Джуд Деверо
Рийган (3)

Глава трета

— Да ти е драго да се върнеш при такова сладко същество — прошепна Травис и ухапа лекичко ухото й.

Когато тя започна да се събужда, отстъпи крачка назад, наблюдавайки с благоговение как се протяга и под ризата се очертава крехкото й гъвкаво тяло. Усмивка грееше на устните й, преди да отвори очи и да го познае.

— Вие! — изстена тя. Пъргаво скочи от леглото и се нахвърли върху него със свити пестници и развята риза.

Травис хвана двата й юмрука с едната си ръка.

— За мен това обаче не е мило посрещане — каза той с насмешка в гласа и я притегли в обятията си. — Пречите ми да се отнасям към вас като към дама, хвърляйки се в прегръдките ми.

— Не съм се хвърлила във вашите прегръдки — отвърна тя със скърцащи зъби. — Защо винаги обръщате фактите? Вие не мислите сериозно, че искам от вас нещо друго, освен свободата си. Нямате никакво право…

Ненадейно целувка запуши устата й.

— Знаеш, че веднага ще те пусна, ако ми кажеш къде да те отведа. Една млада дама като теб е длъжна все пак да има роднини. Назови ми едно име и аз ще те заведа там.

— За да се хвалите там с онова, което ми причинихте? Не, не мога да се съглася с вас. Пуснете ме и аз сама ще се прибера вкъщи.

— Ти си лоша лъжкиня. — Той се усмихна. — Очите ти са невинни като на дете. Всяка от мислите ти е изписана в тях. Вече няколко пъти ти изброих условията, които трябва да изпълниш, за да те пусна. Не желая повече да говоря за тях и няма да отстъпя от условията си, така че ти препоръчвам да се примириш.

Тя се отскубна от него и вирна брадичка.

— И аз мога да бъда опърничава като вас. — И продължи с коварна усмивка: — Знам, че скоро ще отпътувате за Америка. Тогава волю-неволю ще ме пуснете.

Травис изглежда се замисли за миг върху тази забележка.

— Най-късно до моето заминаване трябва да се случи нещо с теб, нали това искаше да кажеш? — отговори той и си разтърка брадичката. — Положително няма да съм спокоен нито минута, ако отпътувам за Америка и те оставя без подходящ закрилник.

Той се тръшна в креслото, разположено в ъгъла на стаята. Изведнъж нещо зачовърка Рийган, обзе я странното желание да го провокира. Тя попита тихо:

— Донесохте ли ми рокля?

— Донесох ли ти рокля? — повтори той ухилен до ушите въпроса, сякаш преодолял своето униние. Отвори една кутия и взе да разопакова копринена рокля с цвят, какъвто Рийган никога не беше виждала: нито кафяв, нито червен, със златист отблясък. Когато й подаде в ръце роклята, той каза:

— Има цвета на косите ти, нито червени, нито кафяви, нито руси и все пак по нещо от всичко.

Тя вдигна изненадано очи към него.

— Колко… колко сте романтичен. Въобще не знаех, че вие…

Като се заливаше от смях, той взе отново роклята от нея.

— Ти не знаеш нищо за мен, а пък аз знам още по-малко за теб. Дори не си ми казала името си.

Тя протегна боязливо ръка и поглади с крайчеца на пръстите си коприната, която висеше в ръката му. Всичките й дрехи бяха ушити от най-евтините платове. Коприната беше най-хубавата тъкан, която беше виждала досега, и макар че силно копнееше да я усети върху кожата си, продължаваше да бъде нащрек.

— Аз съм Рийган — отговори тя тихо.

— Нямате ли фамилно име? Само Рийган ли?

— Това е всичко, което ще ви кажа, и ако сте си наумили, че ще ме подкупите с прелестна нова рокля, жестоко сте се излъгали — отвърна тя високомерно.

— Аз не съм изнудвач — каза той рязко. — Изброих ти условията за твоето освобождаване и роклята няма нищо общо с тях.

Той хвърли копринената рокля върху леглото, запъти се към другите кутии, отвори със замах подред всички капаци и изсипа съдържанието им върху леглото. Там имаше една рокля от бледосиня коприна с гарнитура от фини сини копринени ленти и нощница от зелен памук, бродирана със стотици миниатюрни рози. Два чифта пантофи от тънка кожа, които подхождаха по цвят на роклите, се търкулнаха от последната кутия.

— Те са красиви, много красиви — прошепна Рийган трогната и притисна копринената рокля към бузата си.

Травис я гледаше като омагьосан. Беше смесица от дете и жена — току-що гневно вилнееше като побесняла котка, а в следващия миг беше съвсем невинно момиче с пленителен чар. Когато забеляза как заигра усмивка в тюркоазните й очи, той се почувства така омаян от това момиче, че не можеше да мисли за нищо друго. Днес беше прекарал много време в модни магазини и му се струваше, че се държи смешно, но напук на всичко беше издържал, за да й достави радост.

Той седна до нея на леглото.

— Харесват ли ти нещата? Не знаех какви рокли или цветове предпочиташ, ала продавачките ме увериха, че всичко било последна дума на модата.

Тя усмихнато вдигна очи към него и сърцето му преля от обич. Той се облегна върху дрехите и с внезапен порив я притегли към себе си. Не й даде никаква възможност да протестира и взе да я целува жадно.

— Роклите ми — простена Рийган. — Ще ги смажете с вашата тежест!

С мълниеносно движение Травис грабна всички рокли от леглото и ги метна върху едно кресло.

— Целия ден мислих само за теб — прошепна той. — Какво направи с мен?

Тя се опита да говори безразлично, макар че сърцето й биеше лудо и Травис се приближаваше все по-близо до нея.

— Нямах никакво намерение да ви предизвиквам. Моля ви, пуснете ме.

— Наистина ли искаш да те пусна? — попита той дрезгаво, докато устните му вече галеха шията й.

Защо, помисли си тя, толкова подло постъпва с мен този мъж? Докато подобни мисли се въртяха в главата й, тя не се отдръпваше от него, покорена от прегръдките и целувките му. Чувстваше се малка и сигурна до огромните му гърди, защитена и закриляна.

Мислите й се объркаха съвсем, устните на Травис намериха голите й гърди. Сетивата й почти я напуснаха, докато стенеща се облегна назад и с търсещи длани заопипва раменете му.

Травис бавно я пусна, а когато тя объркано отвори очи, го видя да стои над нея и да сваля жакета си. Неспособна да отклони поглед от него, тя наблюдаваше как бавно съблича дрехите си.

Светлината на залязващото слънце струеше през прозореца, изпълваше стаята с червено-златисто сияние и преобразяваше това обикновено помещение, сякаш с магическа пръчка пръскаше в него искрящи скъпоценни камъни. Рийган не можеше да откъсне погледа си от тялото на Травис, което бавно се разголваше. Никога не беше виждала гол мъж и следваше ставащото с напрегнато любопитство.

Нищо не би могло да я подготви за гледката на голия Травис. Тялото му беше мускулесто, ръцете и гръдният кош изглеждаха като изваяни.

— О, Боже — изстена тя, а в гласа й се долови страхопочитание.

Травис се засмя и се шмугна до нея.

— Напук на твоите протести съм готов да се обзаложа, че в подходящи ръце от теб ще стане твърде схватлива ученичка.

— Не, не — промълви тя в последен, безпомощен опит да го отмести от себе си, ала Травис не се остави да го измамят. С едно ловко движение той й свали ризата през главата и започна да гали корема й, да го притиска и мачка леко и да докосва с върха на пръстите си най-чувствителните зони, като през цялото време я засипваше със страстни целувки.

Рийган се притисна към него. Удивлението се смеси с удоволствието, което изпитваше от целувките му, и с всяко докосване сякаш сърцето й биеше по-бързо, дишането й ставаше по-дълбоко и по-забързано.

— Рийган, сладка Рийган — шепнеше Травис, обладавайки я.

— Да, скъпи мой, да.

Той проникна бавно и предпазливо в нея, и макар да смяташе, че това е невъзможно, тя чу биенето на сърцето си. Сега не изпитваше никаква болка, само нещо, за което много, много копнееше.

Когато неумело и конвулсивно се изви срещу него, Травис я отдръпна от себе си.

— По-бавно, котенце, по-бавно — задъхваше се той, сложил длани върху хълбоците й.

Без да има представа какви намерения преследва, не й оставаше друго, освен да му се подчини. Макар че нямаше опит в любовното изкуство, тя можеше да усети, че той се сдържа и изчаква търпеливо като някой учител, вместо слепешката да се отдаде на чувствата си. Бавно и внимателно й показваше как да се радва на тялото му и как да последва неговия ритъм.

Рийган си помисли, че тялото й ще се разлети на парчета. Ненадейно Травис ускори ритъма, а възбудата му се разля като вълна по цялото й тяло. Изви се срещу него, в тялото й лумна фойерверк — ослепително светъл, изгарящ, мятащ мълнии фойерверк.

Травис рухна върху нея. Лежеше с отпуснато, покрито с пот тяло, Рийган също се чувстваше слаба, изтощена, и при това толкова добре, сякаш бяха свалили огромно бреме от плещите й.

Не знаеше със сигурност, но предположи, че трябва да се е съгласила. Когато се събуди отново, й се стори, че е сънувала. Докато лежеше така, с преметнатата през тялото й ръка на Травис, се опита да си представи какво ще стане, ако срещне отново Фаръл. Естествено той щеше междувременно да е научил, че е прекарала известно време с непознат мъж и щеше да се срамува от нея, може би дори нямаше да желае да разговаря с нея. Представи си как се опитва да му обясни всичко, как се е съпротивлявала… ала той нямаше да й повярва.

Травис се размърда до нея, подпря се на лакът и й се усмихна отвисоко.

— Имах право — измърмори той. — С малко тренировка…

Рийган отмести ръката му, която искаше да хване къдрица от косите й.

— Не ме докосвайте! — изсъска тя. — Заставихте ме да правя против волята си прекалено много неща.

Травис се засмя горчиво.

— Пак ли сме там, откъдето тръгнахме? Надявах се, че може би този път ще признаеш истината.

— Истината ли? Та аз виждам като на тепсия истината! Знам, че ме държите против волята ми, знам, че сте престъпник от най-долен сорт!

С въздишка Травис се изтърколи от леглото и започна да се облича.

— Вече ти казах защо те държа тук. — Той се обърна бързо към нея: — Имаш ли представа какво искат тези хора там отвън от теб? Те ще те изнасилят, ще се отнесат с теб като с животно.

— И каква е разликата между тях и вас?

— Въпреки цялата си невинност ти трябва да си разбрала, че го правя с чувство; ала хората там, отвън, ще ти разкъсат дрехите и ще го правят с теб един след друг.

— Аз нямам никакви дрехи! — възрази Рийган. — Всичко, което притежавам, е една съдрана нощница.

Травис вдигна отчаяно ръце.

— Виждаш само онова, което искаш да видиш, нали? Ето защо се чувствам задължен да те пазя не само от мъжете, но и от самата теб и наивните ти мисли.

— Нямате никакво право! Моля ви, моля ви, пуснете ме да си вървя.

Сякаш въобще не разговаряше с него, Травис тръгна към вратата и извика долу да донесат вечерята.

— Ще се почувстваш по-добре, когато хапнеш малко — каза той, като затвори отново вратата.

— Не съм гладна — възрази тя, докато душеше с нос въздуха.

Травис я хвана с ръка под брадичката, вдигна главата й, и я загледа в очите.

— Сега ще ядеш, дори ако се наложи със сила да те храня. — Погледът му беше твърд.

Тя успя само безмълвно да кимне.

— И така — започна той отново с дружелюбен тон. — Защо не облечеш някоя от роклите, които ти купих? Може би ще се почувстваш по-добре.

— В такъв случай, обаче, ще се наложи да излезете от стаята — отговори тя със слаб глас, все още впечатлена от заплахата му. Досега не беше изпитвала никакъв страх от него.

Той вдигна от почуда вежди, грабна я от леглото и я постави гола на пода пред себе си.

— Нямаш нищо, което вече да не съм видял и ако не искаш кръчмарят да те види така, ще бъде най-добре да облечеш нещо.

Докато мереше с очи дрехите, които Травис й подхвърли, тя забеляза, че долното бельо липсваше. Вместо да го попита за него, тя облече мълчаливо копринената рокля през главата си и тъкмо беше закопчала последното копче, когато гостилничарят почука на вратата. Роклята имаше високо изтеглена талия, дълбоко изрязано деколте и нагръдник от ефирен газ. Хвърли бегъл поглед в огледалото и установи с удовлетворение, че не беше купил детска рокля. Косите й се спускаха на безброй къдри по гърба й и със зачервените бузи и блестящите очи тя изглеждаше като жена, която току-що се е отдавала и наслаждавала на радостите на любовта.

Благосклонният поглед, с който кръчмарят я измери от главата до петите принуди Травис почти насила да го изтласка през вратата.

— Защо се държахте така с него? — попита Рийган слисана, питайки се дали Травис не беше малко ревнив.

— Не искам да му минават нечисти мисли — отговори Травис и вдигна капака от едно блюдо със задушено телешко. — Утре ще те оставя отново сама и ако беше усетил, че си ми безразлична, би могъл да прати друг мъж при теб в стаята по време на отсъствието ми. Последното, което искам, е някакво сбиване или друго нещастие непосредствено преди отпътуването ми. Вече прекарах прекалено много време в тази проклета страна.

Сломена, Рийган седна на стола, който той й предложи. Когато ароматът на готвено я удари в носа, тя си спомни колко отдавна не беше слагала залък в устата си. Последното й ядене беше заедно с Фаръл и вуйчо й.

— Нещо не е наред? — попита той, докато й сипваше в една чиния.

— Не, само където си мислех… — Тя вирна брадичката си нагоре. — Само където си мислех, че не искам да съм пленница. Това е всичко.

— Не си длъжна да ми изповядваш мислите си, ако не искаш. А сега яж, преди яденето да е изстинало.

По време на вечерята Травис се опита да завърже разговор с нея, но тя не се поддаде от страх, че би могла да му подскаже къде е живяла досега. След всичко, което се беше случило тази вечер, й се струваше невъзможно да се върне към предишния си живот. Вероятно вече нямаше и никакви претенции да се отнасят към нея като към дама.

Травис взе ръцете й и се наклони към нея.

— Срамно е, че в Англия възпитават жените така че да се свенят от любовния акт — каза той, обзет от съчувствие. Беше отново прочел мислите й по очите. — В Америка жените са създадени от малко по-земен материал — те обичат своите мъже и не се свенят да им го показват.

Тя го удостои със своята най-сладка, най-неискрена усмивка.

— Защо тогава не се върнете в Америка при жените, които живеят там?

От смеха на Травис съдовете за храна се раздрънчаха. Той я целуна невинно по бузата.

— Сега трябва да напиша няколко писма, малката ми, значи през това време можеш да се сгушиш във възглавниците и да ме чакаш, или…

— Или може би да ви напусна.

— Вироглава си, това трябва да ти се признае.

А ти си една дебела глава, помисли си тя, докато го наблюдаваше как поставя приборите и чиниите обратно върху подноса и го изнася през вратата. По-късно, когато отново лежеше в новата си нощница в голямото легло, разглеждаше гърба му и следеше как ръката му се плъзгаше с перодръжката по хартията. Изгаряше от любопитство да узнае какво пише наистина, но в никакъв случай нямаше да го попита. На всяка цена искаше връзката им да не става още по-лична отколкото вече беше.

Когато Травис малко по-късно се мушна в леглото при нея, тя се престори, че спи, ала той я притегли само към себе си, нежно захапа меката част на ухото й, после сложи ръка върху снагата й и отметна глава на възглавницата.

Странно беше, ала тя имаше усещането, че едва сега може истински да заспи.

Сутринта беше сама в голямата стая. Когато се събуди, слугинята тъкмо отключваше вратата.

— Ах, моля за извинение, госпожице. Мислех, че още спите. Господин Травис нареди да ви приготвя баня, ако желаете.

Рийган даде указание на момичето да донесе чебур и гореща вода. И противно на очакването се наслади на банята. За нея беше почти утеха, че може да направи нещо за себе си. Досега една камериерка вършеше всичко вместо нея, обличаше я, миеше косите й, а вуйчо й поддържаше гардероба й — с евтини детски дрехи. След банята подсуши косите си, закуси обилно и облече синята копринена рокля. Тънък шал, бродиран с цветя в различни сини тонове, покриваше дълбокия разрез.

Денят беше дълъг и понеже нямаше никаква работа, скоро я обзе скука. В стаята беше хладно, но тъй като нямаше камина, тя сновеше насам-натам и потриваше ръце. Ранното пролетно слънце нямаше още живителна мощ, ала край прозореца беше все пак топло. Премести стол до него, втренчи се разсеяно през стъклото и се отдаде на мечтите си.

Когато слънцето залезе и Рийган дочу глас, който можеше да е само на Травис, сърцето й се разтуптя. Струваше й усилие да не се усмихне, когато влезе в стаята.

Големите му кафяви очи направо я приковаха на място, когато я поздрави усмихнато.

— Роклята ти стои добре — каза той, свали си шапката, после си съблече жакета. С дълбока въздишка се тръшна на едно кресло. — Да бях превивал целия ден гръб на моите ниви, щях да капна по-малко. Твоите сънародници са орда тесногръди сноби. Едва ли можеш да накараш някого да ти изслуша въпросите, камо ли пък да им отговори.

Рийган се опита да скрие любопитството си, като прокара пръст по ръба на масата.

— Може би не са им харесали вашите въпроси — подхвърли тя безобидно.

Травис не се поддаде на маневрата й.

— Исках само да проверя дали на някого не липсва една прелестна, но неразумна млада дама.

Рийган отвори устата си да възрази, но я затвори отново, подозирайки, че в тази забележка се крие примамка.

— И на някого липсваше ли тази млада дама?

Травис свъси чело. Явно го озадачаваше резултатът от неговите издирвания.

— Не можах да открия нито един човек, който някога да е виждал момиче като теб.

Рийган се чудеше какво да отговори на последните му думи. Никога чужд човек не беше престъпял прага на Уистън Мейнър. Живота вън тя познаваше само от разказите на своите камериерки и гувернантки, които й разправяха за любов и мъже, за света, който се простираше оттатък желязната ограда. Естествено е тук никой да не я познава.

Травис наблюдаваше Рийган и се опитваше да прочете мислите й по лицето. През целия ден го беше измъчвал само един въпрос: какво да прави с нея, когато вдигне платна за Америка? Не й каза, че беше наел още трима души да му помагат при издирванията. Когато се натъкна на нея през нощта в пристанищния квартал, тя едва ли беше избягала от много далеч, казано другояче — или живееше в Ливърпул, или в близките околности на града, или минаваше само транзит.

— Избягала си от дома — каза той тихо, а изражението на лицето й потвърди предположението му. — Само че не съм в състояние да открия откъде идваш и защо никой не преобръща земята, за да те намери. Съществува още една възможност — продължи той подозрително. — Твоите роднини са се разгневили, защото си направила нещо. Може би си отказала да извършиш нещо, което са искали от теб. Да не си отказала да се омъжиш за някой богат изкуфял старец?

— И дума не може да става за това! — каза тя с нахален тон.

Травис само се засмя, защото очите й издаваха, че не беше много далеч от истината. Смехът му не беше искрен. Възмущаваше се от това, че някой можеше да изхвърли на улицата невинно младо момиче, облечено само в една нощница.

— Понеже за теб вече няма никаква причина да останеш в Англия, в главата ми се върти мисълта да те взема с мен в Америка.