Читателски коментари от Wallküre

Не е лоша книжката. Има някои по-„филмаджийски“ сцени, които не ме накефиха, но замисълът е хубав и героите са симпатични. Приятно се чете.

Чела съм го без грам затруднение, съвсем стандартно четиво си е, а анализи не докосвам! Те са в главата ми. Не съм кой знае колко впечатлена от повестта. Иде ми малко повече мелодрамата, пък и героинята сама си е виновна — никой не я е карал да се омъжва по сметка за Михаил, сама е решила, носи си последствията. Иначе Емилиян Станев е много добър разказвач. Просто за мен това не е най-силната му творба.

Изчетох я, по-добра е от „Здрач“, но мелодрамата в любовние сцени ми идва свръх! Много е тъпо и дразнещо. Иначе има и сполучливи моменти. Решила съм да изчета цялата поредица, дано нервите ми изтраят.

Мир на праха му! Амин.

Аз пък смятам, че историята може да се предаде неутрално, но трябва да става дума за събития, чието коментиране не би могло да засегне ничии политически или финансови интереси. Точно затова смятам примера с близки до нас по време събития за неудачен — колкото са по-близки, толкова повече заинтересовани има, та оттам и изкривяването. Ако четеш труд по антична история, да кажем, оттам ще лъха доста по-малко пристрастност, даже, ако е писан от професионалист, ще клони към нула. Кой се интересува днес от войните между римляни и етруски, да речем? Никой. Точно затова, когато историкът работи с такава проблематика, тонът на речта му е спокоен и предубеждения няма. Вярно, самите му извори може да са предубедени, но си има начини (не са никак прости и изискват много учене, търпение и постоянство) зърната фактология да се отсеят от пропагандната плява.

Честно казано, не ми се вярва в скоро време да излезе нещо смислено по въпроса. Точно защото все още има доста заинтересовани лица и държави и всяка страна по „спора“ ще си дърпа чергата на своя страна. Пък и не знам колко и какви хора реално имат пълен достъп до архивите, съдържащи такъв род информация. За да влезе нещо в историята (истинската, а не разни свободни интерпретации на тема минало), първо трябва да излезе от пропагандно обращение.

Аз я прочетох тия дни, сега чета „Новолуние“. Интересно ми е да разбера защо поредицата има толкова фенове. До момента не съм кой знае колко впечатлена, за обсебена да не говорим… Да, интересни са, увлекателни, има сполучливи герои (напр. Джейкъб), но на моменти мелодрамата ми идва в повече. Все пак ще изчета всичко докрай, за да успея да осмисля целия замисъл… Може пък да си променя мнението. Но за момента това мисля.

Книжката е много приятна. Който обича такива романчета няма да сбърка с нея:)

Книжката е увлекателна и приятна за четене. Добра е за отмора.

Книжката е хубава. Добро четиво за разпускане.

Преди да я зачета не очаквах да ме грабне — мислех, че ще е нещо от типа на „Как да отслабнем завинаги“ или нещо подобно. Но още от първите страници промених мнението си. Книжката е написана много добре — подредена, с ясен стил, пропита от здрав разум. Мен лично ме накара много сериозно да се замисля! Благодаря на авторката, че споделя с широката публика това, което е осъзнала и научила, а не пази идеите само за себе си. Тази книжка може да помогне на много хора.

Подкрепям мнението на Ники. Според мен книгата е с нива под оригинала. Липсват ѝ мащабността, историчността и дълбокият психологизъм на „Отнесени от вихъра“. Някои моменти (например раждането на Кет) са откровено фантазьорски, а финалът е ужасно сладникав. Съжалявам, че я четох.

Книгата е невероятна, повярвайте ми. Специалист съм по антична история и култура, затова с моето обременено съзнание рядко харесвам книги с подобна тематика, но тази е едно прекрасно изключение!

Много ще съм благодарна ако някой качи и „Малки жени“!

Като изключим просташкия стил на писане, не е лоша книжката.

Джоан Хол просто е добра писателка на любовни романи. Пише ги интересни и не се повтаря до безкрай.

Книжката е яка. Много добро развлекателно четиво:)

Въпреки лековатия жанр, книжката е занимателна. Ако човек има нужда да разпусне и да се откъсне от тежките и сериозни неща, препоръчвам. Въпреки, че на мен лично първата част от поредицата — „Най-желаният мъж“ ми харесва повече.

Книгата си е супер, но трябва да те интересува тематиката. Ако не те влече натам, предполагам, че наистина не се чете. Както и аз не мога да чета „Властелинът на пръстените“, например:) Не че е лоша книгата, просто на мен не ми е интересно и не ме „хваща“. „Илиада“-та обаче си ме кефи и то много!

Това е най-хубавото му стихотворение!

Великолепна творба на изключителен поет!