Читателски коментари от glishev

Романът е прекрасен: чете се леко, а е почти изцяло изграден по старинните текстове на Прокопий Кесарийски. Това е историята на успешен римски (или ранновизантийски) пълководец от времето на Юстиниан Велики.

Робърт Грейвз е великолепен автор — освен „Велизарий“ си струва да се прочетат и книгите му „Аз, Клавдий“, „Божественият Клавдий и неговата съпруга Месалина“, „Златното руно“, двутомникът „Гръцките митове“ и изследването „Бялата богиня“. Изключителен специалист по най-старите религии на Европа, познавач на античната история и забавен писател.

Илф и Петров са повече от запазена марка — те са гаранция за невероятно забавление. Нямат и един слаб фейлетон, а тук е събрана цялата им малка книжка за измисления град Колоколамск. Някои от текстовете са били доста смели като за времето, в което са писани. Огромно удоволствие, абсурдни ситуации, смях на поразия. Между Гогол и братя Стругацки стоят Илф и Петров. Не е за пропускане.

Илф и Петров са повече от запазена марка — те са гаранция за невероятно забавление. Нямат и един слаб фейлетон, а тук е събрана цялата им малка книжка за измисления град Колоколамск. Някои от текстовете са били доста смели като за времето, в което са писани. Огромно удоволствие, абсурдни ситуации, смях на поразия. Между Гогол и братя Стругацки стоят Илф и Петров. Не е за пропускане.

Днес си купих друга книга на същата тема, а ще прочета и тази. Полезни текстове за всеки, който иска да мине пътя.

Една от любимите ми книги от наш автор. Добра фантастика, добър сюжет и забележителен финал.

Не само чудесен превод, но и забележително стихотворение. Днес този начин на мислене не е на мода, но си остава смислен.

Много сладко разказче, още повече да го чете човек на Гергьовден :)

Много хубава антология. Преводите са малко остарели, но пак си струва четенето.

Първо прочетох „Тайко“ на Йошикава. Сега чета и „Мусаши“. Преводът не е лош, без да е съвършен. Самите книги на Йошикава са интересни, съвсем различно композирани от европейските исторически романи. Усеща се много специфично японско мислене. Героят е любопитна фигура (най-популярният учител по фехтовка в Япония), но лично аз харесах повече „Тайко“, защото там става дума за съдбата не само на един човек, а на цялата страна.

Бърнард Корнуел е страхотен автор (сценарист на култовия сериал „Шарп“ за Наполеоновите войни), а трилогията му за Артур е особено добра.

Това е исторически роман, а не поредното фентъзи. Артур е военен вожд, изправен пред нашествието на саксите в Британия, а епохата е V в., веднага след оттеглянето на римляните от Британия. Цивилизацията се разпада, варварите идат, самите брити не са много повече от варвари, християните и езичниците взаимно се подозират в предателство, а няколко хиляди мъже трябва да застанат в стената от щитове и напук на всичко да опазят страната. Има си и хумор, и герои, които се представят за магьосници, и любовна история, но главното си остава калта и войната. Всички познати мотиви от легендата за Артур и рицарите му са обърнати наопаки. Великолепна атмосфера.

Прекрасна книга, подходяща за деца и тийнейджъри. Доброто старо рицарство, представено в цялата си приказна слава. Много хора, чели тази книга като деца, признават, че тя им е повлияла в интереса към легенди и история.

„Смъртта на Артур“ е прекрасна книга, изобщо не е остаряла — нищо че е на повече от петстотин години. Прекрасен рицарски роман, може да се чете и от деца, и от възрастни. Забавен е, вълнуващ е и е приказен.

През осемдесетте у нас излиза една малка бяла книжка със заглавие „Крал Артур“. Авторът е Роджър Ланслин Грийн. Чудесна детска адаптация на легендите. Много хора в България изобщо са чували за Гуиневир, Ланселот, Пърсивал и Гауйн именно заради нея. А тя е писана изцяло под влияние на Малори.

В „Смъртта…“ е събрано всичко най-хубаво из легендите от Артуровия цикъл. Тази книга е вдъхновила Тенисън за „Кралските идилии“, както и Стайнбек за „Тортила Флет“ и „Крал Артур и неговите доблестни рицари“. А Тенисън и Стайнбек определено разбират от хубава литература :) Милтън, който също е познавал романа на Малори, първоначално е възнамерявал да напише епос за Артур, но по-късно решава да се спре на библейски сюжет. Опера „Крал Артур“ пише Хенри Пърсел. Пак от Малори е вдъхновен и филмът „Екскалибур“ (1981). В крайна сметка дори и „Един янки в двора на крал Артур“ от Марк Твен нямаше да го има, ако Малори не беше седнал с гъше перо в затворническата си килия…

Писана сто години след „Кентърбърийски разкази“ на Чосър и сто години преди пиесите на Шекспир, „Смъртта на Артур“ е пълна със страсти, битки и чудеса. Книгата разказва за много древни, легендарни времена, но в нея се вижда епохата на самия автор, тоест на залязващото рицарство.

Преди няколко години във Великобритания излезе „Malory: the Life and Times of King Arthur’s Chronicler“ от Кристина Хардимънт — чудесен опит за биография на автора и поглед към бурния петнайсети век. Да не говорим за чудесната трилогия „Сказание за Артур“ на Бърнард Корнуел или за филма „Крал Артур“ (2004) с Клайв Оуен. Сюжетът на Малори продължава да вълнува и днес.

Прекрасно е, че книгата е качена тук!

Всъщност това е единственото добро издание на „Гита“ у нас. Когато мога, ще дам данните за изданието и превода.

Разбира се, това е фундаментална книга за древната индийска цивилизация. Хубав поглед над понятието за дълг. В този смисъл — една от най-вдъхновяващите книги на човечеството.

Една от наистина любимите ми книги. Прекрасен роман, който хем се чете леко, хем не се разкрива изцяло от първи прочит. Хубава история, запомнящи се герои, трогателни моменти и страхотна емоция. Вътре има всичко, просто трябва да се прочете.

Благодарности за набирането!

Една от няколкото прекрасни антологии на класическо японско хайку, излизали у нас. Другите са „Пълнолуние. Японски тристишия“ от осемдесетте години, „Хайку“ на изд. Лодос и четирите сезонни антологии на Братислав Иванов.

Един от любимите ми романи и една от класическите английски истории. Такъри е страхотен сатирик, чудесен разказвач и безпогрешен водач из „Обществото“. Неговата малка „Книга за снобите“ е чудесна добавка към „Панаир на суетата“. „Панаирът…“ има и чудесни екранизации.

Страхотна книга е. Между фентъзи и научна фантастика. Приключенска история с увлекателен сюжет, много настроение, интересни герои и отлично изпипана атмосфера. Чете се много леко, а не е тъпа.. Ако се филмира, би станала невероятен хит.

Продължение на „Понеделник започва в събота“. Отново сатирично произведение за НИИЧАВО (Научноизследователския институт за чародейство и вълшебство), където магията е наука, заклинанието е изчисление, а администрацията е вездесъща и непобедима.

Може би сте чели „Землемория“ на Ле Гуин и помните училището за магьосници на остров Роук? Сигурно сте чували за Невидимия университет на Тери Пратчет? Или пък си спомняте училището Хогуортс, където учи младият вълшебник Хари Потър?

Тук пък действието се развива в НИИЧАВО, тоест Научноизследователския институт по чародейство и вълшебство към Академията на науките на СССР. Институтът е пълен с безподобни сътрудници, лаборанти и практиканти, намерили удобно място за интелигентна дейност след всичките си приключения из световната история и митология. Богове, герои, магове, чудовища, вещери и инквизитори живеят в малко съветско градче в далечния север, говорят си на „другарю“ и превръщат магията в точна наука, опитвайки се да я направят най-сетне полезна за човешкия род. За тях няма парадокси и всичко е възможно. Правят чудеса, но не вярват в тях. Обичат си работата и в общи линии са симпатична сбирщина чудаци. Разбира се, сред тях има и лъжеучени, бездарни магове, мързеливи академици, които замислят безмислени и опасни експерименти. С една дума, това е настолна книга за всеки бъдещ Луд Учен, който е решил да повтори опитите на д-р Франкенщайн или се вдъхновява от приключенията на Декстър по Cartoon Network.

Когато е писана, книгата е била със силен сатиричен заряд, който днес донякъде се губи, но продължава да бъде безумно остроумна и забавна. Читателят може да схване, че нито Роук, нито Невидимият университет, нито Хогуортс са нещо ново.

В Читанката е качено и продължението на „Понеделник започва в събота“ — по-малката книжка „Приказка за Тройката“. Тя също е много забавна, но може би подходяща за по-възрастни читатели.

Хрониките на Фроасар са първостепенен извор за Стогодишната война между Франция и Англия, а отделно от това са и прекрасно, увлекателно четиво. Полезни за студенти и приятни за всеки изкусен от историята читател.