Това всъщност е основният източник за биографията на Карл, писан от негов служител. Текстът подражава на „Животът на дванадесетте Цезари“ от Светоний. Айнхард явно е много начетен в класическата римска литература — открито се позовава на авторитета на Цицерон, макар че стилът на франкския автор е по-скоро прост и достъпен, за разлика от този на оратора. Книгата е много интересна. Странно е, че цитатите от нея в българския превод на изследването „Карл Велики“ от Жан Фавие не са съобразени с този превод.
Единствената ми забележка към превода от латински тук е, че „държавата на поатийците“ е „градът на поатийците“. Поатие никога не е бил град-държава, а „civitas“ означава все пак първо „град“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.