да я масажира отпред. От краката нагоре разтриваше, потупваше, придърпваше и галеше всяка фибра, всяка пора на кожата й. Когато стигна до лицето и с палци започна да масажира нежно мускулите на бузите и ноздрите й, тя лежеше вече примряла в ръцете му, сякаш беше в несвяст.

Беше толкова поразена от това вълшебно чувство на отпускане, че не усети какво чувствено въздействие имаше масажа му. Кожата й сякаш започна да пука в силните му длани, тя лежеше гола-голеничка пред него като уморена котка, опънала се на слънцето, чакаща великото приключение.

Когато дланите на Травис се плъзнаха отново по бедрата й, тя неволно се усмихна, сякаш той изпълняваше едно неизречено желание. Със затворени очи и възбудени сетива усещаше как леко се променя натискът на пръстите му. Беше само един слаб сигнал, но тя го усещаше достатъчно ясно.

— Да, скъпа моя, да — каза той с нисък, възбуждащ глас. Не я докосваше с устни, нито с друга част на тялото си.

Усещаше само дланите му, тези огромни, великолепни длани, които — беше видяла с очите си — мятаха възрастни мъже във въздуха така, сякаш бяха направени от картон. Широките мазолести пръсти се движеха нежно и твърде възбуждащо по кожата й.

Рийган усети приглушено бръмчене в тялото си, сякаш някаква странна машина започна да работи вътре в нея. Изви се леко нагоре в едно ритмично движение и уви ръце около него.

— Моля те — прошепна тя, докато галеше тила му — моля те…

Травис спонтанно откликна на молбата й. Нейната младост, нейната хубост, непорочната чувственост на любовната й игра въздействаха невероятно притегателно, и когато той проникна в нея, това стана много бавно, много предпазливо, за да не разруши тази нежна, почти благоговейна особеност на любовния им акт.

Инстинктивно Рийган се увличаше в любовната омая, искаше да удължи още възбуждащата игра и следеше нежния му ритъм, за да съхрани този сладостен миг, сякаш бяха божествени същества, които се любеха и можеха да останат в състояние на вечно блаженство. Задиша учестено, блаженството се превърна в глад, който търсеше своето утоляване и когато страстта им достигна своя връх, Рийган извика и усети, че от очите й текат сълзи, толкова цялостно беше удовлетворението от този любовен акт.

После те лежаха известно време безмълвни, отнесени в едно море на небитието, щастливи, задоволени, обзети от безметежно спокойствие.

Травис се отдели бавно от нея, подпря глава на лакът и я загледа отгоре. Кафявите му очи бяха като черни кладенци и за пръв път тя забеляза колко гъсти бяха късите му мигли. Кой е този мъж, който заставя тялото ми да пее по такъв прелестен начин? Защо ме държи в плен и същевременно се грижи за мен? Защо ме заробва, макар че понякога изглежда съжалява? Как може един мъж да е едновременно толкова силен и толкова нежен?

За пръв път изцяло осъзна каква загадка беше този мъж за нея. Що за мисли пробягваха зад челото му, докато я разглеждаше безмълвно? Кои са близките му? Вдигна ръка и прокара пръсти по бузата си. Кой беше този мъж, който явно вярваше, че може да вземе всичко, което му се прииска? Беше ли въобще способен да обича? Можеше ли жена да обуздае един такъв мъж, да завоюва едно такова силно сърце и да го задържи със слабите си ръце?

Тя сложи длан върху голата му гръд, усети силния пулс между пръстите си, събра няколко косъма върху гръдта му в къдрица и я уви около палеца си. После, водена от внезапен импулс, я дръпна силно.

— Недей, палаво дяволче. — Той взе ръката й и целуна крайчеца на пръстите й. — Би трябвало да очаквам малко повече благодарност от теб, след като те заставих така хубаво да пееш.

— Благодарност ли!? — повтори тя възмутено с дяволита усмивка на устните. — Откога робиня благодари на господаря си за това, че се подчинява?

Травис не прие тази закачка, измърмори нещо под носа си и я притегли отново към себе си. Изглежда ни най-малко не се смути, че с тези думи я беше поставил в неловко положение. Как щеше да заспи, след като уви ръцете и бедрата й около себе си? Когато понечи да протестира, той я целуна и на нея й се стори, че е като клонка бръшлян, която виси на могъщ дъб.

Преди да успее да разчепка тази мисъл, вече беше заспала.