Читателски коментари от glishev

Сър Стивън Рънсиман сам по себе си е епоха в медиевистиката.

Неговата „История на Кръстанасните походи“ и „Падането на Константинопол“ са забележителни книги, които и досега не са остарели.

„История на Първата българска империя“, както е оригиналното заглавие на книгата, е изключително авторитетна и досега за англоговорящите и изобщо западните медиевисти. Класическият подход и донякъде византоцентричният поглед на Рънсиман изправят неговите интерпретации на изворовите данни срещу голяма част от традиционната българска историография, включително и срещу част от спорните трактовки и датировки на Васил Златарски. Книгата на Рънсиман е ценена от безспорни авторитети като Георгий Острогорски и Луи Алфен, както и от по-нови изследователи като Сърджан Пириватрич.

Като всички трудове на Стивън Рънсиман, „История на Първото българско царство“ е не само сериозно изследване, но и увлекателно написана.

В самата антология текстът на Теогнид е даден с „във“ и „със“. Правописът в случая би изисквал „в“ и „с“ и явно затова е направена редакцията в електронния текст, но е пропуснато, че по метрически причини в стихосложението е допустимо несъобразяване с това изискване.

Първата книга от тритомната поредица за Господаря Ли и Вол Номер Десет. На български обаче излезе едва след „Осем ловки демона“.

Младият китайски селянин Лю Ю (як като вол и десети поред син, заради което го наричат Вол Номер Десет) е дошъл в Пекин, за да намери мъдрец, който да се пребори със страшната болест, обхванала повечето деца от селото му. Попада на престарелия, алкохолизиран, склонен към насилие и измами, но безкрайно ерудиран и находчив Ли Као — някогашен първенец на изпитите за висша чиновническа длъжност, имперски министър, управител на провинция, пълководец, а след изпадане в немилост крадец и частен следовател. Двамата преминават през невероятни приключения, в които са намесени нечисти интереси, амбициозни благородници, чудовища, призраци, богове, мотиви от народни приказки и луди учени. Книгата е невероятно забавна, пълна е с нарочни анахронизми, с фин хумор, насилие, отлично познаване на древната китайска култура и щипка сантименталност, които я правят отлично четиво.

Това е третата и последна книга от поредицата за Господаря Ли и Вол Номер Десет. По някаква причина обаче тя беше първата, публикувана на български.

Престарелият следовател, бивш високопоставен чиновник и изключителен ерудит Ли Као се заема още веднъж с необясним случай: чудовище се е появило изневиделица на площада за екзекуции в Пекин, изпоплашило е публиката и е попречило на главния палач да извърши необходимия брой обезглавявания, след което е издъхнало. Господарят Ли и ячкият му помощник Вол Номер Десет (който се опитва да пише мемоарите си) за пореден път са въвлечени в събития, в които контрабандата на скъп чай, находките от древна епоха, интригите на имперските министри и самите китайски божества се смесват в абсурдна, кървава и забавна комбинация. Книгата отново е пълна с нарочни анахронизми и безумно чувство за хумор и е жалко, че Хюгарт не е продължил поредицата.

Отличен роман! Нищо случайно или самоцелно няма вътре. Цели глави са дадени дословно според старинни източници. Например битката при Молдън в Англия е изложена според „The Battle at Maldon“, староанглийска поема от края на десети век, а историята с косите на младежа, пленен от ярл Хаакон е от „Земния кръг“ на Снори Стурлусон. Почти енциклопедия, а все пак добър роман — такава книга се намира рядко. Щастие е, че я има на български.

Ако сте чели „Мостът на птиците“ и прочетеното ви е харесало, тогава не пропускайте и „Легенда за камъка“. Нещата, казани за първата книга — ерудицията на автора, заиграването с древната китайска литература, ловкостта при влизането и излизането от все по-абсурдни и смайващи ситуации, разрешими само чрез парадоксално мислене в ключа на класическите книги — важат и тук. Най-забавното е, че княз Лю Шен и съпругата му Ту Ван са герои от китайската народна митология, както с изненада научи авторът на тези редове. При това го научи години след като се привърза към измислиците на Бари Хюгарт.