Читателски коментари от notman

Оригинално заглавие

Mathias Sandorf — Chapter V. The Doctor Delays, 1885

Пишеш на пияна глава, след това на трезвена редактираш. После пак се налюскваш и редактираш. После пак на трезвено. И така, в режим на сходимост, докато и пиян, и трезвен не виждаш повече нужда от промени ;)

Шекспир наистина е бил неграмотен, госпожо. С големи усилия е успявал да се подпише. Затова е диктувал. Всичките му творби са записани от секретарката му. Лили Вуйович, хърватка. В родното ѝ село има малък паметник. А хърватите имат поговорка: „Шекспир без Вуjовића jе као ракиjа без салату“.

Моля ви, госпожо, спрете! Изложихте се достатъчно.

Ако това тук е адаптация, ще ми бъде много интересно да се запозная с оригинала.

„И ако някой може да ми обясни какъв е смисълът да минираш дома си в случай на нахлуване на крадци/федерални агенти, а после да оставиш писмо, че си го минирал?“

Ами например такъв, че ако вземеш, та взривиш неколцина федерални агенти в дома си, като цяло си прецакваш бъдещето тотално.

А има и още нещо, но не мисля, че ще го разбереш. Виждаш ли, на има едни такива хора, на които не им се иска да убиват други хора. И като така, стараят се да не го правят.

Вий, господине, явно не ще да сте чели много книжки. Ако беше иначе — щяхте да сте наясно, че за хилядолетен народ като българския леката североизточна треска, която го тресе няма и 100 години, по никакъв начин не отнема от величието му.

Все пак радвам се, че мога да изразя пълното си съгласие с едно от ваште твърдения, господине — жалки сте.

Добрата новина е, че не останахте много ;)

Не ще да сме толкова малка и незначителна държавица, след като (почти) успяхме да цивилизоваме диваците от 1/6 територия на сушата.

От цялата наша полемика със Stas Kirov лесно могат да се изведат две отлични новини — една за него, една за мен (мир да има).

По-горе моят събеседник изрази надеждата си никога да не се сблъска с написаното. Добрата новина за него е, че, поне що се отнася до „На брега“, по никакъв начин не се е сблъскал с написаното. По някакъв много елегантен начин е успял тотално да се размине с посланието на текста, без да допусне и най-малката колизия.

Добрата новина за мен е, че стаскировците по всички земни кълбета никога няма да пренаписват каквото и да било, ще продължат под творби, които са прочели, но не са разбрали, да публикуват коментари (критика, ти да видиш!), изпълнени с толкова много грешки, че даже и школата в Симеоново да изглежда твърде амбициозна цел за тях.

Към онези, които още не са прочели книгата: прочетете я! „На брега“ не е амбициозна творба, която се занимава с търсенето на вина или вменяването ѝ някому. Това е просто разказ за един възможен (по онова време) свършек на човешкия вид. В предговора пише, че е предупреждение. Нищо подобно! Невил Шут просто разказва за човечеството, което е отворило червената картонена кутийка.

Подозирам, Stas Kirov, че си се допирал до предложените от мен приказни заглавия само по тангентата, без прилагането на особено голям натиск. Евентуално през руските преводи. До други книжа, повеляващи „англосаксите“ да бъдат обвинявани и заклеймявани при всеки удобен случай, вероятно си се допирал повечко. Оттам и определението ти „сган“ за хора, които завършват живота (не по собствено желание) със стил.

Ако Йеронимус Бош, Вагнер и Ницше бяха живи, възпитаниците на АОНСУ щяха да ги уредят с по чашка радиоактивен чай, защото не излъчват достатъчно позитивно настроение. Светлото бъдеще не търпи тъмни краски! Ако ни свитнат с атомна бомба, ще се налочим с лосион и победа будет за нами!

Тук наоколо има и сборник с австралийски разкази — вземи, та прочети и тях, ако че познаваш британците толкова добре, хъ-хъ. Малко разширяване на мирогледа няма да те убие, не им вярвай на ония от АОНСУ.

Stas Kirov, ако нягога решиш да опознаеш британците, като прочетеш техните приказки, можеш да започнеш оттук:

http://www.gutenberg.org/ebooks/17034

http://www.gutenberg.org/ebooks/37532

http://www.gutenberg.org/ebooks/9368

http://www.gutenberg.org/ebooks/7885

http://www.gutenberg.org/ebooks/2892

Това тук не е народна приказка, а роман, писан от авиоинженер.

Само си представи какво чудо ще е ако някой, по твоя почин, реши да опознава руския „народ“, като чете „Лолита“ на Набоков. Ще разцъфтят едни заключения… мале-мале!

И две думи за оптимизЪма и/или неговата липса. „На брега“ е публикувана през 1957 година. По времето, когато е писана, в света не е имало противоатомни убежища. Действащо метро (ако ще правим паралели с Глуховски) на Австралийския континент няма и до ден-днешен. За какъв оптимизъм може да става дума? Що да сторят клетите австралийци? Да заровят глави в пясъка? Да се насвяткат с одеколон и да се хвърлят да спират радиацията с голи гърди??? Ташак!

Направо не ми се мисли, Stas Kirov, какво чудо ще сътвориш, ако решиш някой ден, божем, да пренапишеш „На брега“.

Нищо лично.

Оф… Просълзяват ме тия ваши вагони книги! Не беше ли, в крайна сметка, важно какво е разбрал човек, а не колко е прочел?

А и да се перчи човек с прочетени вагони книги на Даниел Стийл и Нора Робъртс…

Какво е това „Б-я“ бе, мамин златен патрЕот? Толкова ли те мързи да изпишеш пълното име на родината си? А може би те е срам, а? Срам те, че си роден в „Б-я“, а не в СССР?

Това ще да е.

Златото на инките някак се е добрало до Камбоджа, защото на корицата на книгата се кипри Angkor Wat :)

https://en.wikipedia.org/wiki/Angkor_Wat

Може да ги мързи да си признаят.

Заради шепа ненормалници, които изпитват носталгия по миналото, много българи са принудени да изпитват носталгия по родината.

Бацета, в баснята се говори за емиграция НА ЮГ, не НА ЗАПАД. Четете внимателно, за да не се излагате.

Четете и другите басни в сборника. Току-виж сте научили, че има още една за мухата и пчелата и в нея ролите са разменени.

Четете и разсъждавайте, не си губете времето да ни разказвате какво споделяли с вас другите мухи, с които кацате на едно и също л**но.

Ненормалник.

Горният коментар е публикуван на първи май — точно с един месец закъснение.

Най-съществени са последните два реда на баснята, другарю апотеоз-тридцать-три. Никъде не пише, че пчелата я чака лошо в странство. Ако някога беше поработил, щеше да знаеш, че „пчеличките“ в България почти никога не получават грижи, нито някой цени труда им, а да не говорим пък да славят името им.

И изобщо, XXI век сме, другарю.

На твое място тук бих се засрамил, че са ме изловили колко съм плитък.

Сотирова? Елена??