• 1. Елтаним (5 октомври 2007 в 20:25)

    Първата въобще читава историческа книга за близкото минало на български език от български автори от доста години насам. Много от изводите са като статии от вестник „Демокрация“ от раниите 90-те години, но като стил и като фактология книгата е изключително добра. Все пак разните данни трябва да бъдат систематизирани, и след това да се публикуват, за да се спре говоренето на глупости отляво и отдясно, където всичко варира от нула до безкрайност и обратно.

  • 2. Внучка на осъден и убит (18 октомври 2009 в 11:55)

    Благодаря от сърце на авторите!

    Бях шокирана от прочетеното,въпреки че бях сравнително информирана!А най-големият ми шок беше от публикувания доклад(в приложенията) на „специалистите“ кога,как и къде са разстреляли набързо осъдения ми дядо….!Бог да го прости!Жалко,че баща ми не можа да го прочете,след като години наред беше репресиран,тормозен и възпрепятстван в опитите му да научи истината и да реабилитира убития си баща!Добре,че поне можа да види решението за отмяна на грозната присъда и изчисти името на прекрасния си баща!Още веднъж благодаря!

  • 3. Георги Пейчев (10 декември 2009 в 18:16)

    Не съм чел книгата, но определено ме заинтересува и ще си я купя. Съгласен съм, че унищожаването на архиви, особено когато се касае за причинена смърт на хора, е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, което би трябвало да се наказва.

  • 4. Петко Костов (4 януари 2010 в 11:26)

    Тези факти трябва да се преподават и в училище!! Това е трагичната истина за покосяването на всички по заможни българи. Една важна подробност е , че са заграбили имуществото им — предателите — комунисти освен убийци, са и крадци

    Никойне е оцелял от тази масова сеч!

    Репресиран — бил съм с дете на 8 години.

  • 5. Т. Петков (29 май 2013 в 14:29)

    Благодаря! Сега знам какво е станало с дядо ми. На 32г. , невинен, разстрелян от комунистите.

  • 6. Недялко Скорчев (30 май 2017 в 02:13)

    Книгата е опит да се оневини хората които са убивали без сьд и присьда Йосиф Хербс Гео Милев Вапцаров Антон Попов и още хиляди антифашисти загинали за свободата на Б-я За да дадем своя приност в борбата срещу Монархо Фашизма и световния капитализьм Има една истина не се гаси туй що не гасне Костите на убитите антифашисти не ще се забравят Аз сьщо винаги докато сьм жив ще вьзпитавам децата и младото поколение да мрази класите и богатите Да вьстава срущу всеки опит да се вьрне фашизма с неговото мракобесие За Нашия Социалистически строй премахнал бедността неграмотноста построил нов обществен строй на любов взаимно уважение ще оставя идните поколения да сьдят На строй от 5 петилетки когато страната ни се превьрна в високо индустриална и развита промишленост с постижения в областа на високите технологий на науката космонавтиката и културата Ще спра до тук е искам да осьждам авторите и тяхната гледна точка за изминалите сьбития Това ще решат читателите От потомци на Цвятко Радойнов и Антон Попов и Славния Казанльшки край

    Септември ще бьде Май Аз паднах друг ще ме смени и толкоз какво тук значи някаква си личност-Вапцаров-посмьртно Или стреляй гад какво ще убиеш човек-Че-Гевара

    • 8. Бой по фашагите! (30 май 2017 в 13:24)

      Българският ГУЛАГ — повод за гордост

      Малко статистика!!!

      Септември — ноември 1944 г. — ликвидирани са не по-малко от 30 000 фашаги (по-вероятната цифра е 40 000).

      Ноември 1944 — март 1945 г. — Народният съд осъжда на смърт 2 138 народни изверги.

      От 1945 до 1951 г. са ликвидирани над 1800 горяни и диверсанти.

      А пък чудесните ни концлагери — само в Белене са си оставили костите над 30 000 класови врагове и предатели.

      Ех, покататься!…

      За сравнение:

      За периода от 1923 (включително и сюблимното Септемврийското въстание) до 1944 г.: 5 632 жертви — убити, осъдени на смърт, умрели в затвора или вследствие на „престоя“ им в затвора;

      От 1941 до 1944, години на „антифашистка съпротива“ : 357 души, осъдени на смърт, са екзекутирани — ВСИЧКО, не само „борци“, а и чисто криминални „съратници“.

      Както можете да се уверите, ние, комунистите и служителите на ДС, сме по-печени от капиталистчетата и фашагите; не се шегуваме. Меки китки са те. Еврогейци смотани!

    • 9. notman (30 май 2017 в 13:36)

      Какво е това „Б-я“ бе, мамин златен патрЕот? Толкова ли те мързи да изпишеш пълното име на родината си? А може би те е срам, а? Срам те, че си роден в „Б-я“, а не в СССР?

      Това ще да е.

    • 10. нт (30 май 2017 в 14:38)

      На мракобесния комуноиден трол няма изобщо да се хабя да отговарям.

      Но понеже се спомена извергът Че Гевара, ето за всички приятели, които ползват английски, няколко сериозни презентации:

      The Truth About Che Guevara — https://youtu.be/1eMLk1nQh5o

      The Truth About Fidel Castro — https://youtu.be/2EhlTI0fte0

      The Truth About Karl Marx — https://youtu.be/yA2lCBJu2Gg

      Why Cultural Marxism Is Destroying America — https://youtu.be/LpzfdC8HGP4

  • 7. Elentari (30 май 2017 в 11:19)

    Не мисля, че има нормален човек, който да приема убийствата на Гео Милев, Йосикф Хербст, Вапцаров и други ценни личности.

    Защо обаче не споменавате за атентата в църквата „Света Неделя“? Не ми отговаряйте — явно смятате, че партията ви е права, „когато съгреши дори“… Извращенията на изродите, организирали така наречения „народен съд“ трябва да бъдат помнени, изучавани и заклеймявани.

    Знаете ли, живяла съм и работила шест години в Куба и зная неща за Че Гевара от първа ръка, неща, от които ще ви настръхнат косите.

    Но това между другото… жалко, че не сте се възползвали от благините на онзи „строй от 5 петилетки когато страната ни се превьрна в високо индустриална и развита промишленост с постижения в областа на високите технологий на науката космонавтиката и културата…“, та поне да усвоите по-грамотен начин на писане. И ето — тук имаме още един проблем: неграмотните другари не само избиха и хвърляха на прасетата невинни хора, просто защото са образовани, заможни и различни. Чрез този безумен акт те унищожиха голяма част от генофонда на българите. Което донякъде обяснява сегашната ситуация.

    И да, само хора като вас си мечтаят да се върне мракобесието. Мракобесието на онези години, които върнаха България 50 години назад.


  • Никак не мога да съжеля тези убити, безспорно някаква част от тях са били честни и почтенни хора, но голяма част от тях са били далавераджии и спекуланти играещи си с живота на своите съграждани. Сега също е пълно с такива, които унищожиха бъдещето не на няколко хиляди човека, а на цели две поколения, като по всичко личи, че скоро поколенията ще са вече три. Същите все повече се „утвърждават“, като усешни български политици и бизнесмени, а много от тях са нищожества, които заслужават именно народен съд.

    • 12. Devoted of Slaanesh (1 юли 2018 в 11:29), оценка: 6 от 6

      Нямате край безродници червени! Гнусни сте.

    • 13. galinka.bg (1 юли 2018 в 21:34)

      Никой няма право да отнема човешки живот. Мислите ли ,че вие г-н Бояджиев сте угоден за всички и дали и към вас някой не изпитва същите чувства.Тази българска злонамереност е една от причините за битието ни.

  • 14. Devoted of Slaanesh (31 юли 2018 в 23:08), оценка: 6 от 6

    Тази книга описва началото на края на българската държавност.

    Така нареченият „народен съд“ е безпрецедентна разправа с всички мислещи и интелигентни хора в държавата, а избиването им, хвърлянето им в концлагери и депортирането на семействата им е геноцид, сравним единствено с този осъществен от болшевиките в СССР.

    Без да даде една жертва в един от най-кръвопролитните конфликти на ХХ век — ВСВ, след 1944 година България губи на фронта от изпратената си като пушечно месо за руснаците армия над 30 000 убити и ранени и дори не получава статут на страна победител, по изричното настояване на Сталин…

    Междувременно в развихрилата се след преврата от 9.9.44 година разюздана вакханлия, загиват и безследно изчезват над 35 000 хиляди българи, включително политическия, стопанския и административния елит на нацията ни. Една част са последствие осъдени в беззаконието наречено от комунистите „народен съд“. Загубата е непоправима и това може да обясни много от последвалите ни неудачи като народ. Дестеки хиляди, основно жени и деца са депортирани и оставени да гинат в мизерия!

    Палачите са известни, почти до един комунисти и платени безродници, готови на всичко за да угодят на съветските си господари. За да постигнат наредените резултати те не се свенят да прибегнат до побои, мъчения и лъжи.

    Авторите са се справили чудесно, книгата е добре систематизирана, но самото ѝ естество я прави тежка за прочит. Включени са и много допълнителни материали и документи, с които може да се вникне в дебрите на тази национална катастрофа.

    Иронично е, че същата съдба, като осъдените на смърт постига съвсем скоро след това и един от главните палачи, Трайчо Костов — обесен е своите другари след скалъпен процес през 1949 година. Същият е реабилитиран напълно от БКП през 1989 година, нещо което част от невинните му жертви очакват и до днес да се случи…

    Би трябвало голяма част от изнесеното в книгата да е в училищните програми, но това няма как да стане, докато наследниците на убийците, палачите и безродниците са парламентарно представени и никога не са се разкаяли или поне извинили за отвратителните дела на предшествениците си!!!

    А и все по малко хора се интересуват от история, особенно от тази нейна нелицеприятна и непатриотична част.

    Цитати:

    „Нашето столетие се отличава с парадоксалния социален експеримент и неговия провал да се изгради комунистическо общество съобразно с предписанията на Маркс и Ленин. Той се оказа най-скъпо струващият в историята на човечеството, като взе около 60 милиона жертви. Колко ли коства този експеримент на България? Не доведе ли той до генетично увреждане на нацията? Въпроси, които ни тревожат и все още чакат своя отговор.

    Досега или се прави всичко възможно комунистическите репресии да бъдат поставени в забвение в името на «национално съгласие», или само скъпернически се признава, че жертви от тях, имало, но това било оправдано. Опитът обаче на човечеството подсказва, че най-трагичните страници в историята на един народ не могат да бъдат заличени в интерес на една или друга политическа сила. Идва онова време, когато те трябва да се разкрият с пълна сила и точност на фактите. И то, ако щете, само за да не се повтарят и в бъдещето.

    В тази връзка не може да не се окачестви като морално престъпление унищожаването на архивни документи или укриването им за дълго време със замисъл дано събитията да се позабравят или избледнеят. Все още историците са принудени с голямо търпение и упоритост да се домогват до тях.

    Навлизането на Червената армия в територията на Царство България на 8 септември 1944 г. става опора на Комунистическата партия да започне не ограничени, а масови репресии за физическо унищожаване, по нейната терминология, на социалния елит на «фашистката държава», за да се установи «диктатура на пролетариата». Година след това тя ще насочи разпрата към довчерашните си съюзници от Отечествения фронт, възразили и неприели съветизацията на страната. Това е изпълнение на част от схемата на Сталин да наложи своя хегемония в Източна Европа, като създаде в отделните държави комунистически вариант на тоталитарно управление.

    Резултатът от 45-годишния социален експеримент за България е тема, за която са необходими дългогодишни изследвания. Но едно е повече от очевидно. Освен икономическа разруха страната преживява и духовна криза. Едва ли може да се намери сериозен научен аргумент, за да се оспори твърдението на американския професор Збигнев Бжежински: «От културна гледна точка нацизмът и комунизмът не представляват нищо друго освен модерни варианти на варварството.»“

    „Обвинението е, че са «станали оръдие на германския пропаганден монтаж» за убийството на полски офицери в Катин и за масовите разстрели на граждани в гр. Виница, Украйна. Още в началото народният обвинител заявява: «Процесът има чисто международен характер и е от голямо международно значение.» Трябва да се защити нашата освободителка и най-хуманното, демократично обществено устройство в света.“

    Путин преди няколко години си призна с половин уста, че убийците на над 22 000 полски офицери и цивили в Катин и край Смоленск, са от съветското НКВД. За което са били щедро материално възнаградени. Същият засекрети до 2048 година архивите за ВСВ и категорично отказва да върне нашите архиви заграбени по врене на съветската окупация за перода 1944–1947 година. Интересно. защо ли? От какво се боят и до днес?

    „С «народния съд», наречен от неговите създатели «законна чистка», завършва един етап на непознати в новата ни история масови репресии. И трагичното е в това, че «българи» убиват българи «в името на народа». Но гилотината не спира дотук. През следващите години под нейния удар попадат опозиционните партии и техните лидери, носители на българските демократични традиции…“

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.