Джуд Деверо
Рийган (2)

Глава втора

Рийган нямаше никаква представа къде беше и с кого беше; знаеше само че чувства сигурност след преживяния нощен кошмар. Когато затвори очи и се остави в ръцете на мъжа, който я държеше с такава лекота, имаше усещането, че всичко ще бъде отново добре. Бодяща в очите светлина я принуди да стисне още по-силно клепачите си и да зарови още по-дълбоко лице в рамото на непознатия.

— Какво носите там, господин Травис? — чу тя женски глас.

Рийган усети как неудържим смях разтърси мъжа.

— Донеси ми в стаята малко бренди и гореща вода, а също и парче сапун.

Мъжът изглежда без усилие изкачваше стълбището с Рийган на ръцете си. Когато запали свещ, тя беше вече почти заспала.

Той я сложи предпазливо върху леглото и подпря гърба й на възглавниците.

— Дай най-напред да те разгледам.

Докато той я оглеждаше, тя сънено разглеждаше своя спасител. Рийган видя гъст кичур меки, тъмни коси над привлекателно лице с тъмнокафяви очи и добре очертана уста. Забеляза малки дяволити пламъчета в очите му и леки бръчици в краищата им.

— Доволна ли си? — попита той, когато някой почука на вратата.

Той беше най-грамадният мъж, който някога се беше мяркал пред очите й, в едно съвсем неелегантно облекло. Високите ботуши стигаха чак до коленете му и я смаяха, защото досега беше виждала само мъже в копринени панталони и меки обувки.

— На, искам да изпиеш това… После веднага ще се почувстваш по-добре!

Когато брендито й изгори гърлото, мъжът я застави да го пие съвсем бавно.

— Студена си като лед и брендито ще те стопли.

Брендито действително я стопли, златистата светлина на свещите и невъзмутимото присъствие на мъжа в стаята засилиха още повече чувството й за сигурност. Вуйчо й и Фаръл изглежда бяха твърде далеч от нея.

— Защо говорите толкова смешно? — попита тя с мек глас.

В краищата на очите му се насъбраха още повече бръчици.

— Аз бих могъл да те попитам за същото. Аз съм американец.

Очите й се облещиха в смесица от любопитство и тревога. Беше слушала безброй истории за американци — за тези хора, които обявиха война на родината й и не бяха много по-горе от диваци.

Той сякаш беше прочел мислите й. Натопи кърпа в горещата вода, натърка я със сапун и взе да мие лицето на Рийган. Изглеждаше някак неестествено мъжът, чиято длан беше голяма колкото лицето й, да го мие толкова нежно и предпазливо. Когато приключи с него, той се захвана с ходилата и краката й. Тя погледна надолу към косата му, която свършваше точно над яката и там се завиваше. Не можа да устои на изкушението и я докосна. Беше твърда и чиста коса, хареса й и й вдъхна кураж.

Когато изправи кръст, той взе ръката й и целуна крайчеца на пръстите й.

— Облечи това — каза той и й подхвърли една от изпраните си ризи. — В това време аз ще сляза долу и ще проверя дали няма нещо за ядене. Изглеждаш така, сякаш се нуждаеш от една обилна вечеря.

Стаята изглеждаше огромна, след като той я напусна. Рийган стана. Стените започнаха малко да се олюляват. Тогава проумя, че брендито я беше ударило в главата. Вуйчо й Джонатан никога не беше й разрешавал да пие алкохол. С неговото име в паметта й се върнаха всички ужасни събития през последните часове. Свали мръсните парцали, останали от нощницата й, и започна да си представя как щяха да се почувстват Фаръл и вуйчо й, когато се завърнеше вкъщи под ръка с един силен, очарователен американец. Мъжът изглеждаше толкова внушителен, сякаш можеше да постигне всичко, към което се стреми. Загърната в чиста риза, легна в леглото и се размечта за това как щеше да се върне отново в Уистън Мейнър, този път с триумф. Този американец щеше завинаги да остане неин приятел, дори щеше да присъства на сватбата й с Фаръл. Естествено трябваше да се научи на някои маниери, а Фаръл със сигурност щеше да му помогне.

Тя потъна в съня си с усмивка на устните.

Травис се върна в стаята с поднос, който беше претрупан с ястия. Когато усилията му да събуди Рийган доведоха само до това, че тя се сгуши още по-дълбоко във възглавниците, той изяде всичко сам. Беше пил от ранния следобед насам със свои приятели от Америка, поляха тяхното пристигане и успешния край на неговите сделки в Англия. След седмица той щеше да вдигне отново платна към Вирджиния.

И четиримата мъже бяха си пожелали в един глас хубава жена за леглото, когато това момиче се хвърли в обятията на Травис. Тя беше очарователна, макар че се наложи да измие достатъчно мръсотия от лицето и косите й, преди да открие цялата й хубост. Питаше се какво търси посред нощ сама в града и защо скита в скъсана нощница из улиците. Може би я бяха изхвърлили на улицата от къщата, в която беше работила досега?

След като омете всички ястия, Травис стана и се протегна. Каквито и проблеми да имаше това момиче, тази нощ то щеше да му принадлежи. Утре можеше отново да я остави на улицата.

Той се събличаше бавно, несръчно разкопчавайки копчетата. Начинът, по който момичето се беше вкопчило в него, го беше възбудил и той се изненада от необичайното желание за близост. Проститутките, които познаваше, не прибягваха към такава техника.

Съблече се гол, шмугна се под завивката и притегли момичето към себе си. Тялото й беше отпуснато, ала когато мушна ръцете си под ризата, тя взе да се събужда.

Рийган усети топлите мъжки ръце върху снагата си и това й се стори като част от нейния скъпоценен сън. Никой досега не беше проявявал благосклонност към нея, дори когато беше дете, никой не беше утолявал жаждата й за обич и закрила. В едно ъгълче на разума й още се гнездеше споменът за ужасната болка, която й бяха причинили само преди малко, и тя искаше да се сгуши у някого, който да премахне тази болка.

В полузашеметеното състояние между сън и будуване усети как й събличат ризата. Когато гърдите й докоснаха тялото му, тя вече се задъхваше от вълнение. Устните му докосваха бузите й; очите й, косите й и накрая устата й.

Още не беше се целувала с мъж, но веднага усети, че това поражда у нея приятно чувство.

Когато я притегли по-здраво до себе си, нейните ръце се увиха около врата му. Наслаждаваше се на силата му и се притискаше още по-плътно към него, премести тялото си към неговото, искаше да усеща навсякъде кожата му.

Когато движенията на Травис станаха по-припрени, тя отвори изненадана очи. Разумът й се възвърна и започна да се отдръпва от него. Ала Травис беше толкова силен, че въобще не забеляза нейните немощни усилия. От уискито, което беше изпил, главата му се беше размътила и готовността на момичето го беше разпалила.

Рийган се съпротивляваше вече по-решително, но ръцете на Травис се впиха здраво около снагата й, докато устните му запушиха устата й и задушиха всяко възражение. Напук на растящото й откритие, че това, което прави, е грешно, тя не се съпротивлява дълго и скоро изцяло отстъпи на желанието му.

Травис повдигна с ръка главата й. Той милваше лицето й, галеше я с пръст покрай ухото, целуваше лекичко меката му част.

— Сладка си — шепнеше той. — Сладка си като теменужка.

Усмихната, Рийган се изопна като струна, когато бедрата на Травис докоснаха тялото й. Обърна глава настрани, разголиха се шията и раменете й. Вкопчи се с две ръце в косата му, а когато дланта му докосна за пръв път гърдите й, тялото й се вкамени от изненада. После това великолепно чувство се разля по всички жили и пори на тялото й и тя потърси жадно устните му.

Когато легна върху нея, първата й мисъл беше, че този силен мъж изглежда необичайно лек. В следващия миг усети болка и отвори широко очи. Пълноводната река от приятни възприятия секна и тя отблъсна мъжа с всички сили от себе си.

Ала Травис беше преминал точката, когато още можеше да осъзнае тези знаци. Стремежът му да удовлетвори своето желание удържаше връх над него и той вече не беше в състояние да чуе протестите й.

Когато стана от леглото, той не я погледна. Изгряващото слънце надничаше през прозореца и Травис никога не беше се чувствал толкова трезв. После се обърна отново към нея. Само тилът на главата й се подаваше от завивката.

Колкото може по-внимателно той се отпусна отново на леглото до нея.

— Коя си ти? — попита той тихо.

Клатене на глава и високо хлипане бе всичко, което получи вместо отговор. Той си пое дълбоко дъх и я вдигна високо, като държеше здраво завивката над голите й гърди.

— Не ме докосвай! — изсъска тя. — Ти ми причиняваш болка!

Травис се сгърчи и я погледна с недоумение.

— Знам, че ти причиних болка и много съжалявам. Ала… — Гласът му стана висок. — По дяволите, откъде можех да зная, че си още девствена? Мислех си, че си… — Той спря насред изречението, защото откри невинността в очите й. Как беше стигнал до идеята, че е проститутка? Сигурно беше виновна лепкавата кал по косите й или зле осветената стая. Най-вече уискито, което беше изпил вчера. Ала сега разбра, че не можеше да е проститутка. Макар че седеше гола-голеничка пред него в леглото му, от нея лъхаше нещо нравствено, аристократично. Само англичанка от горните слоеве на обществото можеше да се държи така в подобна ситуация. Когато взе да му се прояснява, че вероятно е преспал с девствената дъщеря на някой лорд, той осъзна в какво положение беше поставил дамата.

— Не вярвам, че мога да се извиня за това, което се случи — започна той. — Но навярно мога да обясня на баща ви. Сигурен съм, че той ще ме разбере.

— Баща ми не е между живите — отсече Рийган.

— В такъв случай ще ви отведа при вашия опекун.

— Не! — изтръгна се от гърдите на Рийган. Как щеше да се върне с този американски великан при вуйчо си и да му изповяда какво са правили двамата? — Ако ми дадете някаква връхна дреха, аз ще си тръгна веднага. Не си правете труда да ме водите някъде.

Травис размишлява известно време над отговора й.

— Защо скитате посред нощ в пристанищните квартали? Може би се заблуждавам, но дете като вас — той се усмихна, когато тя изкриви лице, — моля да бъда извинен, млада дама като вас — вероятно никога преди не се е загубвала в пристанищен квартал.

Рийган вдигна вироглаво брадичката си нагоре.

— Дали съм се загубила тук или не, това не ви засяга. Моля ви само за рокля или някаква проста дреха, ако може да я набавите. После веднага ще ви напусна.

Травис отново се усмихна.

— Рокля по всяка вероятност ще мога да ви дам, но няма да ви оставя на тези животни, които дебнат там отвън. Вие сама знаете добре какво би направила тази сган снощи с вас.

Тя го изгледа с присвити очи.

— И какво още по-лошо би могло да ми се случи там от онова, което ми причинихте нощес? — Тя прикри с длани лицето си. — Кой ще пожелае сега вече да се ожени за мен? Вие съсипахте живота ми.

Травис седна отново до нея и свали ръцете й от лицето.

— Всеки мъж ще пожелае да те вземе за жена, sweet-heart^[1]! Ти си най-хубавото момиче… — Той прекъсна по средата мисълта си.

— Вие сте само един вулгарен тип! Държахте се точно така, както ми разказваха. Като диваците се нахвърляте върху жени на улицата и ги влачите в стаята си, където — тя преглътна — правите ужасни неща с тях.

— Почакайте малко! Доколкото си спомням, нощес вие бяхте онази, която се нахвърли върху мен. И когато се опитах да ви вдигна от земята, вие просто паднахте в прегръдките ми. Безусловно това не е държането, което очаквах от една дама. А пък що се отнася до последната нощ, изглежда и на вас не ви беше лошо онова, което правих с вас.

Рийган прехапа устни. Гледаше го, загубила ума и дума.

— Чуйте ме добре, съжалявам много. Не исках да ви наранявам, но бих искал също така да не си затваряте очите пред фактите. Ако знаех, че сте още девствена, нямаше да ви се случи нищо. Но вече не можем да променим фактите. Аз ви обезчестих и отсега нататък нося отговорност за вас.

— Аз… аз положително нямам нужда от вашето чувство за дълг. Уверявам ви, че мога твърде добре да се грижа за себе си.

— Като нощес? — отвърна той с вдигнати от почуда вежди. — Провървя ви много като попаднахте на мен, не си представям иначе какво щеше да стане с вас.

Минаха няколко секунди, преди Рийган да проговори отново.

— Нима вашата арогантност е безгранична? Не виждам нищо добро в това, че се срещнахме. На улицата щях да съм по-добре, отколкото в тази стая, заключена от един осквернител на жени, какъвто сте вие, сър!

В краищата на очите му отново се събраха малки бръчици и той я удостои със сияеща усмивка. Докато прокарваше длан през тъмната си коса, Травис се изсмя тихо.

— Слушайте, слушайте! Струва ми се, че току-що ме наруга една английска дама. — Докато погледът му се плъзгаше по голите й рамене, той продължаваше да й се усмихва. — Вие ми харесвате, ако трябва да бъда откровен.

— Но аз не ви харесвам — отвърна Рийган, възмутена от неговата несъобразителност и неадекватно поведение.

— Разрешете ми да се представя. Аз съм Травис Станфорд от Вирджиния и много се радвам, че се запознавам с вас. — Той й подаде ръката си.

Рийган скръсти ръце пред гърдите си и отмести поглед встрани. Ако се отнасяше грубо към него и не му обръщаше внимание, може би щеше да я пусне да си върви.

— Е, добре — каза Травис и се изправи. — Искате да наложите своето. Ала нека сме наясно: няма да ви пусна сама да вървите през пристанищния квартал на Ливърпул. Или ще ми кажете къде живеете и кой се грижи за вас, или ще останете заключена в тази стая.

— Не може да постъпвате така. Нямате никакво право!

Той я изгледа със свирепа гримаса.

— Нощес заслужих това право. Ние, американците, се отнасяме много сериозно към задълженията си и от изминалата нощ насам отговарям за вас — поне дотогава, докато открия кой е вашият законен опекун.

Докато се обличаше, той я наблюдаваше зорко в огледалото и се опитваше да отгатне защо не му казва коя е. Наметна жакета си и се поклони пред нея.

— Ще се постарая да направя необходимото за вас — каза той меко.

— Кой ви дава право да решавате кое е добро и кое лошо за хора, които дори не познавате?

Травис отвърна с усмивка:

— Говорите вече почти толкова умно, колкото малкият ми брат. Не искате ли да ми дадете една целувка, преди да тръгна? Ако издиря вашия опекун, това ще бъде единствената възможност.

— Надявам се повече никога да не ви видя! — разгневи се тя. — Надявам се, че ще цамбурнете в пристанищния залив и ще изчезнете там завинаги. Надявам се…

Той прекъсна яростната й тирада, като с една ръка я вдигна от леглото, а с другата отметна завивката, която ги делеше. Докато галеше меката, с цвят на праскова плът на хълбоците й, той притисна уста към устните й. Нежно, съвсем нежно ги целуна, за да не я стъписа или да не си помисли, че ще я принуждава към нещо.

За миг Рийган се опита да го отблъсне. Големите му силни ръце я притеглиха бавно и тя усети възбуждащото му въздействие. Беше изненадана, че един толкова арогантен, недодялан великан може да бъде толкова нежен.

Уви ръце около врата му и извърна главата си настрана, а дланите й се изгубиха в косата му.

Травис се отдръпна от нея.

— Започвам да се надявам, че никога няма да открия вашия опекун. Такова прелестно създание като вас е цяла рядкост.

Когато тя замахна с ръка да го удари, той се засмя от сърце, хвана десницата й и целуна един след друг краищата на пръстите й.

— Казах го на шега. А сега бъдете добро момиче и останете тук в стаята, а когато се върна, ще ви донеса една прелестна рокля.

Той се заля от смях, когато хвърлената след него възглавница улучи само вратата, която се затвори подире му.

Ключът се превъртя отвън в ключалката. Като че ли й сложиха окови на ходилата.

Настъпилата тишина я стъписа. Рийган седеше зашеметена накрая на леглото и се оглеждаше с невиждащи очи в голямата стая. Не можеше да повярва, че не се намира в собствената си синя спалня, че Лезли нямаше всеки момент да влезе, за да й донесе шоколад. Действително, за няколко часа нейният свят се беше сгромолясал като картонена къщичка. Беше узнала, че мъжът, когото обичаше, не отвръща на нейната обич, а единственият й роднина беше заявил, че не дава пет пари за нея. Като капак на всичко беше загубила и своята девственост и беше в плен на някакъв див американец. Пленница, помисли си тя. Едва сега й стана ясно, че е била пленница през целия си живот, затворена в златен кафез, който се състоеше от една градина и нуждаеща се от спешен ремонт вила.

Докато тези мисли кръжаха в главата й, тя започна да оглежда стаята. На едната стена имаше прозорец и тя се замисли дали да не избяга. Вън със сигурност щеше да намери помощ, все някой щеше да я вземе в къщата си или да й даде работа. При тази мисъл изтръпна. Какво можеше да прави? Единственото, което действително умееше, беше изкуството да се грижи за градина. Вероятно…

Не, Рийган, укори се тя сама. Сега нямаш никакво време да се самозалъгваш. Най-напред трябва да офейкаш и да покажеш на този тип, че не може безцеремонно да отвлича една англичанка и да я държи затворена като овца.

Преди всичко трябваше да намери някакви дрехи. Слезе от леглото и стигна до един куфар, който стоеше в ъгъла на стаята. Той беше обезопасен с тежки заключалки.

Цялата изтръпна, когато се почука на вратата. Едва й стигна времето да облече ризата на Травис, преди да влезе дундесто момиче с поднос в ръцете.

— Господин Травис нареди да ви донеса нещо за ядене и да направя баня, ако желаете — занарежда момичето припряно, докато погледът му обикаляше из помещението. То стоеше с гръб към вратата.

— Бихте ли ми набавили малко дрехи? — попита Рийган. — Моля ви! По-късно ще ви ги върна, но в момента нямам нищо, освен тази мъжка риза.

— Много съжалявам госпожице, но господин Травис ми нареди да не ви давам никакви дрехи или нещо друго, освен закуска и гореща вода. И съм длъжна да ви кажа още, че е наел един мъж, който през целия ден ще стои на пост под прозореца ви, ако се опитате да избягате по този начин.

Рийган изтича до прозореца и се убеди с очите си, че момичето казваше истината.

— Трябва да ми помогнете — каза тя с гореща молба в очите. — Този мъж ме държи в плен тук. Моля ви, моля ви, помогнете ми да избягам от тази стая!

Момичето сложи припряно подноса. С облещени от страх очи то обясни:

— Господин Травис ме заплаши, че ще ме убие начаса, ако ви пусна. Много съжалявам госпожице, но трябва да мисля за кожата си.

С тези думи момичето излезе от стаята и превъртя ключа.

Рийган не беше сигурна кои чувства надмогват в нея. Досега животът й течеше гладко, без сътресения, почти празен. Надали имаше затруднения, надали имаше цел. Надали имаше хора, с които да разговаря откровено. Но изведнъж всичко се сгромоляса върху нея и заплашваше да я затрупа като лавина. Не искаше да напуска къщата на вуйчо си, не искаше също така да остане пленница на този ужасен мъж.

Вдигна високо подноса и го захвърли с всички сили към стената. Мармаладът и яйцата потекоха по гладката мазилка. Това темпераментно избухване обаче не поправи настроението й, напротив, стана още по-лошо. Тръшна се на леглото, крещя като полудяла във възглавницата, мята с крака във въздуха и удря с юмруци по матрака.

След яростта и безграничното отчаяние от собствената безпомощност връх взе изтощението. Постепенно се отпусна и заспа непробуден, оловен сън. Не се събуди дори когато слугинята чистеше стената от захвърлената закуска, не се събуди и когато Травис влезе в стаята, натоварен с шарени кутии и кашони, наведе се над нея и се усмихна на сладкото й заспало лице.