Николай Кънчев

(автор и преводач)

Предговори

Поезия

Лирика в проза

По-долу е показана статията за Николай Кънчев (писател) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Кънчев.

Николай Кънчев
Роден 25 ноември 1936 г.
Починал 12 октомври 2007 г. (70 г.)
Националност Флаг на България България
Активен период 1965-2006
Жанр стихотворение
Известни творби „Колкото синапеното зърно“ (1968),
„Послание от пешеходец“ (1980)
Награди „Пеньо Пенев“ (2000)
„Иван Николов“ (2000)
Съпруга Федя Филкова

Николай Кънчев е български поет и един от значимите преводачи на поезия на български език[1]. През последните години той е един от най-превежданите български поети[2] [3] [4] [5] и един от съвременните учители за българските млади поети[6].

Биография

Роден е на 25 ноември 1936 г. в село Бяла вода, област Плевен. Следва българска филология в Софийския университет.

Съпруга на Кънчев е поетесата и преводачка Федя Филкова.

Творчество

От 1957 г. публикува свои оригинални и преводни поетически произведения. Първата му стихосбирка, „Присъствие“, излиза през 1965 г.

Превежда от английски, френски, сръбски и други езици. Сред преведените от него поети и писатели се открояват имената на Душан Матич, Миодраг Павлович, Иван Лалич, Йован Христич, Бранко Милкович, Ив Бонфоа, Анри Мишо, Гийвик, Генадий Айги, Мишел Деги, Бернар Ноел, Жак Реда, Клод Мишел Кюни, Клод Естебан, Андре Валтер, Кенет Уайт, Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Е. Е. Къмингс, Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски и др.

В своята поезия Кънчев изразява духовния опит на модерния човек в свят на насилие и дехуманизирани човешки отношения и утвърждава морални и естетически ценности „от най-дълбоките битийни извори“[7] и „поставя в нов и парадоксален образен и изразен контекст апофтегмагични фрази от Библията и митологията, фолклора и източните философия“.

Признание и награди

  • Носител на националната литературна награда „Пеньо Пенев“ (2000).[8]
  • Носител на националната награда за поезия „Иван Николов“ (2000).[9]
  • През 2001 г. е избран за член на Световната академия на поезията.

Посмъртно признание

В началото на декември 2006 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Николай Кънчев в българската литература и култура“.[10]

През 2012 г. съпругата на поета Федя Филкова учредява наградата за поезия „Николай Кънчев“, която се присъжда ежегодно.[11]

През април 2016 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира „Юбилейни четения по случай 80 години от рождението на Николай Кънчев (1936–2007)“.[12]

Библиография

Поезия

  • „Присъствие“ (1965)
  • „Колкото синапеното зърно“ (1968)
  • „Послание от пешеходец“ (1980)
  • „Осланям се на маранята“ (1981)
  • „Нощен пазач на зората“ (1983)
  • „Лайкучката не хапе, а ухае“ (1984)
  • „Вълни на вероятността“ (1985)
  • „Редом с всички мигове“ (1986)
  • „Със слънце на сърцето“ (1988)
  • „Времето, раздадено на всички“(1989)
  • „В гората има някой“ (1990)
  • „И междуочието да прогледа“ (1991)
  • „Отпечатъци от пръстите на Йети“ (1992)
  • „Балът на невинните“ (1992)
  • „Вятърът отнася мойта шапка“ (1993)
  • „Тополи за наколни жилища в небето“ (1993)
  • „Бялата акация от Бяла черква“ (1994)
  • „В бялото пространство на безкрая“ (1994)
  • „В полета на препарираната птица“ (1995)
  • „Под шатъра на жреца“ (1996)
  • „Галактизиране на празнотата“ (1996)
  • „Чайлд Харолд далеч по-късно“ (1997; 2004)
  • „Усмивката на Сфинкса“ (1998)
  • „Пътуването на Митаря“ (2000)
  • „С яка от камък, воденичен камък“ (2003)
  • „Избрани стихотворения 1965-2005“ (2006)
  • „Вятърът прелиства календар без дати“ (2007)
  • „Първи и последни стихотворения“ (2015)

Преводи

  • „Антология на грузинската поезия“
  • „Петима съвременни френски поети: Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мишел Деги, Клод Естебан“. София: Народна култура, 1982, 270 с.
  • „Петима съвременни сръбски поети: Душан Матич, Миодраг Павлович, Иван Лалич, Йован Христич и Бранко Милкович“
  • Кенет Уайт, „Големият бряг“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 206 с.
  • Кенет Уайт, „Синият път“. София: Профиздат, 1988, 149 с.
  • Ив Бонфоа / Бернар Ноел, „Един сън в Мантуа / Среща по средата на моста“. София: Наука и изкуство, 1989, 116 с.
  • Езра Паунд. „Избрани стихотворения“. Велико Търново: Слово, 1993, библ. Модерни поети, № 1
  • Уилям Карлос Уилямс. „Избрани стихотворения“. Велико Търново: Слово, 1993, библ. Модерни поети, № 2
  • Е. Е. Къмингс. „Избрани стихотворения“. Велико Търново: Слово, 1993, библ. Модерни поети, № 3
  • Ив Бонфоа, „Избрани стихотворения и проза“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, 199 с.
  • Кенет Уайт, „Избрани стихотворения“. София: Знак, 1995, 142 с.
  • Мишел Деги, „На това, което няма край“. София: Издателско ателие Аб, 1995, 138 с.
  • Генадий Айги. „Стихотворения“. София: Христо Ботев, 1995, 120 с. (ISBN 954-445-396-2)
  • „Трима полски поети: Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски“. София: Аб, 1997.
  • Жак Реда, „Амин. Речитатив. Центрофуга“. София: Аура, 2000, 94 с.

За него

Източници

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. „Литературен вестник“, бр. 33, 17 октомври 2007 - специално издание „В памет на Николай Кънчев“.
  2. „Д-р Войчех Галонзка превежда на полски романтичния български“, bolgari.net, 26 февруари 2011 г.
  3. „Съществуват и още няколко доста успешни превода на български поети на френски. Това са например книгите на Николай Кънчев, преведени от него самия, с помощта на Кенет Уайт, както и добрите му преводи ог двуезичната поетеса Деница Банчева.“ - вж. „Дванадесет български поети на френски език“, makedonskatribuna.com.
  4. „На българистката Барбара Байер, която преподава в университета в Лайпциг, дължим чудесни и многобройни преводи на Николай Кънчев, макар някои от тях да са издадени не в немски издателства, а в България.“ - вж. Вера Траянова, „Едно добро начало: Българската литература в превод на немски (1989-2010)“, npage.org.
  5. „Ако погледнем нататък класацията за най-превежданите автори ще видим, че след цитираната челна тройка следват имена на писатели, чието творчество е доста по назад във времето от това на Алек Попов и Георги Господинов. Всъщност те са най-младите сред първите 15 в нея. Та след Радичков следват поетът Николай Кънчев, Анжел Вагенщайн, Любомир Левчев, Блага Димитрова и др. В петнайсетицата влизат още Емилиян Станев, Никола Вапцаров, Богомил Райнов, Павел Вежинов и Любен Дилов.“ - вж. „Намерени в превода“, webcafe.bg, 29.04.2012.
  6. „Неговото мощно влияние в поезията ни днес може да се открие в творбите на десетки изявени поети – както сред неговите връстници (Йордан Янков, Иван Теофилов, Иван Динков), така и в представители на следващите поколения (Кирил Кадийски, Иван Методиев, Иван Цанев, Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Ани Илков, Златомир Златанов, Георги Господинов, Пламен Антов, Борис Роканов и много други).“ - вж. Анжела Димчева, „Петото измерение. Холографски проекции в текстовете на Николай Кънчев“, „Литературен клуб“, 10 октомври 2011 г.
  7. Кратка история на българската литература, 1995.
  8. Слово на Николай Кънчев, носител на наградата „Пеньо Пенев“: „Поетите трябва да си останат граждани“
  9. „Николай Кънчев взе Национална награда за поезия“, Vesti.bg, 21 декември 2000 г.
  10. Програма на Националната научна конференция „Николай Кънчев в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 04.12.2006 г.
  11. „Награда „Николай Кънчев“, в. „Култура“, бр. 37 (2699), 2 ноември 2012.
  12. „Юбилейни четения по случай 80 години от рождението на Николай Кънчев (1936–2007)“, сайт на НБУ.

Външни препратки

За него