Поставих оценка „отвратително“ с мисълта, че авторката все пак ще си извлече някаква поука. Не само в това й пройзведение няма ритъм и рима, но и в другите няма, но поне другите не са толкова абстрактни и няма накъсване на думите с тирета.
— Това някакъв нов похват в литературата ли е?
Защо не пишете по-простичко, за да могат обикновените хора като го прочетат и веднага да го разберат, да им стане ясно, да стигне директно до сърцата им?
Защо обиждате така грубо? Поезията е нещо много лично, интимно… Рядко давам оценки на лирика — само ако нещо наистина ме е докоснало, или искам да окуража автора. Ако не харесвате стихове , не ги четете, но моля, не съдете! Може би лириката на Трендафил Акациев ще е достатъчно разбираема за Вас?
Аз също окуражих авторката. Зле, но може и по-зле.
Силно произведение! И разбира се, ще срещне съпротива от войнстващото невежество. Което и ве подозира, че на определена категория хора точно този начин на изразяване им стига „директно до сърцата“, а „любовните“ чиклити ги карат да повръщат. Няма как да очакваме почитатели на поп-фолка за разбират от музиката на Стравински, можем само учтиво да ги помолим да се въздържат от категорични мнения, само се излагат, без да подозират (като, например, наричат „нови“ поетични похвати от преди дадаизма). Ами сега, с интернета, има толкова достъпна информация, който иска да се образова и да се развива естетически — пречки няма, може да го прави. Освен ако предпочита да си стои на позициите на „простичкото“ и „разбираемо“ писане, с което се отличаваше сивия „лиричен“ поток от преди известно време сред мътната река на „социалистическия реализъм“. Искрено се радвам на свежите струи в съвремената българска поезия, затова харесвам нази авторка!
Pencho,Приветствам младите поети и им пожелавам всичкия успех на оценения талант! Това все пак не значи, че трябва да харесвам всичко, което са написали…Разбира се, ти спокойно можеш да й се възхищаваш на И Могилска. Но понеже влагаш много емоция при защитата й, дори си позволяваш да обижадаш несъгласните с теб, ще ти предложа нещо кратко и /за твой ужас!/ ясно написано:
За мъничко любов избродил бих света.
Бих крачил бос, без шапка в утрин синя.
Бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта.
Бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта.
Бих крачил сякаш по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец протегнал длан за милостиня.
Пиша ти не за друго, а за да видя как ще ме определиш „критикар“ без вкус,любител на поезията обичащ елегантният изказ, или неразбиращ Пикасо лузър…/той пък какво общо има с поезията?/. А това е един поет случайно хрумнал ми…
Прочее кой е автора на написаните от мен стихове? Поздрави.
pencho, може ли един въпрос? Не понасям чалга. Не харесвам и Стравински. Ама хич. Къде да се дяна тогава? Съществувам ли?
Няма проблем, слушайте Моцарт. Или Верди. Или Моцарт. Важното е, че казвате: „не харесвам Стравински“, уважавам точно такава позиция, не казвате: "оценка „отвратително“ за Стравински и не обявявате тези, които го харесват за глупаци или, как беше… „вогони“(наложи се да погледна за значението на тази дума, иначе фантастиката и ужасите не са моята литература (е, има и изключения — Бредръли, Стругацки, Вонегът и т. н.). Но няма да започна да ругая почитателите на Кинг или Адамс, те са автори, които уважавам, макар да не са ми любими, остро реагирам единствено на невъздържана и обиждаща критика, често основана на невежеството на критикуващия. Когато нещо на мен лично не би хареса, опитвам се да го разбера, може би има нещо, за което си струва да бъде прочетено, ако не — просто го оставям и не тръгвам да крещя „колко е отвратително“. Съвсем наскоро ми попадна новокачена книжка със стихотворения, в която, по мое мнение, нямаше нито един грам поезия. Е и какво? Отминах я, нито заглавието, нито автора ще спомена, може пък на някого точно това да му се харесва. Та за това става дума де. Благодаря за въпроса. :)
„Бредбъри“, разбира се, клавиатурата ми изигра номер… :)
Благодаря:) За протокола: с удоволствие слушам Моцарт, но любимец ми е Вагнер. Кинг и Бредбъри ги обожавам. Разбирам позицията Ви много добре, точно така смятам и аз, че трябва да се постъпва: ако нещо ти харесва — похвали, ако не ти харесва — отмини. Ругатните не са опция. Не съм убедена дали разбирам докрай стиховете на Могилска, но ми носят известна естетическа наслада. Напълно споделям казаното от Вас за декларативно звучащите стихове. Поздрави!
Айде, още един, дето не се сеща за по-оригинален начин да изтъкне колко фин, начетен и елитарен е, та отваря дума за чалгата и я поставя като контрапункт на себе си — Стравински. Пенчо, Пенчооо, Пикасо преди да тръгне да прави кубизъм, е изучил и усвоил класическите похвати до съвършенство. А тая мома — Могилска — явно е решила да прескочи два-три етапа в развитието си и направо да се захване с елитарниченето. В резултат — стихотворенията на Трендафил Акациев са много по-добри от нейните.
Спорът е напълно излишен, явно няма да можем да си уеднаквим понятията, говорим на различни езици. Все пак Ви моля, не ругайте онова, което не харесвате, възможно е традициите, в които сте се възпитавали, времето и т. н. просто да са Ви създали ценностна система, която да не може да възприеме новия начин на художествено изразяване (както са се нахвърлили традиционалистите и върху Пикасо, задето е открил кубизма — впрочем това е любимият ми художник, мога да Ви говоря с часове за него, стига да не сте от категорията хора, които казват: „Много хубаво е рисувал, преди да започне да се прави на идиот“, това, че го цитирате е положителен факт. Онези, които са го критикували, в края на краищата са се оказали смешни.)
Уверявам Ви, че това е поезия, и то добра поезия. И пак Ви моля, ако не я разбирате, просто да не я четете, четете онова, което разбирате. И да не я нападате по този начин, защото неволно ми идват на ум думите на класическия български поет Петко Рачов Славейков (имащи си и ритъм, и рима, и всичко, което Ви се харесва):
И нази бог да пази
от критикари
кат туй магари
Бъдете здрав.
Абе Пенчо, ти да не си вогон??
Стиховете са на Ярослав Връхлицки, ако някой се интересува и вече не е писано за това. За първи път ги срещнах някъде 1977–78 год., допадат ми.
Не ми остава нищо друго, освен съвсем честно да споделя моето разбиране за поезията и да защитя по този начин мнението си. Стиховете на Връхлицки (които нямах честта да познавам) не са лошо написани, имат си всичко, но лично на мен ми звучат декларативно, с прекалено приповдигната патетика и, следователно, недостатъчно искрено — мое лично мнение, подчертавам! Онова, което ме отблъсква в декларативната поезия е, че в нея като че ли всичко е казано, мога само да се съглася, или не, няма върху какво да се замисля, какво да открия, на каква неочаквана метафора да се възхитя. Остава ми само да… козирувам. Поезия като тази на Константин Павлов или Николай Кънчев (за да останем в областта на българската поезия) са предизвикателство за мен, те ме карат да мисля, да откривам, да „дописвам“ със себе си, тя не е пиедистал, не е идол, на който да се поклоня в сляпа вяра, а е покана за пътешествие в самия мен, за път, част от която трябва да извървя сам. В тази редица поети ще поставя и Миряна Башева, и Борис Христов, и Георги Господинов, те не се бият в гърдите с категорични декларации, а те канят заедно с тях да потърсиш истини, които са твои. Причислявам към тази категория и Могилска, чиято поезия познавам единствено от тази книжка.
Прочетох стихотворението „На края?“. Авторката пише оригинално, но според мен е нито добро, нито лошо.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.