В света на бройлерите от Васил Цонев
Изпращала е. През 1980,
Че откъде у един роб ценности и разбирания за света? Той поначало няма право на такива екстри!
По онова време, както знаем, България беше поробена. А горният текст очевидно е писан от роб. Ако не беше такъв, щеше да напише нещо като „Люти чушки“ например.
Все пак Васил Цонев удобно пропуска факта, че когато янките започнаха войната във Виетнам, тамошните бройлери нададоха страхотен вой и доста сериозно разклатиха обществото. А когато рашките нападнаха Афганистан, тукашните роби само измучаха и изпратиха синовете си в месомелачката.
Черният обелиск от Ерих Мария Ремарк
Прав си, така е, пропуснал съм фактите, които изнасяш, но това така и не променя същественото в думите ми — че да, на Ремарк не му е харесвало да живее в (нацистка) Германия и да — напуснал я е, като се е преместил първо в Швейцария, после в САЩ, и пак да — повече не се е върнал да живее в Германия. Тоест, постъпил е точно така, както човекът по-горе го хокаше, че можел да постъпи.
„…ако на Ремарк нещо не му е харесвало или се е чувствал заплашен е можел спокойно да я напусне и да отиде да живее в съседна Швейцария например. Или в САЩ. Където си поиска.“
През 1933, ден след като Хитлер идва на власт, Ремарк напуска Германия и се установява в Швейцария. През 1940 се мести в САЩ, където живее до смъртта си.
Добрият ученик от Веселин Ханчев
Същото — абсолютно същото, казвам и днес, маруся. Не е редно децата да бъдат въвличани в политическа дейност. По никакъв начин не одобрявам действията на родители, които водят малки деца по протестите. 17-годишните като синът на собственика на оня магазин за играчки ТРЯБВА да бъдат на протестите — те не са деца, те са утрешните граждани на България, те ще заменят — трябва да заменят робите, набор 61, да прочистят кръвта на родината ни от робското колхозническо овчедушие. А това, дето ти намираш горната ханчева помия за непреходна поезия, си е твой проблем.
Край нямат българо-съветските мелези, които нагло драпат да ни обърнат пак към мужикистан.
Едно семейство от Ги дьо Мопасан
„Произведението е забранено за четене по молба на наследник на преводача.“
Очевидно поне един от наследниците на Лилия Сталева не е много умен. Всъщност е доста неумен… да не кажа тъп. Ето — гордият наследник помолил да бъде забранено четенето на разказ, преведен от неговата майка/баба/леля/стринка. Защо? Може би гордият наследник се страхува да не загуби пари (незаработени от него)? Как по-точно ще ги загуби тия неизработени от него пари, някой би ли ми обяснил? А може би го срам от превода на неговата роднина и би искал той да не става достояние на публиката? Може, може. Друга възможност — човекът просто мрази четенето и се старае да отучи и останалите от този вреден навик?
Произведението е забранено за четене. Капитан Бийти звъни на вратата.
Частната собственост или — „Свинята и кираджиийския кон“ от Христо Смирненски
Лорд Шокинг се е пообъркал. Конете не хвърлят къчове :)
Из предговора „Книгата гори, но не изгаря…“ от Румяна Узунова
Мъртвите — бог да прости!
Живите кой да свести?
Сигурно и сега има хора, личности като тях. Само че… Тогава заглушаваха с тишина. Сега заглушават с шум.
Държавата от Платон
Така :)
https://www.plato-dialogues.org/faq/faq007.htm
Това е българинът — недоволен!… от Борис Младенов-Young
Авторът ще да е бил много фрустриран, когато е писал това. Дано по-нататък в стихосбирката намеря нещо в духа на „Жестокостта ми се сломи“.
Предговор от Борис Младенов-Young
Аха! Най-накрая разкрих тайната на това „Young“! Борис Младенов ще да е доведеният батко на известните Malcolm и Angus! :) :)
Сега или никога от Елизабет Адлър
О, и забравих — Елизабет Адлър е британка.
Изглежда янките са те отрязали за виза или си се разминал с мечтаната зелена карта и сега обикаляш тук и коментираш как еди-коя си книга била американска боза. Само не разбрах, като книгата е губене на време, ти защо я чете?
Кратък наръчник на сънуващия от Амидару Тохара
Леле! Това изглежда досущ като излязло изпод перото на Янко Трендафилов! :-O :D
Когато токът спря от Тихомир Димитров
Ха, аз за разбирането какво сте писали, уважаема KrIl — струва ми се, че съм разбрал. Но не разбрах защо решихте, че това уточнение за лъжите на художниците отразява нашата (родна) действителност? Защо например не допуснахте, че посочените от вас компромиси със съвестта (и това не е вярно) са фикция, която не кореспондира с живота на Земята през XXI век, но пък е на мястото си в свят, в който не след дълго някаква „авария“ ще избие половината народ и ще спре тока; освен това може би запушва някаква пробойна в сюжета, може би не по най-елегантния начин, но все пак?…
Между нас казано, аз мисля, че най-големият компромис, който художниците правят, е да рисуват за пари, но точно пък вие с вашия соцреализъм* не сте ми интересна за разговор на тази тема.
Буквичката „ѝ“ е проблематична за визуализация при някои електронни четци.
Аз съм дотук.
________________________________________
* Социалистическият реализъм е легитимен художествен стил, така че не бързайте да се чувствате обвинена в идеологически пристрастия. Моето скромно виждане е, че в литературата този стил е еквивалент на чалгата.
Доколкото знам, „Аварията“ е издавана на хартия, ведно с продължението „Ново небе и нова земя“.
Там е работата. Говорим за литература, а вие продължавате да набивате в коментарите си синтактични, фонетични и други подобни разбори, които отразяват не точно литературните достойнства (или липсата им) на произведението. Не прочетох нищо за сюжет, художествени средства и похвати, структура…
Не казвам, че сте длъжна да харесвате онова, което и авторът харесва, но пък на друго място призовавахте да не се пишат прекалено сурови критики за съответното произведение, понеже авторът бил го писал прикован към легло и други такива нелепи оправдания. Все пак във вашите творби книгите могат да бъдат затваряни, а болните ще си имат подлоги. Обаче ако те бъдат публикувани тук, в МБ, местоимението „ѝ“ ще се изписва точно по неприемливия за вас непроизносим начин, срещу който и аз негодувам, но това е положението, по простата причина, че така е решило ръководството на Читанката и то си има своите (технически) съображения. С други думи, намалете присъдата на автора с година-две, той не е виновен. За роднинската връзка сте права, разбира се, но можехте да пуснете едно кротко предложение за редакция, вместо сбърчила гнусливо нос да заявявате как ви се било отщяло да четете. Чак пък толкова… Твърдението ви за твърдението на автора говори за някаква много особена пунктуалност, присъща на литературните „анализи“ на шестокласниците (отличниците!) :)
Оставам в очакване на отзив по същество от вас, уважаема Krll.
„…а да наречеш разказ или новела три изречения от по три думи е…“ като да наречеш пропаганден текст от 400+ страници повест. Това било неуместно, онова било нахално, дрън-дрън.
Писачите на художествена литература, уважаема Krll, имат навика, а и правото, все още, за щастие, да ползват и нареждат думите така, както им се харесва. Ако Тихомир Димитров е решил да озаглави сборника си „33 любовни истории“, вие на какво отгоре се втурвате да критикувате този избор? Още малко и ще го посочите с треперещо от възмущение пръстче и ще го обвините във формализъм и преносителство на вредни буржоазни влияния! Пък ако се усетите, че историите в книгата всъщност не са 33, а 27, бедна ми е фантазията как ще го наречете, горкия човек!
Може би в заглавието има скрит смисъл, който вие по някаква причина не сте доловили.
А може би когато си купите бисквити „Катеричка“ и отворите пакета, очаквате отвътре да изскочи катеричка.
Е, да, заглавията на неговите разкази, а и на романите му не са толкова монументално-епични като например „Как се каляваше стоманата“ или „Повест за истинския човек“ :)
Всъщност това е съкратен вариант на „Аварията“: https://chitanka.info/text/37204/0
И не е толкова лошо, че да му се отще на човек…
Читателски коментари от notman