Дан Симънс
Песента на Кали (2)

На някои места има прекалено много зло, за да допуснем те да съществуват. В някои градове има прекалено много нечестивост, за да ги изстрадваме. Калкута е такова място. Преди Калкута щях да се изсмея, ако някой ми кажеше подобно нещо. Преди Калкута не вярвах в злото, най-малкото като сила, която не е свързана с човешките постъпки. Преди Калкута бях глупак.

След като са превзели град Картаген, римляните са избили мъжете, продали са в робство жените и децата, съборили са величествените сгради, натрошили са камъните, изпепелили са развалините и са поръсили земята със сол, за да не никне нищо по нея. Това не е достатъчно за Калкута. Калкута трябва да бъде заличена от лицето на земята.

Преди Калкута участвах в демонстрации против атомното оръжие. Сега сънувам ядрени облаци във вид на огромни гъби, издигнали се над града. Виждам сгради, разтопили се на езера от стъкло. Виждам павирани улици, които текат като реки от лава, и истински реки, кипнали сред валма пара. Виждам очертанията на хора, които подскачат като подпалени насекоми, като гнусни богомолки, които цвърчат и се пръскат върху нажеженочервения фон на окончателната погибел.

Градът е Калкута. Сънищата не са неприятни.

На някои места има прекалено много зло, за да допуснем те да съществуват.