Читателски коментари от Wallküre

За съжаление така и не успя да ми хареса тази книга. Може би защото подходих с прекалено големи очаквания, знам ли… Дори не можах да я изчета докрай, макар че стилът на писане е доста добър. Може би някои сюжетни ситуации не са my cup of tee. В никакъв случай не искам да обиждам хората, които я харесват и препрочитат. По-скоро приятелски намигам и на другите, които като мен не са се запленили от нея и споделям впечатления от прочетеното. Оценка не слагам, защото не я прочетох цялата.

Коментарът ме провокира да надникна. Много глупава книга! Пак имаме умопомрачителни красавци — девственица с вид на прелъстителка и супер мачо с хладен поглед, богатства, фирми, акции… Тотален бъркоч от клишета, в който водещо място заемат наистина безумно тъпи и изсмукани от пръстите диалози и „разсъждения“ на героите. Не мога да разбера защо някои графоманстващи женици си мислят, че само защото пишат любовни романи, това им дава право да пишат нелитературно — т. е. без добър език, реална психологическа обосновка на образите, интересен сюжет… Не хуля жанра като цяло, а масовото разбиране за него. Има любовни романи, които действително са хубави книги, взети сами по себе си, но тази, както и много други са си просто едни съвършено чужди на литературата творби, лишени от всякаква естетика и смисъл.

Много глупава ми се вижда идеята за подобна класация. Особено при размити критерии, а те няма как да са други. За мен е много странно например Октавиан Август да е на 18 място. Погледнете какво пише в календара и помислете защо името му ни среща от всякъде след две хилядолетия? Но това е мое мнение. Някой биолог ще пита къде е Дарвин примерно и т. н. Много инфантилно четиво.

Книгата не завършва със смъртта на Ангелика. След като тя умира си спомням, че Борис участва в битка и беше много тежко ранен, но все пак оцелява. Коментарът ти ме провокира да препрочета финала и се оказа, че все пак правилно си спомням. Борис оцелява и е изпратен на лечение в София. Това обаче не е замисленият от автора финал на цялата сага. Трябвало е да има още една книга, в която Борис се жени за учителката Мария Йорданова и им се раждат още три деца. Ето и указание за това: „Но с това започва вече разказът за Милостивия и четворицата му синове.“ — това е финалното изречение от „Илинден“. До края на „Гласовете ви чувам“ обаче Борис има само един син, значи другите три предстоят. Ето и още един насочващ цитат, този път от критиката: " В тази насока е много ценно свидетелството на детайлно познаващия творчеството му критик Стоян Каролев: „Току що завършил четвъртата книга от поредицата романи («Гласовете ви чувам»), той замисляше петата, с главен герой Борис Глаушев «Милостивият и неговите четирима сина». Вече със страшната болест в дробовете си, той чувстваше в гърдите си болка не от нея, а от злощастната съдба на България — по вина на буржоазните управници — по времето около Балканските войни. Предстоеше му да се занимава с този период в замисления роман и той — покрай радостите на творческото въображение, на съзиданието — изпитваше дълбоко страдание на човек и гражданин {“Иде ми — чувал съм го да казва — да викна на някой площад насред София… Но виновниците отдавна ги няма…"). И когато плюеше кръв, блед, съвсем вече отпаднал, стопил се от непрестанни страдания, той пак говореше — с глух, едва доловим глас — за България и българската литература."

Сагата няма финал. Поредицата е незавършена. След „Гласовете ви чувам“ е трябвало да има още една книга. Честно казано, сега дори не помня как завършваше „Гласовете ви чувам“, а я четох само преди 5 години. Иначе „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Илинден“ ги помня в подробности. Наистина страхотни книги, с невероятно майсторски изградени герои, обстановка… Според мен тази поредица са най-добрите български исторически романи, Талев е майстор!

Много добър коментар! Адмирации!

Иска ми се само да кажа, че когато посочих в предния си пост две книги с политически особености, целта ми беше просто да покажа, че в Библиотеката имат и трябва да имат място всички книги, включително и такива, които не се приемат еднозначно от всички.

Цензоре, я се успокой! Искаш да се покажеш интелигентен, но генерализациите от типа на „Всеки, който намира изкуство в това произведение има IQ по-малко от 10“ и „Всеки опит това нещо да се нарече «изкуство, което не е за всички» е дебилщина“ сочат по-скоро в обратната посока. От каква позиция и с какво право раздаваш подобни присъди? Както и да е. Мога да се примиря донякъде с произволното раздаване на квалификации. Ако беше спрял дотук може би не бих се намесила. Но при изречението „Мястото на този текст е в някой от горепосочените сайтове, но не и в Читанката“ вече кипнах! Кой си ти та да казваш кое произведение има място в Читанка и кое — не?! Читанка е свободен проект, сайт за ВСЯКАКВА литература. Ето и мнението на самите читанковци по въпроса: „… не се свалят налични текстове в библиотеката. Тъй като Моята библиотека, като всяка друга библиотека, се грижи за съхранението на произведения, затова тя не може да си позволи премахването им по заявка.“ Именно заради това тук могат да се прочетат също „Фани Хил — мемоарите на една лека жена“, „Моята борба“ и „Капиталът“. Завършвам с два цитата на апостол Павел:

„За чистия всичко е чисто.“ и

„Духовният изследва всичко.“

П. С. Книгата „11 000 камшика“ нито ме възторгва, нито възмущава. Това е литература, не реалният свят.

Вярно, че който е любопитен и иска да добие представа, би могъл да ползва и българското издание, но за Бога, братя, не купувайте книгата! Четете в нета, на толкова места я има. Не пълнете гушите на разни издатели, които не само че нямат право да издават книгата, ами дори не са се бръкнали за читав преводач и коректор. Да не говорим, че цените са… без коментар. Ударили са го на диво печалбарство.

Книгата ми хареса. Много добре е написана. Темата е потискаща и си личи, че Кралят е бил в тежък период, когато я е писал, но това не понижава стойността на книгата, според мен. Действа замислящо и е много реалистична. Радвам се, че я прочетох.

Защо не предложиш твой превод? Не ме разбирай погрешно, не се заяждам, само провокирам:)

Така е!

Че то и по мое време се изучаваше в 10 клас… Какво ще рече „вече“?

Преводачът като цяло си е оставил ръцете. Затова и няма никакъв смисъл да се купува книжното тяло. На който му е интересна книгата, най-добре да си я чете на немски:)

Хареса ми. Много. И тук Кралят се е проявил като задълбочен психолог и майстор в изобразяването на ужаса. Мисля, че феновете на жанра не биха съжалили ако я прочетат.

Эмил е съвършено прав! Тази книга просто си е детска, няма как да хареса на възрастен човек…

Едно е да пишеш какво мислиш за романа, а съвсем друго — да преразкажеш сюжета. Не чета коментарите преди да пристъпя към романа, но следя новите коментари в сайта. Така попаднах на твоя спойлър.

Извинявай за „малко детския“:) Малко съм се поизсилила, признавам си. Всъщност, разказът е интересен и добре написан, но явно аз имам предпочитание към по-психологичните творби на Краля. Може би точно заради това, че е толкова култов, се бях настроила да ме разтърси, но това не се случи, най-вероятно заради настройката… Както и да е, това, че не се оказа my cup of tee, не значи, че не е хубав. Със сигурност е засължителен за всеки фен на Кинг:)

Мили дами, бихте ли престанали със спама? Малко е досадно…

Великолепна книга! Много обичам книгите на Кинг. Всичко, което съм прочела от него до момента много ми харесва. Но след „То“ само „Подпалвачката“ ми навлезе толкова здраво под кожата. Уникална е! Наред с живите и напрегнати описания на ужаса, без който не може да се мине при Краля, страница след страница трогателната и толкова човешка история се прицелва право в сърцето. Бих препоръчала тази книга на всеки, който обича качествената литература, дори и да не чете хорър по принцип, тъй като „Подпалвачката“ е нещо много повече от хорър. Тя е отвъд това понятие, защото е просто една дяволски добра книга!

Много е вероятно да я намериш. Философите ги преиздават редовно, поне по-известните. Ако не успееш да намериш ново издание, може да потърсиш антикварно или да си я поръчаш онлайн. Намира се:) Успех в търсенето и приятно четене!