Читателски коментари (за „Птиците умират сами “ от Колийн Маккълоу)

Книгата е страхотна!

Дълбоко ме трогна тази история, толкова нежна и в същото време така жестока!

Страхотна книга. Любима. Много нежна, много тъжна. Наситена със силни емоции, преживяваш съдбата на всеки един герой. Трябва да се прочете.

Една от любимите ми книги, наистина много хубава!

За съжаление така и не успя да ми хареса тази книга. Може би защото подходих с прекалено големи очаквания, знам ли… Дори не можах да я изчета докрай, макар че стилът на писане е доста добър. Може би някои сюжетни ситуации не са my cup of tee. В никакъв случай не искам да обиждам хората, които я харесват и препрочитат. По-скоро приятелски намигам и на другите, които като мен не са се запленили от нея и споделям впечатления от прочетеното. Оценка не слагам, защото не я прочетох цялата.

Аз подходих леко скептично, но се оказа че книгата доста ми допадна и въпреки големия обем я прочетох сравнително бързо.Филмът не съм го гледала за това няма как да ги сравня, но историята наистина е интересна, защото проследява две поколения, а аз много обичам подобни сюжетни линии.

Въпреки че е изключително драматична, книгата е увлекателна и приятна за четене.

аз съм точно на средата на книгата и не разбирам защо има толкова висок рейтинг. Всичко за мен е посредствено. Героите са или добри, или лоши, няма дълбоки персонажи, описанията ми се струват повърхностни. Ако искате добра книга за поколения, безспорно това е „сто години самота“, „Къщата на духовете“ на Исабел Алиенде е също подобна, макар и не толкова добра. Наистина съм много объркана защо това е световна класика. Няма някакъв силен морал, или терзания, тип Достоевски, просто не ми дава нищо. Ще я дочета все пак до края, може би грешката е в мен.

Даси, аз също не бих могла да го кажа по-добре. Великолепна книга. Една от най-великите. На пръсти се броят тези, които могат да се сравняват с нея. Няма да се роди втора Колийн Маккълоу. Поклон пред гения й! :)

Това е една уникална книга! Заслужава си вниманието и мисля че няма да съжалявате.

Впечатлена съм от тази история, дълбока и затрогваща. Не виждам как някой не би могъл да хареса книгата.. няма нищо натоварващо, нищо излишно.. всяка дума е намерила точно мястото си, за да постигне необходимият ефект върху читателя. Разбира се, че книгата би въздействала повече на женската читателска аудитория заради дългогодишната (полу)невъзможна любов между Ралф и Меги, която така и не достига своя щастлив край…просто защото такъв не й е отреден! История, развита в много години, пропита с много лични, дори и военни събития, която проследява цял един род управители на най-великото имение — Дройда.

Смятам, че всеки е редно да прочете тази книга не защото е класика в литературата, а защото е извор на много и различни емоции.

Прочетох книгата до 8 глава, е съжалявам, наистина не знам какво й харесвате!? " Осъдени души" е съвсем друго нещо, а тази ми се струва доста предсказуема и скучна.

Каква любов! Свещеник, при това католически, и едно най-обикновено момиче. Ей на това му се казва невъзможна любов. Много интересна книга.

Няма какво толкова да коментирам. Не случайно пише „класика“ ! Страхотна книга,страхотна история…

НЕ-ВЕ-РО-ЯТ-НА! Нямам думи. Наистина прекрасна история! Заслужава си да се прочете. Силно препоръчвам. :)

Знаете ли, четох тази книга когато бях 8-ми клас. ГОЛЯМА ГРЕШКА! За да я разбере човек, трябва да е зрял, да има житейски опит. Аз научих историята наизуст, и пак не съм сигурна дали разбирам всичко. Това е сюжет, над който трябва да се разсъждава, трябва човек сам да си задава въпроси, защото книгата поражда смесени чувства. Вярвам, че ако я прочета още веднъж, ще ми хареса още повече от първия път.

И един съвет от мен, скъпи читатели: не се плашете от дългите и по-сложни книги! ;)

Книга за Живота, която всеки трябва да прочете!

Книгата има нужда не от Дебрикасар, а от дон Камило. И от Джак Изкормвача. Като искаш да се женеш-зарежи католическата църква. Какво ти дреме и да те отлъчат, ще отидеш в друга църква! Леле, то бива нерешителност, ама… Малко благородство: да беше оставил имението на тези, на които принадлежи в действетилност, а Мери Карсън да беше пратил в ада(където е и отишла) Жалко, че не мога да пипна тук-там-историята нямаше да е класика, но определено щеше да е на светлинни години по-добра.