Жак Дюпен
Жажда

Призовавам срутване

(сред светлината му си гола)

и преместване на книга

сред изтръгнатите камъни.

 

Спя, за да успее твойта кръв след изтезанието

да се бори с ароматите, жълтугите, с пороя

на вражеската планина.

 

Аз непрекъснато вървя.

Жак Дюпен

 

Вървя и будя жаждата за нещо чисто,

тази сляпа птица в мойта длани

или това лице тъй светло и съзряно

там, където стига хвърлен камък.

 

Пиша, за да закопая мойто злато,

за да затворя твоите очи.