Кенет Уайт (автор)

Произведения

Пътепис

Биография

По-долу е показана статията за Кенет Уайт от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Кенет Уайт
Kenneth White
Кенет Уайт
Кенет Уайт
Роден28 април 1936 г.
Починал11 август 2023 г. (87 г.)
Професияписател
НационалностВеликобритания
Жанрпоезия, проза
Повлиян от
Кенет Уайт в Общомедия

Kenneth White (на английски: Kenneth White), роден на 28 април 1936, е шотландски поет, академик и писател.[1]

Биография

Кенет Уайт е роден в Горбалс, Глазгоу, Шотландия, но прекарва цялото си детство във Феърли, близо до Ларгс, Северен Еършър, където баща му работил като железопътен сигнализатор.[2][3]

Морле, Франция, 1981.

Уайт завършва със степен First-class honours с френски и немски в Университета на Глазгоу. От 1959 до 1963 г. Уайт учи в Парижкия университет, където получава и докторантура. Закупува „Гургунел“, стара ферма в района на Ардеш, Франция, където иска да прекарва лятото и есента и да работи върху проекта си, който по-късно ще се превърне в „Писма от Гургунел“.

През 1963 г. Уайт се завръща в Университета на Глазгоу, където преподава френска литература до 1967 г. Разочарован от съвременната британска литература и поетична сцена той напуска университета, мести се в град По, близо до Пиренеите, където изнася лекции на английски в Университета в Бордо. Изключен е от университета, след като участва в студентски протести през май 1968 г. Остава в По и започва да води лекции в Университет Париж-VIII от 1969 до 1983 година, когато напуска Пиренеите и се мести на северното крайбрежие на Бретан, а новата му позиция е председател на поетиката на 20 век в Парижкия университет.

През 1989 година Уайт основава Международния институт по геопоетика[4] и насърчава по-нататъшното изследване в областта на междукултурната, трансдисциплинарна област, развил я в предходното десетилетие.

През октомври 2005 г. Кенет Уайт изнася поредица от три лекции по проекта „Геопоетика“ в планинските райони и островите на Шотландия.

Уайт притежава почетни докторски степени от Университета в Глазгоу, Университета на Единбург и Отворения Университет. Почетен член на Кралската шотландска академия и назначен за гост-професор в шотландския UHI Millennium Institute.[5]

Библиография

Поезия

  • Wild Coal. Paris: Club des Étudiants d’Anglais (Sorbonne). (1963)
  • En toute candeur. Paris: Mercure de France. (1964)
  • The Cold Wind of Dawn. London: Jonathan Cape. (1966)
  • The Most Difficult Area. London: Cape Goliard. (1968)
  • Scènes d'un monde flottant. Lausanne: Alfred Eibel Editeur. (1976)
  • Terre de diamant. Lausanne: Alfred Eibel Editeur. (1977)
    Диамантена земя, Атлантика (2000), Издателско ателие Аб, прев. Николай Кънчев
  • Mahamudra. Paris: Mercure de France. (1979)
  • Ode fragmentéeà la Bretagne blanche. Bordeaux: Willim Blake & Co. (1980)
  • Le Grand Rivage. Paris: Nouveau Commerce. (1980)
    Големият бряг (1985), Варна : изд. „Георги Бакалов“, прев. Николай Кънчев
  • Le dernier voyage de Brandan. Paris: Les Presses d'Aujourd'hui. (1981)
  • Atlantica. Paris: Grasset. (1986)
  • L'anorak du goéland. Rouen: L’Instant Perpétuel. (1986)
  • The Bird Path: Collected Longer Poems. Edinburgh and London: Mainstream. (1989)
  • Handbook for the Diamond Country, Collected Shorter Poems 1960 – 1990. Edinburgh and London: Mainstream. (1990)
  • Les Rives du silence. Paris: Mercure de France. (1998)
    Бреговете на мълчанието (2001), ЛИК, прев. Николай Кънчев
  • Limites et marges. Paris: Mercure de France. (2000)
  • Open World: Collected Poems 1960 – 2000. Edinburgh: Polygon. (2003)
  • Le passage extérieur. Paris: Mercure de France. (2005)
  • Les archives du littoral. Paris: Mercure de France. (2011)

Проза

  • Letters from Gourgounel. London: Jonathan Cape. (1966)
  • Les Limbes Incandescentes. Paris: Denoël. (1976)
  • Derives. Paris: Denoël. (1978)
  • L'Ecosse. Paris: Flammarion. (1980)
  • Le Visage du Vent d'Est. Paris: Les Presses d'Aujourd'hui. (1980)
  • La Route Bleue. Paris: Grasset. (1983)
    Синият път (1988), Профиздат, прев. Николай Кънчев
  • Travels in the Drifting Dawn. Edinburgh and London: Mainstream. (1989)
  • Les Cygnes sauvages. Paris: Grasset. (1990)
    Дивите лебеди: Пътуване-хайку (1999), „Български писател“, прев. Николай Кънчев
  • Pilgrim of the Void. Edinburgh and London: Mainstream. (1992)
  • House of Tides: Letters from Brittany and Other Lands of the West. Edinburgh: Polygon. (2000)
  • Across the Territories. Edinburgh: Polygon. (2004)
  • Le Rôdeur des confins. Paris: Albin Michel. (2006)
  • La Carte de Guido. Paris: Albin Michel. (2011)

Есета

  • The Tribal Dharma. Carmarthen: Unicorn Bookshop. (1975)
  • The Coast opposite Humanity. Carmarthen: Unicorn Bookshop. (1975)
  • Approches du Monde Blanc. Paris: Nouveau Commerce. (1976)
  • The Life-technique of John Cowper Powys. Swansea: Galloping Dog Press. (1978)
  • Segalen, Théorie et Pratique du Voyage. Lausanne: Alfred Eibel. (1979)
  • La Figure du dehors. Paris: Grasset. (1982)
  • Une apocalypse tranquille. Paris: Grasset. (1985)
    Спокоен апокалипсис (1995), Наука и изкуство, прев. Николай Кънчев
  • L'esprit Nomade. Paris: Grasset. (1987)
  • Le Poète Cosmographe". Presses Universitaires de Bordeaux. (1987)
  • Le Monde d'Antonin Artaud". Bruxelles: Complexe. (1989)
  • Le Chant du Grand Pays". Nimes: Terriers (1989)
  • Hokusai ou l'Horizon Sensible. Paris: Terrain Vague. (1990)
  • Le Plateau de l’albatros: Introduction à la géopoétique. Paris: Grasset. (1994)
  • Le Lieu et la Parole. Cleguer: Editions du Scorff. (1997)
  • Une Strategie Paradoxale". Presses Universitaires de Bordeaux. (1998)
  • Les Finisterres de l'Esprit. Cleguer: Editions du Scorff. (1998)
  • On Scottish Ground. Edinburgh: Polygon. (1998)
  • Le Champ du Grand Travail". Bruxelles: Didier Devillez. (2003)
  • The Wanderer and His Charts. Edinburgh: Polygon. (2004)
  • L'Ermitage des Brumes. Paris: Dervy. (2005)
  • On the Atlantic Edge. Sandstone. (2006)
  • Dialogue avec Deleuze. Paris: Isolato. (2007)
  • Les Affinités Extremes. Paris: Albin Michel. (2009)

Интервю (Колекция)

Coast to Coast. Glasgow, Open World and Mythic Horse Press, 1996.

Преводи

  • Showing the Way, a Hmong Initiation of the Dead. Bangkok, Pandora, 1983.
  • André Breton, Selected Poems. London, Jonathan Cape, 1969
  • André Breton, Ode to Charles Fourier. London, Cape Goliard Press, 1969.

Записана поезия

  • Into the White World. Две касети поетично четене, Scotsoun, 13 Ashton Rd, Glasgow G12 8SP, 1992.

Източници

  1. ↑ „Поетическото съществуване през погледа на Кенет Уайт“, от Венцеслав Константинов в „Литернет“
  2. ↑ Биография на Кенет Уайт в SCOTTISH CENTRE FOR GEOPOETICSA RELATIONSHIP
  3. ↑ Биография на Кенет Уайт В Goodreads
  4. ↑ The International Institute of Geopoetics
  5. ↑ Архив професор Кенет Уайт в University of the Highlands and Islands

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kenneth_White в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​