Невероятен роман!Всяка чувствителна душа трябва да се докосне до него!
Това е една вечна класика.
Най-любимата ми книга…
Малее, много ви благодаря, че преведохте тази книга. Много отдавна я търсех и все на английски я намирах. Много ви благодаря!
Отскоро е чета и мога да кажа,че е една от малкото книги, които успяваxa да ме грабнат така. Книгата е уникална и наистина си струва да се прочете :)
Много завладяваща книга. Пълна с неочаквани обрати. Дава „материал“ за доста размисъл. Чете се на един дъх.
Класика! Препрочитам я с удоволствие.
Това е една невероятно завладяваща книга. Препоръчвам я на всеки, особено на тези, които са предубени към любовните романи /като мен/. Книгата трогва, покорява, завладява, отправя въпроси и дава отговори.
Това е моята любима книга от младите години. За мен е шедьовър.
Искам първо да предупредя, че мнението ми ще съдържа СПОЙЛЕРИ. Така че ако не сте довършили книгата, ви съветвам да го подминете. Все пак ще се постарая да ги сведа до минимум.
„Джейн Еър“ е един великолепен роман. Думите не са достатъчни, за да опиша колко дълбоко и силно ме трогна тази история. Много силна, романтична, съдържателна. И на тези, които подхождат с предупреждение към любовните романи, ще кажа, че трябва да дадат шанс на този. Все пак, не напразно е класика, така че ако се тревожите, че ще в него ще има нещо елементарно и сладникаво, недейте. Книгата е невероятна и абсолютно разтърсваща.
Джейн определено е героиня, към която е невъзможно да НЕ се привържеш. Обикнах я още от първата глава. Смела, благородна, интелигентна и много непокорна, абсолютно непримирима към чуждата злоба. Намирам я за наистина вдъхновяваща, Но въпреки тези качества и обичта ми към нея, тя съвсем не е абсолютно съвършена, както става ясно с прогресирането на историята, В определени аспекти Джейн вижда нещата доста опростено и само в черно и бяло, което я принуждава на нарани ужасно както себе си, така и любимия си. Известно време й бях изключително ядосана и никак не разбирах постъпката й. Надявах се, че накрая те не просто ще се съберат, но и тя ще осъзнае колко безмислена е била тя. Жалко, че това не се случи. Разбирам желанието й да не нарушава закона, но всяко правило си има изключение. В случая от спазването му не печелеше никой и от нарушаването му нямаше да пострада никой. И въпреки това тя се придържа ревностно към него Вие сами ще прецените дали и доколко е била права.
Освен Едуард Рочестър и Джейн Еър, историята ни разказва за съдбите и на други герои, макар и не толкова централни. Сейнт Джон Ривърс беше особено интересен. Неговите суровост, студенина и фанатизъм, силно критикувани от самата Джейн, бяха тези, които бяха катализатор за нея. Неговият непрестанен опит да й ги наложи в крайна сметка я подтикнаха да действа и да поправи това, което бе причинила. Разбира се, стана ми мъчно, когато научих, че както се очакваше, той умира млад след много тежък живот. Въпреки посочените недостаъци, посвоему той също е изключително чистосърдечен, интелигентен, благороден и отдаден страстно на своята мисия, която в крайна сметка довежда до смъртта му. Неговата пълна убеденост, че щастието му няма значение и единственото важно нещо е да служи на Бога и околните го унищожават.
Но за щастие, най-важните герои получиха своя щастлив край и аз искрено се зарадвах, когато разбрах, че те дори имат дете, а да не говорим за оздравяването на Едуард. :)
В никакъв случай не пропускайте тази книга. Ако има такава, която може да ви разплаче, това е тя. Казвам го в положиителен смисъл.
Напълно съм съгласна с Sweety. Чела съм тази книга няколко пъти и все още обичам да препрочитам най-драматичните моменти. Винаги съм се възхищавала на начина по който е описана героинята — колкото сдържана отвън, толкова изпълнена с дълбоки и драматични чувства отвътре. Любима ми е тази книга и такава ще си бъде завинаги. Заслужава си да се прочете, абсолютна класика.
За първи път прочетох романа когато бях на 18. Сега съм на 50. Чета го и изпитвам същото вълнение, точно както тогава. Разликата е, че сега вече го разбрах. Тогава само го почувствах.
За да е удоволствието пълно, изгледах след дълго избиране и екранизацията. Разбира се, избрах тази от 2006 т. с Рут Уилсън и Тоби Стивънс. Те най-пълно отговарят на моите представи за героите, а аз старомодно исках да гледам хубави и сходни помежду си хора. В другите екранизации нещо все дразни — или Джейн е една мъничка лелка, или Рочестър е твърде стар и екранизацията малко избива на педофилия. В някои е направо грозен, докато в романа той е атрактивен, мъжествен и атлетичен, без да има класическата красота, да е висок, рус, с римски профил и т.н..
По-горе читателката задава въпроса, който вълнува всяка жена прочела романа — трябваше ли Джейн да напусне по този начин любимия мъж — този, който бе сложил целия си живот в краката й.
И си отговарям — да, трябваше. Ето защо :
Докато я ухажваше и покоряваше, той постепенно сам падна в капана на чувствата, очарован от чистото, умно и предано момиче. Тя го следваше с възторжен поглед и обожание, при това съвсем искрено, защото не се беше научила да имитира възхищение. Та кой мъж може до устои на възхищението в едни прекрасни очи. Постепенно той отваряше вратите на своя живот и я допускаше в него, а в последната сцена преди раздялата й разкри цялата си душа, със всички слабости и грешки. Тук стават ясни неговата егоцентричност, материализъм, навика да има всичко което пожелае и то веднага. Това негово байроновско его беше потъпкано, но само временно, а иначе си оставаше мъж, напълно доминиращ над жената и налатащ своя модел на любовни отношения. За да избегне сигурната съдба на серията негови любовници, Джейн трябваше да бъде различна от всички тях, или като жадуваната от години истинска мисиз Рочестър или щом това е невъзможно — жената дисциплинирала себелюбието, цинизма и материализма на своя любим. В последният им разговор, тя разбра, че ще е следващата Селин. Тук авторката вмъква и мисълта за жестокото отношение към съпругата, заключена като животно на тавана. Ако е искал да се грижи за нея, трябваше да й ео сигурил поне нормални уславия на живот, а всъщност той й е отмъщавал жестоко и неумолимо за страданията, които му е причинила.
Но да се върнем на бягството на Джейн. Нейното бягство с риск за живота, й даде огромно преимущество,при това толкова голямо, че вече не й беше нужно да се омъжва за него, за да го има до себе си покорен и смирен.Но нейното бягство продължи твърде дълго и наказанието го смаза с огромно чувство за вина, мислейки че е причинил смъртта й. И затова и тя също така има вина за неговото крушение — остави го твъде дълго сам и в пълна неизвестност за съдбата й.
Романа описва една разтърсваща среща, която може да се случи всеки момент, на всяко място. Двама души, за които всяка дума и всяко мълчание имат необикновено значение, Рочестър като опитен мъж сам схваща необикновеното и прекрасно привличане и знае това, което тя още не знае, а то е че връзката между тях е толкова силна, че те не могат да живеят разделени и почти умират всеки в своето нещастие.
И разбира се, всяка добра жена заслужава поне веднъж в живота си да бъде обичана от един мистър Рочестър.
.
Надявам се да съм била полезна на читателите и почитателите на тази прекрасна книга.
Ваша Н.
Може и да е класика,но мен не ме трогна..
Да, определено няма с какво да трогне този роман!
Няма драматизъм, няма силни, запомнящи се характери, повествованието е пълна скука — постно и безлично, за разлика от това в романите на Сюзън Джонсън, Джуди Макнот и други подобни автори/ки. И още един много съществен недостатък — как би могъл един романда трогне някого, когато в него няма дори и една гореща сексуална, извинявам се — еротична, сцена?
Просто не се стърпях, след като прочетох предния коментар . „Гореща сцена“ в роман, написан 1847 г ? Джейн Еър е велика книга за читатели с душа, ум и емоционалност . За "кифли " и „манекенки“ има книги-клишета…Всеки има право на коментар, обаче когато оплюваш книга оцеляла и вълнуваща читателите няколко века, се замисли дали не пишеш против себе си…
Възмутилият ви коментар явно е саркастичен, насочен е към Nonni.
Наистина не сте прочели и осмислили коментарът ми добре, възмутена. По-саркастично от това не успях да го напиша, но явно не се подразбира, щом се налага да Ви го обяснявам.
За мен „Джейн Еър“, както и „Брулени хълмове“, са невероятни романи, разкриващи и най-тъмните кътчета на човешката душа и крайностите, до които едно обичащо сърце може да стигне. Изключителни характери, описани по запомнящ се и разтърсващ начин.
Предпочитам романите на Джейн Остин. И трите сестри Бронте имат ужасно тегав стил.
Невероятно завладяващ роман!
Любима!
Класика!!! Уникална книга.
Джейн Еър определено ми хареса.
Това е най-уникалната книга, която съм чела … не намерих покой, докато не я прочетох докрай !
Прочетете тази книга.. Страхотна!
Препоръчвам ви и другия вариант на Емили Бронте- „Брулени хълмове“
двете нямат общо, историята не се повтаря, не си мислете това, но също така е завладяваща и интересна.
Мама ми даде да прочета тази книга, когато бях на 13. От тогава насам всяка година я препрочитам и всеки път намирам по нещо ново в нея. Семейният екземпляр на Джейн Еър е без корици и страниците му са пръснати една по една, буквално я държим в торбичка, за да не загубим някоя страница.
Велик роман, който съм препрочитала милион пъти — от юношеска възраст до сега, когато съм вече почти на 40. За мен това не е любовен роман, а панорама на човешката душа, нейните стремления, падения и тъмни страни. Неслучайно книгата е класика, пресъздаваща извечните терзания, които са напълно актуални и днес.
Романът е много приятен за четене. Определено ми хареса! Но има нещо, което ме подразни… неграмтният превод. Някои ще кажат, че е дребнаво и да се радвам, че изобщо има превод и е предоставен за ползване. Така е, съгласна съм и благодаря. Но при мен лично се губи удоволствието от четенето по този начин. Преди написаното в книгите ми беше критерий и използвах възможността докато чета да научавам нови неща, нови думи и това да ми служи за обогатяване на речника и на грамотността ми. Но, за съжаление, вече не може да се вярва на нищо, че е вярно написано:(
Преводачите Христо Кънев и Цветан Стоянов са утвърдени имена далеч не само като преводачи, а и като интелектуалци. И най-малкото са ГРАМОТНИ.
Предполагам обаче, че имате предвид езиковите грешки в текста, които са резултат от липсата на корекция след сканирането и разпознаването на книгата. Но за това имат вина не преводачите….
Имам предвид, че навсякъде е написано „поДтискам“. Имаше и грешна пунктуация. Не обвинявам никой конкретно, просто го споделих като мнение:)
В по-стари издания на правописните речници на българския книжовен език думата „подтискам“ е дублетна форма на „потискам“.
https://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC
Превод от английски
Христо Кънев, Цветан Стоянов
, 1978
До 1983 г. „подтискам“, „подтисничество“ и други сродни думи бяха нормативните, т.е. според правилото тогава. Тъй че примерът ти не е релевантен на тезата ти за уж неграмотността на преводачите.
А всяко мнение, преди да му се дава публичност, е добре да се подложи на проверка дали пък то е правилно, колкото и да е лично то. :)
Добре, грешката е вярна за думата „потискам“. За пълен член и запетаите какво можете да извадите като опавдание, защото само за думата ми обяснихте?:) И пак казвам, че не зная кой е превел текста, просто написаното е дразнещо, непроверено или там както му казвате. Не зная причините. Тъпото е, че следите стриктно всеки коментар и отговаряте, а вместо това не хванете да актуализирате текста и да го приведете в приятен за четене вид… Много енергия, но в грешна посока.
Уважаема госпожице,
При липсата на примери твърденията ви за грешки са безоснователни. Цитирайте поне по три примера от романа за грешки при членуването и в пунктуацията и тогава вече ще има база за дискусия.
„…..а вместо това не хванете да актуализирате текста и да го приведете в приятен за четене вид. Много енергия, но в грешна посока.“
Много сте права за енергията и посоката. Защото, вместо да се оплаквате колко нескопосано е направена книгата и да апострофирате всеки, който се опита да Ви каже, че претенциите Ви в някаква степен са безпочвени, можехте да впрегнете цялата си тази енергия в редактирането и актуализирането на текста. Предполагам, че екипът щеше да Ви е много благодарен за това, че сте им помогнали.
А и както е написал Багатур Ганьо, добре би било да дадете поне по няколко примера за допуснатите според Вас грешки.
Мисля, че при разразилата се дискусия, следва да се напомнят някои основни правила — при корекция на книги се спазва правописа към момента на издаване на книгата, нищо че към днешна дата не е актуален. Правят се минимум промени спрямо издадения текст — тук вече коректора има известа свобода. Апропо, „Джейн Еър“ е минала допълнителна корекция и чака в Ателието за добавяне.
Чак и госпожица ме изкарахте:) Като цяло да разбирам, че ме убеждавате, че не може синът ми да чете от ваши източници, тъй като е роден 2000 година и да се оправя както може. Как да обясниш на едно дете на 17 години да не приема написаното за правилно в сегашно време, защото преди един век еди коя си дума се е пишела еди как си… Това ми беше идеята, че нещата се предлагат под форма, която ограничава ползването. Вместо да ме убеждавате как не желаете да приемете съвет за подобряване, най-добре просто приемайте и негативните коментари. Съвет — стремете се към най-доброто, а не да се карате с ползвателите:)
Госпожо Лили,
Впечатлен съм! Известно е, че логиката е напълно непозната на някои индивиди, но все пак след като имате цял син, значи (логично) на функционално ниво се справяте.
Мнението ви е просто великолепно. Бих казал — уникално.
Как никой преди не се е сетил да слага на книгите „Най-добра за четене до…“!
Така всичко би било по-ясно, нали? Ако датата е отминала, текстът може да бъде четен само със специално разрешение и на отговорност на безразсъдно-смелия читател — той си поема всички рискове.
Трябва да има ред.
Добре би било Европейската комисия, например, да приеме задължителен правилник и закон за неговото прилагане. Ако нещата се регламентират стриктно, ще има нужда от един постоянен правителствен орган, който да следи да не се разпространява информация с изтекла годност.
Децата не бива да бъдат подвеждани, обърквани и затруднявани. Те са нашето бъдеще и най-свидното, което имаме. Или беше обратното?
Тук, където живея на патладжаните в супермаркета има малки лепенки, на които пише, че не са годни да се консумират сурови. Западът много е напреднал по отношение на защитата на ползУвателя!
Книгата и тя е стока — нещо като правоъгълно-призматичен патладжан.
На тази тук изглежда ѝ е изтекла годността и вече не е подходяща за консумация.
пп. Ако се чудите дали е редно да се обидите или засмеете на това ми мнение, по-добре се засмейте. То е хумористично.
Изключително безсмислен отговор от ваша страна. Пълна загуба на време да си тренирате бързото писане :D Много думи.. а никакъв смисъл:) Като цяло това е положението.. производство на конвейер и нищо прекалено сложно. Да не коментираме обръщението " Госпожо Лили" :D :D :D
Моля ви, госпожо, спрете! Изложихте се достатъчно.
Без да съм езиков гений, сам забелязях, че е имало промени в нашия език на 12 години с помощта на стар екземпляр на „Подъ Игото“ и процес, наречен „мислене“. Но по твоята логика тази книга не е ценна, а Шекспир трябва да повтаря първи клас. Изказвам своето съжаление, че най-накрая сме стигнали американците. Вместо „не яжте салфетките“, ще пишем „не четете тази книга, съдържа вреден за здравето архаичен правопис“.
Да се присъединя към summer-knight със спомен от детството:
На 13-годишна възраст, в малък провинциален град, посред лято, по време на презрелия като пъпеш социализъм открих в ’скрина’ на прабаба ми невероятни съкровища: подвързани в книговезница томове — подлистници от стари периодични издания — „Тарзанъ, храненикътъ на маймуните“ и „Боговете на Марсъ“ от Едгар Бюрроуз; „Вождътъ на Гверилясите“, „Квартеронката“ от М. Ридъ и много много други интересни и неиздавани след ’девети’ приключенски четива. Няма как да проверя, но имам ярък спомен, че много от тях бяха ’под редакцията на Д. Подвързачовъ’.
Точно за два дни всички букви, с които до тогава не бях свикнал престанаха да ми правят каквото и да е впечатление. Историите бяха увлекателни, а лятото — безкрайно и великолепно.
И днес, след повече от 30 години, си спомням прекрасната Исидора Коварубио Де Лосъ Ланосъ или как господата бяха почерпвани често с ’виски и сода’.
Децата учат чужди езици лесно, какво да кажем за няколко допълнителни букви или пък променен правопис на няколко думи.
Книга, която използва архаичен изказ, може само да събуди любопитството на младия читател, да го предизвика да научи нещо ново и да разшири общата му култура и познанията по история.
Майките-орлици обикновено нямат по-развит мозък от майките-патици, само по-дълги нокти на краката и по-остра човка.
summer-knight, Дон Патладжан,
Благодаря ви!
Кой по-точно се е изложил? Аз, че имам право да си изкажа мнението, дори то да е различно от вашето? Нищо такова не съм казвала, стигнахте до Шекспир и подобни глупости. Съвсем си завъртяхте нещата в своя полза. Излагате се, че продължавате да вадите някакви ваши разбирания и се опитвате да докажете, че смятам, че Шекспир е неграмотен. Хайде стига… Научете се да приемате нещата, а не да ми обяснявате за майките-орлици. И чак обидно общуване започвате. Каквото смятам… това съм написала, не ми вкарвайте думи в устата!
Шекспир наистина е бил неграмотен, госпожо. С големи усилия е успявал да се подпише. Затова е диктувал. Всичките му творби са записани от секретарката му. Лили Вуйович, хърватка. В родното ѝ село има малък паметник. А хърватите имат поговорка: „Шекспир без Вуjовића jе као ракиjа без салату“.
Видях мнения, с които не съм съгласен и дадох контра аргументи, но всеки е свободен да го вижда като излагане, обиждане и извъртане. Нали нарекохме старите издания и език „дразнещи“, „негодни за млади хора“, „нуждаещи се от актуализация“ и още и още. Ако ееднъж наречем тези книги по-малко ценни или пълни с недостатъци, това обхваща и стари издания на Вазов и цялото творчество на бай Уилям, който бидейки автор от преди няколко века е ползвал доста остарял език: thou shalt и такива ми ти работи. Колегата след мен е добавил, че е добре младите да имат достъп до тях и сами да преценят дали ги объркват или са им полезни и интересни. Дотук сме напълно кОлтурни, ама я дай да се сърдим и да си пишем коментари с повече удивителни.
Прекрасен роман. Влюбена съм в героинята, в нейната ненатрапчива гордост в достойнствата й, в силния й характер решителност и смел дух. Завладяваща история чете се на един дъх.
През цялото време докато я четях, пред очите си виждах една много сива и мрачна, но много затрогваща и романтична картина. Неслучайно това е готически роман. Персонажите са хора с високи морални ценности, сърдечни, изпълнени с любов, умеят да се смиряват и да признават грешките си, както трябва да бъде. Това са едни достойни модели за подражание дори в днешно време! Препоръчвам я на всеки! Прочетете я и се опитайте да я разберете! Колкото и старомоден да е, романът е истински и невероятен!
Това беше книга, която ще препрочитан и в бъдеще 100% ! Авторката не е спестила нищо в този роман, разтърсващ и завладяващ. И аз предпочитам Джейн Остин, но тази книга не отстъпи по нищо на „Гордост и предразсъдъци“ , която е моят вечен фаворит. Екранизацията от 2011г. ми дойде доста по-готическа от самият роман, която държех да изгледам след като прочета книгата, но е доста добра и за разлика от книгата доста съкратена. Останах без думи от коментара на кифлата, която не е впечатлена, понеже нямало еротични сцени… Мили дами, ако търсите еротика и книги от сорта на П.Куелю не сте достойни да прочетете дори и една буква от тази класика.
ЗА ТЕЗИ, КОИТО НЕ СА ЧЕЛИ РОМАНА- НЕ ЧЕТЕТЕ НАТАТЪК, ТОЗИ КОМЕНТАР…!
Относно Джейн и дали трябваше да избяга от любимият си, ДА трябваше! Това беше пътят по който стигнаха много по-далеч в любовта си и спечелиха истинска и чиста любов, защото преди бягството й ,това си беше увлечение и страст, което както тя сама казваше не се знаеше колко дълго ще продължи т.е. тя не беше сигурна в любовта му. И с право се съмняваше- ТОЙ Я ИЗЛЪГА! Това беше правилното решение и точният момент да го изпълни, ако той само криеше нямаше да я излъже, че това което е видяла вечерта преди венчавката е присъница, а щеше да бъде откровен- ЖАЛКО! Възхитена съм от силата, от духа , от характера на Джейн…де да бяхме всички жени толкова непреклони пред грешките на любимия. Книгата е страхотна и плаках много на срещата им след бягството на Джейн не мислех, че ще ме докосне така всичко, което е сполетяло Рочестър. БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕВОДА И КАЧЕНИТЕ КНИГИ!
Абсолютно съм съгласна с всичко казано от ТоmTom:-)и аз плаках на срещата им и наистина тази книга просто е върха
Обичам тази книга!Препоръчвам я на всеки:-)направо се влюбих в завладяващия сюжет и главните герои….просто нямам думи…и случаино някои да се сеща за друга подобна,защото ми се иска да прочета нещо такова отново
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.