Читателски коментари от Wallküre

В тази книга се говори за Първата, а не за Втората световна…

Наистина текстът не е пълен. Жалко! Аз го имам на книжно тяло, но удоволствието ми струваше 30 лева и то с 50% процента намаление на миналогодишния Панаир на книгата… Не всеки може да извади толкова пари от джоба си, а би било хубаво всички да имат достъп до безсмъртния труд на Омир, поне от този сайт. Нямам скенер и не мога да сканирам своето издание, надявам се да се намери някой доброволец…

В Библията пише: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. С какво право раздавате квалификации наляво и надясно? Гледайте себе си, не другите! Всеки е свободен да чете и харесва каквото си иска, не е работа на „общественици“ като вас да лепят етикети и да раздават анатеми. Що се отнася до автора на книгата, мир на праха му, него Господ ще го съди. Това е Негова работа, не ваша.

А ти, Kazanova, погледна ли годината, в която е написана и прочете ли уводните думи, за да провериш аудиторията, към която е адресирана тази книга? Писана е за хора, раждани преди и около Втората световна и техните деца. За онова поколение си е била съвсем добра. Сега става за въведение в проблематиката на неуки тийнове. Много строго я съдиш от съвременната си гледна точка.

Много съжалявам да забележа, че и тук проникват спамове! Художествената литература не е задължена да следва нито фактологията, нито нечии представи. За разлика от академичната такава, тук авторът има пълната свобода да напише буквално каквото си иска, както и читателят може да прочете или захвърли творбата, да я приеме или не, но да се коментира, че едно ХУДОЖЕСТВЕНО произведение нямало добра познавателна стойност е просто смешно…

Много добър пост! Подкрепям напълно! За мен това стихотворение изобщо не може да се нарече литература, камо ли поезия. Чиста пропаганда, при това лошокачествена.

P.S. С удоволствие чета Смирненски, Гео Милев и Вапцаров — и тримата са невероятни творци и това, че са комунисти не ми пречи:)

Много ми харесва това мнение — много е точно и балансирано, споделям го на 100 %.

Точно това и аз искам да кажа:) Човекът си е бил съвестен и прецизен изследовател, но няма как да надскочи възможностите на времето си. Някои от тезите му подлежат на ревизия, други на доразвиване и т.н. Все пак, науката трябва да върви напред. Би било ужасяващо ако изследванията по който и да е научен проблем не са мръднали и на йота за 80 години. Златарски не бива в никакъв случай да се канонизира или книгите му да се превръщат в „Свето писание“, но далеч не заслужава много от хулите, с които някои съвременни писатели го засипват. Нека отдадем дължимото на труда му (а той е огромен!), но да не се боим да продължим напред:)

Много правилно намекваш, че СССР така както уж тотално се разграничава от Царска Русия, така тихомълком запазва непроменени и в чист вид много от нейните идеологеми и прилага съвсем същите пропагандни схеми, замазани с малко червена боя отгоре. Това важи с пълна сила за геополитиката ѝ на Балканите. Не мисля обаче, че Златарски е толкова силно повлиян от тези идеологически внушения, колкото го изкарват. Чела съм го, човекът си е класически, твърд позитивист. Придържа си се към наличната в неговото съвремие изворова база и не се увлича в политически оцветени трактовки. Няма нищо общо, да кажем, с Марин Дринов — автор от предишното поколение български историци, учил, оформил се интелектуално и работил в академичните среди на Царска Русия. Той е отчаян славянофил, ако му зачетеш писанията, ще се хванеш за главата, такава манджа с грозде е забъркал… Пример също за силно надъхан от руснаците автор от поколението след Златарски е Александър Бурмов — също див славянофил, типичен комунистически автор, член на БКП, четящ изворите както дявола Евангелието. Като се сравни Златарски с тия двамата, веднага става ясно кой автор е с промит мозък и кой си дава по-реална сметка за нещата.

Не е безплоден. Понятията трябва да се прецизират, иначе настават неприятни обърквания. Някой би могъл да си помисли, че българите сме имали дисиденти, а ние за жалост нямаме и е добре да сме наясно с този факт, за да не градим фалшиво самочувствие.

Аз също имам известни резерви към написаното от Рънсиман. Приемам като напълно коректна забележката, че не знае български език (нито съвременен, нито средновековен). Не бива да се забравя обаче, че основният език, необходим за изучаването на Българското средновековие е византийският гръцки, на основата на атическия диалект на старогръцкия, а Рънсиман знае старогръцки.

Всъщност, позволявам си да се намеся заради груба фактологична грешка, която ми избоде очите в този пост — Златарски не е учил в СССР! Завършил е в Петербург, но през 1891, цели 26 години (четвърт век!) преди установяването на съветска власт в Русия. После е специализирал в Берлин. Намесването на понятието „съвети“ тук е пълен абсурд. Факт е, че след Златарски науката се е развила и е отрекла част от тезите му (напълно нормално, върви се напред), но не мисля че е справедливо да бъде обвиняван в тенденциозност и липса на научна прецизност. Към времето, в което е живял и творил, той е бил наистина много добър и авторитетен историк, опиращ се на изворите, с които е разполагал.

Тази според мен е най-добрата от трите дотук. Но е много тъжна. Жал ми е за Джейк. Да видим следващата каква ще е. Като цяло не съм във възторг от поредицата, чета я за обща култура.

Критик да, но не и дисидент. Трябва да се прави разлика между понятията.

Книжката е много приятна, както всичко, написано от авторката. Чете се на един дъх.

На другите емигранти може просто да не им се е занимавало с подобни описания. Не всеки може и иска да пише. А разказвачите на политически вицове не ги броя за „критици“.

Добро напомняне!

Така е! Страхотна книга! Според мен е най-хубавата от Тетралогията.

Зад граница е лесно да се критикува „открито“, особено ако те пази и статуса на политемигрант. Иначе книгата е невероятна — много добре написана и разкриваща доста неудобни истини за партийния „елит“ на БКП и за дедо Тошо. Те затова го и убиват.

"А хората които оплюват Богомил Райнов в 99% от случаите не са прочели дори една негова книга.

Просто има хора, които „обичат да мразят“.

Напълно подкрепям! Богомил Райнов може да е бил всякакъв, но е наистина много голям литературен талант! Жалко, че на този сайт не е достъпна любимата ми негова книга — „Пътища за никъде“, както и поезията му, която също много харесвам.

Аз пък мисля, че е пресилено да се говори за дисидентство в България. Какво дисидентство, като всички интелектуалци са на държавната (разбирай партийна) хранилка, т. е. стават номенклатура? Да се със Солжиницин пък е вече съвсем не на място! Солжиницин не е принадлежал към партийния елит, просто е страдал заради свободолюбието си, а Марков първо е бил изтъкнат член на „Ловната дружинка“ (и не се е оплаквал особено!), а после, когато изпада в немилост изведнъж решава да става „дисидент“. Алкивиадова работа!