Читателски коментари от glishev

Дори не знаех, че „Roman de Renart“ е преведн на български! Паисий Христов е изключителен преводач на старинни френски текстове, още като се започне с „Роман за Розата“. Прекрасно е, че тук има такъв класически текст! Книгата е безумно смешна и показва едно съвсем различно Средновековие :) Благодарности към преводача, а икъм ъплоудъра, който е качил текста тук.

Никой никого не е заблуждавал. Това просто е пътуващ сюжет. Има го в много версии — и от преди, и от епохите след времето на Кубрат. Просто „думите на Кубрат“ са литературен мотив, а не действителен исторически анекдот.

Невероятно забавна книга :) Това е нещо като история на Великите географски открития, само че разказана в стила на Рабле, Радой Ралин и Емануил Роидис. Чета и се смея с глас, особено на обясненията как губернаторът на Хавана бил номенклатурен кадър, как Дрейк станал капитан с чисто нахалство и прочие весели щуротии. Постоянните позовавания на автора на ценни документи и на опит из андалуски кръчми и кастилски публични домове само прави четивото още по-жизнеутвърждаващо. Препоръчвам горещо.

Разказът е хубав, един от най-добрите и най-представителните от оригиналния цикъл на Хауърд за Конан. Жалко е, че не е отбелязано дали това тук е чистата версия на автора или редактираната от Л. Спрег Де Камп.

Българският превод е осакатен при качването в сайта — правописът е развален и на места се появяват абсурди като „цимериец“ вместо правилното „кимериец“.

Heureux qui, comme Ulysse, a fait un beau voyage,

ou comme cestuy-là qui conquit la Toison,

et puis est retourné, plein d’usage et raison,

vivre entre ses parents le reste de son âge!

Quand reverrai-je, hélas, de mon petit village

fumer la cheminée, et en quelle saison

reverrai-je le clos de ma pauvre maison,

qui m’est une province, et beaucoup davantage ?

Plus me plaît le séjour qu’ont bâti mes aïeux,

que des palais Romains le front audacieux,

plus que le marbre dur me plaît l’ardoise fine:

plus mon Loire gaulois, que le Tibre latin,

plus mon petit Liré, que le mont Palatin,

et plus que l’air marin la doulceur angevine.

***

Щастлив (кат’ Одисей) е тоз, що попътува

или като спечелилия Руно с тежък труд,

пък после във дома си — разумен, а не луд —

при близки се прибира и своя век векува.

В селцето си, уви, кога ли ще си ида,

комин със струйка пушек кога ще зърна? Също

познатите стени на бедната си къща,

която цяло кралство направо ми се види?

Аз повече харесвам дома на прадедите

пред римските дворци със сводове извити

и камък прост ценя го над мрамора корав,

и галската Лоара — над Тибъра латински,

селцето си Лире — над хълма палатински,

анжуйски нежен лъх — над вятър с морски нрав.

Най-важната книга за атмосферата на комунистическа България. „Задочните репортажи“ имат същата стойност като „Поробеният разум“ на Чеслав Милош и книгите на Шаламов и Солженицин. Отделен факт е, че е добре написана.

Поемата е чудесна, а преводът не само е звучен и изискан като всички преводи на Киплинг от Медникаров, ами е и много близък по дух и музикалност до оригиналния текст.

Това всъщност е основният източник за биографията на Карл, писан от негов служител. Текстът подражава на „Животът на дванадесетте Цезари“ от Светоний. Айнхард явно е много начетен в класическата римска литература — открито се позовава на авторитета на Цицерон, макар че стилът на франкския автор е по-скоро прост и достъпен, за разлика от този на оратора. Книгата е много интересна. Странно е, че цитатите от нея в българския превод на изследването „Карл Велики“ от Жан Фавие не са съобразени с този превод.

Единствената ми забележка към превода от латински тук е, че „държавата на поатийците“ е „градът на поатийците“. Поатие никога не е бил град-държава, а „civitas“ означава все пак първо „град“.

Кратка, стегната Шекспирова драма. Това е героичен разказ за възцаряването на Хенри Пети, историческата победа на англичаните над французите при Аженкур и последвалия брак на Хенри с френската принцеса Катрин. Тук принц Хал от двете части на „Хенри IV“ вече не е безотговорен веселяк, а истински мъж и владетел който осъзнава цялата тежест на задълженията си, образец за владетел. Пиесата, разбира се, е пример за английска патриотична пропаганда, но е много приятна за четене. Филмирана е великолепно от Кенет Брана в 1990. Особено хубав е монологът на краля преди битката в четвърто действие. Това е така наречената „Реч в деня на св. Криспин“, която минава за класическо произведение сама по себе си.

Заедно с „Хиперион“ и „Ендимион“ на Симънс, „Дюн“ на Хърбърт е от най-красивите, сериозни и аслужаващи внимателно четене фантастични романи. „Дюн“ наистина е урок по политика.

Едновременно фински народен епос, но и романтична поема, типична за изграждащия се идеалистичен национализъм на XIX в. „Калевала“ е интересна и лека за четене, особено в лекия, игрив превод на г-н Николов. Съществува и по-мрачен, драматичен подход към тази поема у други преводачи — подход, който може би повече подхожда на северния дух, пък и на част от сюжетите в епоса. „Калевала“ е и един от източниците на вдъхновение за прочутия английски писател Толкин. Струва си да се прочете и е прекрасно, че е качена в Читанката!

Освен всичко друго, заглавието всъщност е ред от стихотворение на Едгар По. Цялата литературна неоготика — от По през Стоукър и Конан Дойл до Лъвкрафт — е събрана като колекция мрачни шеги и алюзии в тази прекрасна книжка. Днес така може да пише само Нийл Геймън. Но Зелазни беше една идея по-„плътен“, не знам как по-точно да го кажа :)

Ulalume: A Ballad

To…

The skies they were ashen and sober;

The leaves they were crispéd and sere—

The leaves they were withering and sere;

It was night in the lonesome October

Of my most immemorial year;

Каквото и да се каже — малко е. Силна и вярна книга.

„Дебнещият страх“ е прекрасна книжка в много добър превод. А „Цветът от Космоса“ е направо класически разказ на ужаса. Който обича М. Р. Джеймс и Едгар По, няма да скучае :)

Един от любимите ми приключенски и рицарски романи. „Кръстоносци“ заедно с трилогията за пановете Скшетуски, Кмичиц и Володийовски са може би най-добрите книги на Сенкевич. Страхотен исторически романтизъм, батални сцени, драма и напрежение. А и класическите полски филми по тези книги си ги бива.

Прекрасно е, че книгата е качена тук! Много е информативна, пък е и хубаво написана. Страхотно четиво за всеки с професионален или дори само с любителски интерес към вълнуващия свят на рицарството и по-специално към възникването му. Доминик Бартелеми успешно разсейва няколко скучни клишета за рицарството като исторически и социален феномен.

Това е предисторията на еднокракия Силвър от „Острова на съкровищата“. Денис Джъд оказва почит на страхотната приключенска история от Робърт Луис Стивънсън.

„Историята на дългия Джон Силвър“ е много добър пиратски роман, по нищо не отстъпва на оригинала, както и на другите класики в жанра. Атмосферата е много истинска, пълно е с митничари, испанци, плячка и кръв :) Една от най-хубавите книги за всеки, който обича пиратски приключения.

Джъд е писал и продължение на „Острова на съкровищата“, книгата се нарича „Return To Treasure Island“ и не е превеждана на български.

Бодлер си е Бодлер. Четем и кимаме в съгласие :)

Да, това на практика е завършена сага. Не употребявам думата произволно — историята на Турин в проза е съставена точно като сага за скандинавски герой. Това е и един от Толкиновите сюжети с най-много версии, и в проза, и в стихове. Което само го прави по-интересен.

Хашек си е Хашек, просто четеш и се хилиш като ряпа :)