Към себе си от Марк Аврелий
Здравей! Книгата е същата:) Написана е на гръцки с оригинално заглавие „Τὰ εἰς ἑαυτόν“ = „Към себе си“. Латинският ѝ превод е наречен по традиция „Meditationes“ = (само)наблюдения, размисли и др. под.
Град Отчаяние от Стивън Кинг
Защо не даде още подробности, та да ни е още по-интересно четенето?
Моята борба от Адолф Хитлер
Волене, нищо лично, но правилното изписване е danke im Voraus. За да не заблудя някого или себе си, дори проверих в Duden, така че информацията е потвърдена.
Новолуние от Стефани Майър
А пък аз въобще не можах да я прочета… Като цяло не съм във възторг от поредицата. Зачетох се от любопитство. Исках да разбера какво толкова им харесват всички на тези книги. В първите три имаше някаква интрига, ставаха за убиване на времето, но в тази лигата преля повече отколкото мога да понеса и някъде около сватбата я зарязах.
Дългата разходка от Стивън Кинг
Много е впечатляваща. Направо останах без думи!
Гореща вълна от Барбара Делински
Авторката има добър стил. Но аз явно трябва окончателно да откажа любовните романи. Малко в повече ми идва липсата на елементарен реализъм. Тук даже е добре — героите са някакви нормални хора, няма крале, принцеси, пирати, херцогини и т.н. Това, което най-много ме дразни в жанра е заешкият секс. Не ме разбирайте погрешно — еротичните сцени не ме възмущават, отвращават и т.н. Проблемът ми с тях е, че просто не е реално хора извън тийнейджърска възраст да правят секс по 20 пъти на денонощие и всеки път да е уникално и невероятно. Просто физиологията не го позволява. Хайде, 2, 3, 4 пъти последователно — би могло, но повече… Преди да ме пренасочите към Зигфрид Шнабл държа да отбележа, че нямам нищо против жанра, не му отказвам правото на съществуване, но явно просто нямам нерви за толкова измислици.
Накратко — ако сте фенове на жанра книгата най-вероятно ще ви хареса, сладка история, добре разказана, свежи моменти. Но ако сте като мен — търсите нещо леко за разтоварване, но не си падате по клишетата за моделската красота на героите и олимпийския им сексуален живот, по-добре не се захващайте.
Дядо Божиловата надежда от Ангел Каралийчев
Никога не е късно или ненавременно да направиш нещо добро. За тези неща няма мода. Принципът „прецакай другарче“ винаги е бил на гребена на вълната, не само в България и не само в наше време, просто защото така е по-лесно. Ако да вършиш добро беше леко и приятно, всеки щеше да е добър.
Скарлет от Александра Рипли
Страхотно уважавам това мнение!
12 мита в българската история от Божидар Димитров
Ехаааа! А па я да не знам… Ей сега отивам да разкажа на комшиите да се просветлят и те, да прозрат светата истина:)
Излиза, че финикийците са писали на кирилица? Е, това вече е откритие…
Мъртвата зона от Стивън Кинг
Прекрасен роман! Много тъжен и на моменти дори тежък, но е невероятн — изключително добре написан, което си е нормално при Кинг, много вълнуващ и емоционален. Тази книга не може подобаващо да се опише с думи. Просто трябва да се прочете.
Най-големите гафове в света на военното дело от Сол Дейвид
Напоследък все повече и повече специализирана литература излиза св този вид — с невъзможни преводи. Но причината не е само в неподготвеността на преводача по отношение на материята, а и защото алчните издатели настояват за срокове от днес за вчера и се стискат за консултант и коректор… Наистина излизат жалки резултати, но вината не е само в преводачите.
Балада за комуниста от Веселин Андреев
Какво значи „връщали са си го“? Така излиза, че падат до нивото на собствените си мъчители. Как да уважавам такива хора? Не искам да политиканствам. Разбирам позицията ти. За мен обаче, тези побоища, арести, това варварско насилие нямат нищо общо с идеологията. Подобно поведение е характерно за всеки варварин с власт, бил той комунист, нацист, либерал, монархист или религиозен фанатик. Комунистите разказват ужаси за царските затвори. Либералите разказват същите истории за комунистическите затвори. Американците ги разправят за японските лагери, японците — за американските. Колкото и да е нелицеприятно да си го признаем, тези извращения са част от технологията на властта.
Сблъсък от Стивън Кинг
Такова чудо само Кинг може да напише! Най-честото определение за тази книга е „епична“. Макар и да не обичам да се повтарям, ще се присъединя към този епитет. Страхотно четиво е. Поне според мен не е шедьовър от ранга на „То“, има някои моменти, които биха могли и да се пропуснат, но цялостното усещане си заслужава.
Записки по съвременна история 1918–1945 от Милен Семков
Ще Ви изненадам: учебник, писан от проф. Семков съществува. Нарича се „История за 10 клас“ и е преиздаван три пъти — през 1995, 1999 и през 2001 г. Изданието от 2001 е с променено съдържание и е включен още един автор. Вкъщи притежавам и трите издания, защото имат много хубави илюстрации вътре:) Сега идва ред на изненада номер две: учебникът не се ползва за преподаване от години, защото според думите на ученици и родители бил прекалено… сложен и тежък. Явно на учениците не се угажда:) Историята не е лека материя и който го мързи да чете, търси оправдания за несправянето си с нея. Във въпросния учебник проф. Семков е запазил присъщия си просташки стил на изразяване, но това очевидно не е помогнало много на масата ученици да се залюбят с Клио.
Съгласна съм с Вас по три точки:
1. Академичният стил наистина е неподходящ за ученици. За техните помагала по-скоро се препоръчва научно-популярният, от който проф. Семков също е доста далеч. Лек и смилаем не означава уличен и вестникарски. Ако науча, че детето ми разбира единствено Семковия изказ сериозно ще се притесня…
2. Наистина, не е много добре учебниците да се пишат от университетски учени. По-добре би било с тази задача да се заемат самите учители, които ежедневно са в училищна среда и най-добре знаят как адекватно да поднесат информацията на своите ученици.
3. Да има правописни или пунктуационни грешки в учебник е срамота. Недопустимо е. За съжаление обаче, наистина има неграмотни професори. Поредният български феномен:(
Моля да се изясним и по още един въпрос: никъде не съм хвалила никакви академици. Не му е тук мястото. Мога да добавя също, че тези академични автори, които чета и бих препоръчала не са нито неграмотни, нито посредствени, извинявам се за off topic-а.
Кръвни братя от Нора Робъртс
А ти с какво право тролиш тук?
Мадам Бовари от Гюстав Флобер
И мен не ме впечатли особено.
Гордост и предразсъдъци от Джейн Остин
Напълно подкрепям за версията на ВВС! Като четях книгата, точно така си представях героите. Много обичам този роман и ми допада силно стилът на писане на Джейн Остин.
Кроватова България от Ганчо Ценов
Морето е по-скоро Мраморно…
Последното стъпало от Стивън Кинг
Прекрасен разказ! Тъжен, но много смислен. Тук няма чудовища. Има нещо по-опасно.
Читателски коментари от Wallküre