Читателски коментари от Wallküre

pencho, може ли един въпрос? Не понасям чалга. Не харесвам и Стравински. Ама хич. Къде да се дяна тогава? Съществувам ли?

Страшно забавно и свежо! Не съм коткофил, но много ми допада английският хумор:)

И аз, и аз! Потвърждавам казаното напълно:)

Много Анакреонтически ми прозвуча този коментар:) Ще взема да прочета книгата.

Много добре казано!

П.П. Времето, в което ходех на училище не далече, но не съм имала проблеми с езика, тъй като на същия език са написани и българските народни приказки, с които израснах като дете. Така че и тук важи добрата поговорка, че който иска намира начин, а който не иска — намира оправдания.

На всеки се случва да сгреши или да се подхлъзне в една или друга степен. По-важното е да успееш да поемеш отговорност за грешките си и да излезеш от положението. Да съдиш другите и да се самоизтъкваш колко си умен за разлика от тях — нищите духом, е най-малкото неетично. В случая пук се явява чист спам.

Извинявам се, че спамя и аз. Не се сдържах.

Новелата е страшно добре написана и много интересна. Рядко се срещат толкова добри разсъждения за наистина тъмната страна у човека. В края имаше някои леко „филмови“ моменти, но нито те, нито лошия превод успяха да ми развалят удоволствието от четенето. „Способен ученик“ дава храна за размисъл, а за мен като читател това е най-важното.

Моля те, обясни ми кое точно не разбра: идеята, езика, сюжета, епохата? Кое? Не се заяждам, добронамерено се интересувам. Иначе с колегите няма как да знаем с какво да ти помогнем.

Много ми хареса новелата. Стив отново се е проявил като невероятен разказвач и психолог. Прочетете я:-)

Хареса ми! Най-вече заради последната глава. Нямам търпение да продължа нататък!

За съжаление така и не успя да ми хареса тази книга. Може би защото подходих с прекалено големи очаквания, знам ли… Дори не можах да я изчета докрай, макар че стилът на писане е доста добър. Може би някои сюжетни ситуации не са my cup of tee. В никакъв случай не искам да обиждам хората, които я харесват и препрочитат. По-скоро приятелски намигам и на другите, които като мен не са се запленили от нея и споделям впечатления от прочетеното. Оценка не слагам, защото не я прочетох цялата.

Коментарът ме провокира да надникна. Много глупава книга! Пак имаме умопомрачителни красавци — девственица с вид на прелъстителка и супер мачо с хладен поглед, богатства, фирми, акции… Тотален бъркоч от клишета, в който водещо място заемат наистина безумно тъпи и изсмукани от пръстите диалози и „разсъждения“ на героите. Не мога да разбера защо някои графоманстващи женици си мислят, че само защото пишат любовни романи, това им дава право да пишат нелитературно — т. е. без добър език, реална психологическа обосновка на образите, интересен сюжет… Не хуля жанра като цяло, а масовото разбиране за него. Има любовни романи, които действително са хубави книги, взети сами по себе си, но тази, както и много други са си просто едни съвършено чужди на литературата творби, лишени от всякаква естетика и смисъл.

Много глупава ми се вижда идеята за подобна класация. Особено при размити критерии, а те няма как да са други. За мен е много странно например Октавиан Август да е на 18 място. Погледнете какво пише в календара и помислете защо името му ни среща от всякъде след две хилядолетия? Но това е мое мнение. Някой биолог ще пита къде е Дарвин примерно и т. н. Много инфантилно четиво.

Книгата не завършва със смъртта на Ангелика. След като тя умира си спомням, че Борис участва в битка и беше много тежко ранен, но все пак оцелява. Коментарът ти ме провокира да препрочета финала и се оказа, че все пак правилно си спомням. Борис оцелява и е изпратен на лечение в София. Това обаче не е замисленият от автора финал на цялата сага. Трябвало е да има още една книга, в която Борис се жени за учителката Мария Йорданова и им се раждат още три деца. Ето и указание за това: „Но с това започва вече разказът за Милостивия и четворицата му синове.“ — това е финалното изречение от „Илинден“. До края на „Гласовете ви чувам“ обаче Борис има само един син, значи другите три предстоят. Ето и още един насочващ цитат, този път от критиката: " В тази насока е много ценно свидетелството на детайлно познаващия творчеството му критик Стоян Каролев: „Току що завършил четвъртата книга от поредицата романи («Гласовете ви чувам»), той замисляше петата, с главен герой Борис Глаушев «Милостивият и неговите четирима сина». Вече със страшната болест в дробовете си, той чувстваше в гърдите си болка не от нея, а от злощастната съдба на България — по вина на буржоазните управници — по времето около Балканските войни. Предстоеше му да се занимава с този период в замисления роман и той — покрай радостите на творческото въображение, на съзиданието — изпитваше дълбоко страдание на човек и гражданин {“Иде ми — чувал съм го да казва — да викна на някой площад насред София… Но виновниците отдавна ги няма…"). И когато плюеше кръв, блед, съвсем вече отпаднал, стопил се от непрестанни страдания, той пак говореше — с глух, едва доловим глас — за България и българската литература."

Сагата няма финал. Поредицата е незавършена. След „Гласовете ви чувам“ е трябвало да има още една книга. Честно казано, сега дори не помня как завършваше „Гласовете ви чувам“, а я четох само преди 5 години. Иначе „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Илинден“ ги помня в подробности. Наистина страхотни книги, с невероятно майсторски изградени герои, обстановка… Според мен тази поредица са най-добрите български исторически романи, Талев е майстор!

Много добър коментар! Адмирации!

Иска ми се само да кажа, че когато посочих в предния си пост две книги с политически особености, целта ми беше просто да покажа, че в Библиотеката имат и трябва да имат място всички книги, включително и такива, които не се приемат еднозначно от всички.

Цензоре, я се успокой! Искаш да се покажеш интелигентен, но генерализациите от типа на „Всеки, който намира изкуство в това произведение има IQ по-малко от 10“ и „Всеки опит това нещо да се нарече «изкуство, което не е за всички» е дебилщина“ сочат по-скоро в обратната посока. От каква позиция и с какво право раздаваш подобни присъди? Както и да е. Мога да се примиря донякъде с произволното раздаване на квалификации. Ако беше спрял дотук може би не бих се намесила. Но при изречението „Мястото на този текст е в някой от горепосочените сайтове, но не и в Читанката“ вече кипнах! Кой си ти та да казваш кое произведение има място в Читанка и кое — не?! Читанка е свободен проект, сайт за ВСЯКАКВА литература. Ето и мнението на самите читанковци по въпроса: „… не се свалят налични текстове в библиотеката. Тъй като Моята библиотека, като всяка друга библиотека, се грижи за съхранението на произведения, затова тя не може да си позволи премахването им по заявка.“ Именно заради това тук могат да се прочетат също „Фани Хил — мемоарите на една лека жена“, „Моята борба“ и „Капиталът“. Завършвам с два цитата на апостол Павел:

„За чистия всичко е чисто.“ и

„Духовният изследва всичко.“

П. С. Книгата „11 000 камшика“ нито ме възторгва, нито възмущава. Това е литература, не реалният свят.

Вярно, че който е любопитен и иска да добие представа, би могъл да ползва и българското издание, но за Бога, братя, не купувайте книгата! Четете в нета, на толкова места я има. Не пълнете гушите на разни издатели, които не само че нямат право да издават книгата, ами дори не са се бръкнали за читав преводач и коректор. Да не говорим, че цените са… без коментар. Ударили са го на диво печалбарство.

Книгата ми хареса. Много добре е написана. Темата е потискаща и си личи, че Кралят е бил в тежък период, когато я е писал, но това не понижава стойността на книгата, според мен. Действа замислящо и е много реалистична. Радвам се, че я прочетох.

Защо не предложиш твой превод? Не ме разбирай погрешно, не се заяждам, само провокирам:)