Джуд Деверо
Рийган (20)

Глава двадесета

Пред вратата на жилището й Травис се прозина така че ставите на челюстите му изпукаха. После, сякаш не искаше да изглежда неучтив, целуна ръка на Рийган, премина през спалнята й и стигна до вратата, която извеждаше към коридора за хотела, отвори я, стигна до стълбището и заизкачва, както предположи, стъпалата към хотелската си стая. Зашеметена, изненадана, объркана, Рийган стоеше до леглото си, втренчена в затворената врата.

След всичко, което й се наложи да изтърпи заради него, след хиляди предложения за женитба от негова страна, той я изведе на пикник при лунна светлина и не каза нито дума за женитба; но й наговори безчет глупости за тор от слонове и после я остави сама в спалнята й, без дори да я целуне за лека нощ. През цялата вечер не я докосна нито веднъж, не забеляза колко силно го желаеше, да — изглежда дори не съзнаваше нейната близост. Естествено тя беше съумяла ловко да скрие чувствата си, но напук на всичко той трябваше да почувства страстен порив или поне томително чувство. Може би му стигаше, че на всеки четири години спеше веднъж при нея? В края на краищата Травис беше вече човек на години. Така или иначе, с неговите тридесет и осем години, а в тази възраст един мъж може би вече не е в състояние да…

Мислите й започнаха да текат в друга посока, докато бавно се събличаше. Когато обличаше съблазнителна нощница, правеше това със задната мисъл, че Травис щеше да я свали от снагата й. Или — продължаваше тя да размишлява — изведнъж той искаше да вземе за жена особа със строги нрави? Да, сигурно беше така! Постоянно беше вярвал, че са женени, а сега, тъй като не бяха… Не, когато на кораба живееха в една каюта, те също не бяха женени.

Седна на леглото и свали пантофките и чорапите си. Не беше изключено Травис да е толкова уморен, колкото твърдеше, и вече нямаше сили за това да се търкаля с нея в леглото.

Затова смени нощницата с проста бяла памучна нощница, погледна към спящата си дъщеря и си легна в своето голямо, студено, празно легло. Час по-късно все още лежеше будна под одеялото и знаеше, че тази нощ няма да мигне — нямаше да мигне, докато тя и Травис лежаха в отделни легла.

— По дяволите с неговата умора! — каза тя високо и отметна настрана завивката.

В шкафа й висеше един подарък от Бранди, който никога не беше обличала: един комбинезон от бяла коприна, изключително тънка, почти прозрачна и с такова дълбоко деколте, че оставяше малко място за фантазия. Корсетът над бяла копринена лента беше широк само два цола, но толкова тесен, че гърдите на Рийган се подаваха високо от деколтето.

Той можеше да е изморен, ала не чак пък толкова изморен, колкото си въобразяваше, мислеше тя, докато се разглеждаше с усмивка в огледалото. Наметна лек халат върху раменете си и се качи по стълбището към стаята на Травис.

 

 

Травис седеше насред стаята, с чаша вино порто в ръката и се усмихваше, когато Марго се шмугна като крадец в стаята му. Тутакси усмивката му се стопи.

— Изчезвай — каза той глухо, — чакам Рийган. Тя трябва да дойде всеки миг.

— Тази повлекана — изсъска Марго. — Травис, ти ще ме вкараш в гроба. Знаеш ли действително как си изглеждал през последните три дни? Като кръгъл глупак! Целият град ти се надсмива. Никога не са виждали, мъж, който като теб да се прави на магаре.

— След като ми каза онова, което искаше да ми кажеш, можеш да си вървиш — каза той студено. — Там е вратата.

— Не съм ти казала още дори половината от онова, което трябва да чуеш. През последните дни бях много любопитна и след всичко, което узнах, ти дори не знаеш какво представлява тази дама! Защо й беше всъщност да се омъжва за теб — един грамаден, тъп, недодялан американец? Ти толкова се гордееш със своята плантация, но нямаш никаква представа за това, че твоята малка Рийган би могла да я купи на бърза ръка от теб и дори да не забележи, че парите й са намалели.

Тя го наблюдаваше внимателно как щеше да посрещне тази новина. Ала лицето му остана непроницаемо, той я гледаше с недоумение и презрение.

— Тя притежава много милиони — прошепна Марго. — И следващата седмица, когато е рожденият й ден, ще може да разполага с богатството си. Би могла да има всеки мъж, когото пожелае, защо й трябва да се омъжва за един прост американски фермер?

Травис продължаваше да мълчи.

— Може би дори си знаел това — продължи Марго. — Може би си го знаел от самото начало и затова си бил готов да се правиш на кръгъл глупак, за да се докопаш до него. Всеки човек е способен на прекалено много неща, когато опира до толкова много пари!

В този миг Травис я хвана за косите и изви главата й надолу.

— Вън — каза той с нисък, заплашителен глас. — И дано не ти се случи да се срещнем отново. — С тези думи той я удари така че тя се повлече към вратата.

Марго обаче бързо се окопити.

— Травис — извика тя, хвърли се на гърдите му и уви ръце около него. — Нима не знаеш колко те обичам? Обичала съм те винаги, още като дете! Ти беше винаги мой! Откакто я доведе вкъщи и ми каза, че била твоя жена, всеки ден у мен умираше нещо. И сега това, всичките тези щуротии заради нея, които не проумявам. Та тя никога не те е обичала. Остави те, докато аз бях постоянно до теб — винаги идвах, когато ме повикаше. Не мога да се конкурирам с парите й, но мога да ти дам любов, стига да ми го позволиш. Отвори очите си, Травис, и ме погледни. Виж все пак колко много те обичам!

Травис свали ръцете й от гърба си и ги задържа на лакът разстояние от себе си.

— Ти никога не си ме обичала. Ти беше хвърлила око само на плантацията ми. Отдавна знам, че си затънала до гуша в дългове. Често пъти съм ти помагал, ала помощта ми не отива дотам, че да се оженя за теб. — Гласът му беше спокоен, дори дружелюбен, очевидно му беше неприятно, че тя се унижава толкова много.

Когато Рийган отвори тихо вратата към стаята на Травис, мислейки, че той вече спи и трябва да се шмугне при него в леглото, тя го видя заедно с Марго. Беше сложил двете си ръце върху раменете на жената и я гледаше с обич. Рийган се обърна кръгом и побягна. Травис отблъсна Марго от себе си и изтича след Рийган.

Рийган знаеше, че Травис щеше да я настигне, преди да стигне до жилището си. Затова избяга в една стая, която беше през три врати от жилището на Травис и в която беше отседнал Фаръл. Травис успя да хване халата й, когато тя се шмугна през вратата. Чу как отвътре се превъртя ключът, докато в ръцете му остана само халатът.

— Рийган? — каза Фаръл смаяно, когато запали свещта на нощната масичка. Той бързо обу панталон и скочи от леглото. — Изглеждаш толкова объркана.

Рийган се облегна на вратата. Гърдите й се вдигаха и спускаха над малкия корсет.

— Марго и Травис — се изтръгна от нея.

В следващия миг тя отскочи настрана от вратата и върху нея връхлетя нещо тежко. При следващия удар ботушът на Травис се подаде през дъските на вратата и после ръката му, която отмести резето. Вратата хвръкна с трясък към стената, а с две исполински крачки Травис се озова при Рийган и я сграбчи за ръката.

— Дотегнаха ми игрите ти — изкрещя той. — Този път ще ми се подчиняваш, независимо дали ти харесва или не.

— Престанете най-сетне! — каза Фаръл и хвана Травис за ръката.

Травис го изгледа от главата до петите и тутакси го забрави. Обърна се към Рийган и каза:

— Имаш двадесет и четири часа време да си опаковаш нещата. После тръгваме на път. Нашата втора венчавка ще се извърши в дома ми.

С рязко извъртане тя се изскубна от хватката му и отстъпи крачка назад.

— Ами Марго? Ще бъде ли и тя поканена на сватбата? Или дори предпочиташ да прекараш с нея нашата сватбена нощ?

— Може да ми правиш толкова много сцени на ревност, колкото ти душа иска — но не тук и не сега! Дойде ми до гуша да ходя по въжета в цирка и да търся тези проклети рози, които явно ти трябват. Повече няма да търпя това. Дори да се наложи да те окова за леглото, за да свикнеш с мисълта, че ти и моята дъщеря в бъдеще ще живеете в моя дом!

Той продължи с малко по-мек тон:

— Рийган, направих всичко, което ми беше по силите, за да ти докажа, че ме обичаш. Нима още не си го разбрала?

— Аз ли? — сопна се тя. — Че те обичам? В това никога не съм се съмнявала. Ти си човекът, който никога не беше сигурен в чувствата си. Ти никога не си ме обичал! При първия път ти трябваше да се ожениш за мен. Ти трябваше… — Тя спря и погледна слисано Травис.

Той се повлече към стената, докато ръцете му се отпуснаха безпомощно. С пепеляв цвят на лицето той опипваше като слепец наоколо, за да намери някъде опора. Изглеждаше за броени секунди състарен с десетина години, когато се отпусна в едно кресло.

— Аз ли трябваше да се оженя за теб? — попита той със сподавен, дрезгав глас. — Аз ли не бях никога сигурен в чувствата си? Аз ли никога не съм те обичал?

За миг скри лице в шепите си и когато отново погледна към нея, очите му бяха зачервени.

— Обичах те от първия миг — каза той тихо. — Затова толкова се безпокоях какво би могло да ти се случи. Ти беше толкова млада и толкова изплашена и аз толкова се страхувах, че ще те загубя.

Гласът му малко поукрепна.

— Защо иначе щях да залагам на карта живота си в бурята на кораба, за да спасявам този нехранимайко Уейнрайт, когото ти изглежда толкова харесваше? Знаеш ли всъщност колко ми се искаше да го хвърля зад борда? Но не го направих, защото го харесваше. А ти твърдиш, че никога не съм те обичал.

Той се изправи на крака, а в гласа му се доловиха заплашителни нотки.

— И знай, че не си първата, която ражда дете от мен. Значи въобще не трябваше да се женя за теб.

— Но ти твърдеше, че винаги ще се ожениш за майката на децата ти. Аз си помислих… — Гласът на Рийган се задави в сълзи.

Той размаха ръце във въздуха.

— Ти беше така уплашена и разгневена, че дори не знаеше, че ще раждаш дете. Какво можех да ти кажа в този миг? Че вкъщи имам извънбрачно дете и майка му се опитваше да ме осъди, защото не исках да се оженя?

— Ти… ти би могъл да ми кажеш поне, че ме обичаш.

Едва сега той се успокои.

— Заклех се пред свидетели, че ще те обичам до края на живота си. Какво можех още да кажа?

Тя погледна надолу към ръцете си.

— Никога не си ме питал дали искам да се омъжа за теб. Не си ме питал лично.

— Аз ли не съм те питал никога дали искаш да се омъжиш за мен? — разсърди се Травис. — Боже милостиви, Рийган, какво искаш още от мен? Превърнах се в глупак пред цялата държава, а пък ти твърдиш…

Той прекъсна мисълта си, падна на колене пред нея и скръсти ръце.

— Рийган, искаш ли да се омъжиш за мен? Моля те! Обичам те повече от собствения си живот. Моля те, омъжи се за мен.

Тя сложи ръце върху раменете му и го погледна в очите.

— Какво ще стане с Марго? — прошепна тя.

Травис изскърца със зъби и отговори:

— Можех да се оженя за нея още преди години, ала никога не го исках.

— Защо не си ми казал това?

— Защо не си разбрала това, без да се налага тепърва да ти го казвам? — отвърна той. — Аз те обичам — прошепна той. — Ще се омъжиш ли за мен?

— Да! — извика тя и уви ръце около врата му. — Искам да бъдеш мой мъж завинаги!

Двамата бяха забравили за всичко около себе си и бяха доста стъписани, когато чуха бурни аплодисменти! Рийган зарови лицето си във врата на Травис.

— Много ли са хората вън в коридора? — попита тя боязливо.

— Боя се, че да — отвърна той. — Вероятно са чули шума, когато залости вратата под носа ми.

Тя не си даде труда да го поправи, че тъкмо кракът му трябва да е бил онова, което е събудило любопитството на хората, когато ритна вратата — не резето, което тя премести.

— Ще ме отнесеш ли оттук? — прошепна тя. — Струва ми се, че не бих могла да им се мярна пред очите.

Триумфиращ, взел на ръцете си Рийган, Травис се изправи и тръгна към вратата. Гражданите и дори гостите на хотела, от които някои удължиха престоя си, когато беше връчена първата роза в заведението, вземаха толкова дейно участие в това ухажване, че бяха изтичали на мястото на събитието още при първото връхлитане към вратата.

Дамите, в дебели утринни халати и с книжни ролки в косите въздъхнаха дълбоко, когато Травис изнесе на ръце Рийган от стаята.

— Така си и знаех, че всичко ще свърши щастливо — каза една жена. — С какво можеше да го отблъсне?

— Жена ми никога няма да ми повярва, ако й разкажа тази история — заяви един мъж. — Надявам се, че въпреки всичко ще ми прости, когато се завърна с три дни закъснение вкъщи.

— Би било твърде глупаво, ако разкажете на жена си това — възрази друг мъж. — По-добре да сключим съюз да държим в тайна тази история, защото иначе всяка жена в тази страна ще поиска да я ухажват по същия начин. Що се отнася до мен, аз за никоя жена на света няма да тръгна по въже. Ще разкажа на жена ми, че съм прекарал три дни с друга; това би било по-малкото зло. — С тези думи той се обърна кръгом и се върна в мъжката спалня.

Накрая всички решиха да се приберат в стаите си и бяха стъписани, когато Фаръл скандално затръшна вратата си в знак на протест.

Няколко минути Фаръл проклинаше Америка, американците, американските жени като цяло и Рийган в частност. Тази умопобъркана двойка изобщо не го забелязваше, докато двамата си разправяха мили лъжи и се държаха така, сякаш бяха сами в стаята му. Когато си спомни за това колко пари беше похарчил, за да намери отново Рийган и как се беше старал да я ухажва, гневът му го обсеби изцяло. Господи, тя беше влюбена до ушите в този грубиян, който троши врати, в този умопобъркан грубиян, над когото се смееше целият град. Тази жена беше полудяла!

Тя трябва да принадлежи на него, на Фаръл Батсфърд. Беше минал през ада, за да се докопа до нейното състояние и не мислеше да се предава.

Припряно навлече утринния халат и тръгна да търси Марго. Знаеше, че тя не беше жена, която толкова лесно преглъща едно публично унижение. Може би двамата заедно щяха да измислят нещо…

 

 

— Ммм, Травис — промърмори Рийган и потърка бедрото си о крака му. Ранното утринно слънце позлатяваше кожата й.

— Не започвай отново — каза той. — Миналата нощ едва не ме умори.

— Усещам те така, сякаш всичко у теб е на умиране — каза тя засмяна, целуна го по врата и се сгуши още по-плътно у него.

— Ако не искаш да изнасяш театрално представление на дъщеря си, по-добре се овладей. Добро утро, съкровище мое — извика Травис.

Рийган се обърна в момента, в който дъщеря й се засили и скочи върху Травис.

— Ти си тук, татко! — ликуваше тя. — Мога ли днес да яздя моето пони? Може ли днес да отидем още веднъж на цирк? Ще ме научиш ли да вървя по въже?

— За разнообразие може да отидем вкъщи, вместо в цирка. Дали ще ти хареса? Аз наистина нямам слон, но притежавам много други животни, имам и по-малък брат.

— Уесли знае ли какво говориш за него? — попита Рийган, но Травис не я чу.

— Кога ще отидем вкъщи при татко? — попита Дженифър майка си.

— След два дни? — каза Рийган с въпросителен поглед към Травис. — Преди това трябва да довърша някои неща тук.

— Послушай, съкровище мое — каза Травис, — можеш ли да отидеш преди нас в кухнята и да закусиш? Ние ще дойдем по-късно. Има да обсъждаме още нещо с майка ти.

— Искаш да обсъждаш нещо с мен? — каза Рийган, когато останаха отново сами и разтърка бедрото си о краката му. — Харесва ми нашият „разговор“.

Той я задържа на лакът разстояние от себе си и я погледна сериозно.

— Имах предвид точно това, което казах. Искам да знам от теб коя си и какво си търсила вечерта по нощница в пристанищния квартал на Ливърпул, когато те намерих.

— Бих предпочела да обсъдя това друг път с теб — каза тя колкото може по-непринудено. — Сега имам страшно много работа.

Той я притегли към себе си.

— Чуй ме! Знам, че си била принудена да бягаш. Откакто напуснахме Англия, аз никога не съм ти досаждал с подобни въпроси, ти си при мен и в безопасност. Не искам да те заплашва нещо, за което нямам представа. Искам да знам всичко за теб.

Минаха няколко минути, преди да събере смелост да говори за миналото си. Въпреки волята си, започна да си спомня за нощта, през която се запозна с Травис, и за предишния си живот. Вече беше живяла няколко години на свобода, познаваше други хора, изучила беше отношенията и привичките на много от тях. С годините и опита можеше вече да преценява вярно и беше убедена, че е прекарала детството си като пленница.

— Израснах в цялостно подчинение — започна тя в началото глухо, после се разпали от преживелиците и продължи с растящо огорчение.

Травис не й досаждаше. Само я притискаше към себе си и бдеше с тялото си над нейната безопасност, докато тя му изповядваше живота си. Мина много време, докато заговори за онази вечер, когато неволно подслуша вуйчо си и Фаръл и така узна за истинското им отношение към нея. Той не каза нито дума. Тя усети само как мускулите му се напрегнаха.

Продължи да му разказва патилата си — какъв страх й всявал и как въпреки всичко се вкопчила в него, мятаща се между потребността да докаже истинската си същност и желанието да се скрие зад силата му. Описа му колко ужасно се чувствала в неговата плантация, като се посмя на боязливото недорасло момиче, което се боеше да дава нареждания на собствените си слуги.

Завърши изповедта си с историята на бягството, как му била оставила ясен знак и страшно много плакала, когато не тръгнал по тази следа.

— Аз наистина можех да ти помогна, докато живееше при мен — каза той, когато тя приключи разказа за митарствата си. — Но знаех, че щеше да ми се сърдиш за това. В деня, когато Марго те навести за пръв път и ти си беше изгорила ръката, ми идваше да убия Малвина.

Тя се раздвижи в прегръдките му и го погледна.

— Нямах никаква представа, че си знаел за това.

— Почти винаги знам за всичко, което става в моята плантация — отвърна Травис. — Само че при най-доброто желание не проумявах как да ти помогна да се измъкнеш от тази вълча яма. Тогава ме осени мисълта, че трябва да се научиш сама да си помагаш.

— Нима винаги ще си прав, скъпи мой, любими? — попита тя и го погали по бузата.

— Винаги! И се надявам, че ти няма да го забравиш, и в бъдеще ще ми вярваш във всичко.

Тя го удостои с най-сладката си усмивка.

— Възнамерявам да воювам на живот и смърт с теб по всеки цол от общия ни път. Всеки път, когато ми заповядваш, аз ще ти…

Тя не довърши мисълта си, защото той звучно я целуна по устата, преди да я изтика от леглото.

— Ставай, обличай се и виж Бранди да ми приготви обилна закуска. — Една възглавница го улучи по лицето.

— Току-що ти разказах, че съм приказно богата жена, а ти не каза нито дума по този повод! Някои мъже биха направили всичко, за да се докопат до парите ми.

Той разглеждаше голото й тяло и лицето му се разля в широка усмивка.

— Аз бих направил всичко, за да притежавам това, което виждам пред себе си. Що се отнася до парите ти, то с тях би могла да платиш цирка, който толкова много искаше, а остатъка да дадеш на децата ни.

— Цирка, който аз съм била искала! — възмути се тя. — Всичко това беше твоя идея!

— Ти искаше да бъдеш ухажвана.

— Ухажвана! Това беше най-неумелото, най-тромавото, най-безвкусното и най-неефикасното ухажване, което някога съм виждала през живота си! Всеки англичанин щеше да го направи по-добре.

Травис се облегна лениво на възглавниците.

— И все пак нощес дойде в стаята ми само с едно прозрачно парче плат върху тялото си, и се шмугна в леглото ми. Следователно моето ухажване не е било съвсем неефикасно.

Рийган остана наежена още няколко секунди, разсмя се и започна да се облича.

— Травис, ти си непоправим. Да ти сервирам ли закуската в леглото, или предпочиташ да закусиш в интимната столова?

— Тези думи ми навяват мисълта за добрата съпруга. Постарай се да запазиш тази нагласа. Мисля да закуся в кухнята. Важно е само да е обилна.

Смееща се, Рийган излезе от стаята, а Травис си помисли колко ли скъпо щеше да плати за последната си забележка. Каквото и да измисли, животът с нея щеше да е удоволствие. Тя положително си струваше всички страдания и болки, които понесе заради нея през последните години.

Бавно и доволно той започна да се облича.

 

 

Този ден почти всички жители на Скарлет Спрингс се стекоха като по поръчка в хотела при Рийган, за да я поздравят с предстоящата й сватба и да й пожелаят щастие.

Всички знаеха, че след няколко дни ще напусне града. Марго жестоко се заблуждаваше, мислейки, че всички смятат Травис за непоправим глупак. Напротив — жените се възхищаваха от това, че е романтичен, а мъжете бяха дълбоко впечатлени от упоритостта му да получи онова, което иска.

Още предобед Рийган се чувстваше уморена. Камериерка се оплакваше от мастилено петно, което не изчезвало от чаршафа при прането. Всеки се оплакваше от нещо или имаше претенции. Изглежда днес на никого не можеше да угоди. Или тя си внушаваше всичко това, защото сърцето й се свиваше при мисълта, че след няколко дни ще напусне голямото хотелско предприятие, което Бранди и тя бяха изградили заедно.

— Тъжна си, нали? — попита Травис, който се беше появил зад гърба й.

Не беше свикнала с наблюдателността му. Тогава още не разбираше колко проникновено се отнася към нейните затруднения, какъв невероятен усет има за тях.

— Ще се почувстваш по-добре, когато заживееш отново в моя дом. Онова, от което се нуждаеш, е нова обстановка.

— А какво ще стане, ако съм усвоила всичко, което трябва да знам като управител на плантация?

— Това няма да се случи никога, защото съм част от плантацията и ти ще откриваш винаги нещо ново в мен. А къде е дъщеря ми?

— По това време на деня тя е най-често с Бранди. Не съм я търсила при нея, защото реших, че ще я намеря при теб. — Замисли се малко и се усмихна. — Къде е понито, което й купи? Където е понито, там ще намериш и Дженифър.

— Надникнах под навеса, но там я нямаше, а пък Бранди днес въобще не я е виждала.

— Дори на закуска? — попита Рийган, свъсила чело. — Травис! — извика тя разтревожено.

— Почакай малко — опита се да я успокои той. — Не се вълнувай напразно. Може да е отишла в къщата на някоя приятелка.

— Но тя винаги ми казва къде отива — винаги! Само така зная къде да я търся, докато съм постоянно заета през деня.

— Права си — отвърна Травис тихо. — Потърси я из хотела, аз отивам да я търся в града. Най-много за десетина минути ще я намерим. Хайде, тръгвай! — каза той през смях.

Първата мисъл на Рийган беше, че Дженифър може би я е заболял корем при вчерашната възбуда и скришом си е легнала в леглото, без да каже на никого нищо. Затова Рийган мина на пръсти през спалнята си и отвори предпазливо вратата към стаята на Дженифър. Очакваше, че ще завари дъщеря си спяща в леглото, и беше изненадана от хаоса в стаята. Навсякъде лежаха разхвърляни дрехи, чекмеджетата висяха от скрина, постелята беше наполовина смъкната от дюшека, а пантофките на Дженифър бяха пъхнати между рамката на леглото и пружината.

— Стяга се за заминаването! — каза Рийган високо и облекчено.

Понечи да постави пантофките на пода, когато удивена откри в тях бележка. Дженифър нямало да бъде върната на родителите й, ако до два дни не се оставела сума от петдесет хиляди долара до стария кладенец в южната част на Скарлет Спрингс.

Викът на Рийган изпълни и най-далечните кътчета на хотела.

Бранди, с брашнени ръце и престилка, беше първата, която влезе в стаята на Дженифър. Сложи длан върху тресящите се рамене на Рийган, отведе приятелката си до леглото и взе бележката от ръката й.

Бранди вдигна очи към множеството, което вече се събираше пред отворената врата.

— Някой от вас да тича до града и да намери Травис — заповяда тя. — Той трябва да дойде веднага!

Рийган се надигна от леглото и Бранди я хвана разтревожено за ръката.

— Къде отиваш?

— Трябва да проверя колко пари имам в сейфа — отговори Рийган зашеметена. — Знам, че няма да стигнат. Мислиш ли, че през тези два дни ще успея да продам няколко ипотеки?

— Рийган, седни си на мястото и изчакай Травис. Той ще каже как да набавиш парите. Може би има пари в себе си.

Рийган не знаеше какво да прави. Отново седна на леглото, в едната ръка с пантофката на Дженифър, в другата с писмото на изнудвачите.

Секунди по-късно в стаята нахълта Травис. Рийган скочи от леглото и се втурна към него.

— Някой е отвлякъл дъщеря ми! — каза тя разплакана. — Имаш ли пари у себе си? Можеш ли да намериш петдесет хиляди долара? Как ще набавиш толкова пари?

— Остави ме най-напред да прочета писмото — каза той и я прегърна. Прочете го няколко пъти и се огледа в стаята.

— Травис — каза Рийган — какво да правим, за да набавим необходимите пари?

— Не ми харесва това — каза Травис тихо и се обърна към Бранди: — Цялата сутрин ли беше в кухнята?

Бранди кимна.

— И не си чула никакъв шум? Не си видяла някой в коридора или кухнята, когото не познаваш — попита Травис и посочи с глава към коридора, който водеше от жилището на Рийган към канцеларията.

— Не видях нито един непознат човек. Нищо необичайно не забелязах.

— Вдигни на крак всички служители. Да дойдат веднага тук — заповяда Травис.

Бранди излезе тичешком от стаята и Рийган отново подхвана:

— Травис, моля те, трябва веднага да се заловим със събиране на откупа.

Травис седна на леглото и придърпа Рийган на коленете си.

— Слушай ме внимателно. Има нещо странно в това отвличане. Съществуват само два начина да се стигне до жилището ти — единият път минава покрай кухнята на Бранди, другият през задната врата. Бранди и помощничките й се движат постоянно по коридора между кухнята и трапезарията и никой не би могъл да излезе с Дженифър от хотела, без да бъде забелязан от нея и кухненския персонал. Значи остава само задната врата, която, доколкото знам, държиш винаги заключена. Вратата не е изкъртена, значи Дженифър трябва да я е отворила отвътре.

— Но тя никога не би я отворила! Тя знае, че трябва да е заключена.

— На езика ми беше да ти кажа тъкмо това. Тя би я отворила само на някого, когото познава и на когото вярва. На някого, който й е познат като приятел на семейството. И сега вече стигам до втория въпрос: кой знае, че можеш да набавиш петдесет хиляди долара? В Скарлет Спрингс не ме познава никой, а до вчера дори аз не знаех, че ти разполагаш със значително състояние. Петдесет хиляди долара откуп означават, че този някой знае значително повече от обикновения гражданин на Скарлет Спрингс.

— Фаръл! — възкликна Рийган. — Той знае по-добре от мен с колко пари разполагам всъщност.

В този миг Бранди пристигна с персонала в жилището на Рийган. Всички гледаха безмълвно с ококорени очи Рийган. Зад тях в рамката на вратата се появи Фаръл.

— Рийган — каза той, — току-що научих ужасната новина. Мога ли да направя нещо за теб?

Травис не му обърна внимание и започна да разпитва персонала дали днес сутринта не е забелязал нещо необичайно или е виждал Дженифър заедно с някого.

Докато служителите размишляваха напрегнато и клатеха глава, Травис хвана за ръката една камериерка.

— Какво е това на ръката ви? Откъде се е взело?

Момичето отстъпи боязливо на крачка от него.

— Това е мастило. Вече съобщих на мисис Станфорд за него. То е от чаршафите, които смених в стая дванадесет.

С питащи очи Травис се обърна към Рийган.

— Стаята на Марго — каза тя мрачно.

Без да губи повече време в приказки, Травис напусна апартамента на Рийган през задната врата и тръгна към оборите от другата страна. Рийган се затича след него. Тъкмо мяташе седлото на един кон, когато тя го настигна.

— Къде отиваш? — попита тя. — Травис, ние трябва да набавим парите за откупа!

Той я погали нежно по бузата и продължи да оправя седлото на коня.

— Марго е взела със себе си Дженифър — каза той. — Тя знае, че ще открием мастиленото петно, както знае, че ще тръгна след нея. Това е всичко, което по принцип иска. Не вярвам, че на Дженифър ще падне и косъм от главата.

— Ти не вярваш! Твоята курва е отвлякла дъщеря ми и…

Той сложи показалеца си върху устните й.

— Тя е и моя дъщеря и дори да се наложи да дам на Марго цялата земя, която притежавам, аз ще ти върна Дженифър здрава и читава. Искам само да останеш тук, защото сам ще се оправя по-добре с нея. — С тези думи Травис се метна на седлото.

— Трябва да седя тук в хотела и да чакам? И откъде знаеш къде се е скрила Марго с Дженифър?

— Тя винаги се крие в къщата си — отговори той навъсено. — Винаги отива там, където е най-жив споменът за проклетия й баща!

После той пришпори коня и се понесе в галоп сред облак прах.