Читателски коментари от Wallküre

Прекрасен роман! Много тъжен и на моменти дори тежък, но е невероятн — изключително добре написан, което си е нормално при Кинг, много вълнуващ и емоционален. Тази книга не може подобаващо да се опише с думи. Просто трябва да се прочете.

Напоследък все повече и повече специализирана литература излиза св този вид — с невъзможни преводи. Но причината не е само в неподготвеността на преводача по отношение на материята, а и защото алчните издатели настояват за срокове от днес за вчера и се стискат за консултант и коректор… Наистина излизат жалки резултати, но вината не е само в преводачите.

Какво значи „връщали са си го“? Така излиза, че падат до нивото на собствените си мъчители. Как да уважавам такива хора? Не искам да политиканствам. Разбирам позицията ти. За мен обаче, тези побоища, арести, това варварско насилие нямат нищо общо с идеологията. Подобно поведение е характерно за всеки варварин с власт, бил той комунист, нацист, либерал, монархист или религиозен фанатик. Комунистите разказват ужаси за царските затвори. Либералите разказват същите истории за комунистическите затвори. Американците ги разправят за японските лагери, японците — за американските. Колкото и да е нелицеприятно да си го признаем, тези извращения са част от технологията на властта.

Такова чудо само Кинг може да напише! Най-честото определение за тази книга е „епична“. Макар и да не обичам да се повтарям, ще се присъединя към този епитет. Страхотно четиво е. Поне според мен не е шедьовър от ранга на „То“, има някои моменти, които биха могли и да се пропуснат, но цялостното усещане си заслужава.

Ще Ви изненадам: учебник, писан от проф. Семков съществува. Нарича се „История за 10 клас“ и е преиздаван три пъти — през 1995, 1999 и през 2001 г. Изданието от 2001 е с променено съдържание и е включен още един автор. Вкъщи притежавам и трите издания, защото имат много хубави илюстрации вътре:) Сега идва ред на изненада номер две: учебникът не се ползва за преподаване от години, защото според думите на ученици и родители бил прекалено… сложен и тежък. Явно на учениците не се угажда:) Историята не е лека материя и който го мързи да чете, търси оправдания за несправянето си с нея. Във въпросния учебник проф. Семков е запазил присъщия си просташки стил на изразяване, но това очевидно не е помогнало много на масата ученици да се залюбят с Клио.

Съгласна съм с Вас по три точки:

1. Академичният стил наистина е неподходящ за ученици. За техните помагала по-скоро се препоръчва научно-популярният, от който проф. Семков също е доста далеч. Лек и смилаем не означава уличен и вестникарски. Ако науча, че детето ми разбира единствено Семковия изказ сериозно ще се притесня…

2. Наистина, не е много добре учебниците да се пишат от университетски учени. По-добре би било с тази задача да се заемат самите учители, които ежедневно са в училищна среда и най-добре знаят как адекватно да поднесат информацията на своите ученици.

3. Да има правописни или пунктуационни грешки в учебник е срамота. Недопустимо е. За съжаление обаче, наистина има неграмотни професори. Поредният български феномен:(

Моля да се изясним и по още един въпрос: никъде не съм хвалила никакви академици. Не му е тук мястото. Мога да добавя също, че тези академични автори, които чета и бих препоръчала не са нито неграмотни, нито посредствени, извинявам се за off topic-а.

А ти с какво право тролиш тук?

И мен не ме впечатли особено.

Напълно подкрепям за версията на ВВС! Като четях книгата, точно така си представях героите. Много обичам този роман и ми допада силно стилът на писане на Джейн Остин.

Морето е по-скоро Мраморно…

Прекрасен разказ! Тъжен, но много смислен. Тук няма чудовища. Има нещо по-опасно.

Нямам думи! Невероятно е добър…

Страхотен разказ! Не мръднах докато не го изчетох целия!

Не е за хора със слаби нерви:) Страхотен разказ!

Независимо дали пише обемист роман или крарък разказ, Кинг е ненадминат разказвач! Ненапразно в любим на толкова много хора.

Много ми хареса разказът! Изцяло в стила на ранния Кинг:) Лично аз в Лосън, Гарсия и Кори виждам някакъв първообраз на Хенри Бауърс, Бълвоча и Виктор Крис. А и добрият чичко полицай се казва Нел:)

Този тук превод ми се струва с една идея по-близо до оригинала. Всъщност, все едно:) „Поезията е това, което се губи при превод.“

Много хубава студия! Интересно и живо написана, а в същото време проникновена и информативна. За жалост, носи белезите на времето, в което е писана и отпечатана, но не би могло да е другояче. Все пак, достойнстватма ѝ надвишават неколкократно този недостатък. Мисля, че почитателите на Томас Ман вчастност и на немската литература като цяло, биха сгрешили ако я пропуснат.

Буквоядите в действие! Ако малко бяхте вникнали в същината на казаното от Редовен читател, надали бихте били толкова дребнаво заядливи…

Това са си и двете части. Преди време книгата беше издадена в две отделни книжни тела, два тома, защото си е бая страници, но това тук е цялото „То“. Чети на воля:) Романът е велик!

Здравей, ganiva! Вярно, трудно ми се угажда:) Напълно споделям разсъжденията ти за клишетата, които правят книжките по-продаваеми. И все пак, има и една „среда“ между „олимпийските богове“ от повечето романи и куците и сакатите, за които споменаваш — хора от реалния живот. Сещам се примерно за Дикси Браунинг. Прочетох всичките ѝ книжки, качени тук и много ми допадна стилът ѝ — описва съвсем нормални хора. Героините ѝ не са красавици в конвенционалния смисъл, но пък имат чар, индивидуалност… Мъжете също са някакви чешити, но с присъствие. Всъщност, ето това ми липсва в повечето любовни романи — близостта до истинския свят на истинските хора. За мен любовта между две реални човешки същества с реални достойнства и реални недостатъци е много по-интересна и красива от тази между измислени принц и принцеса. Благодаря ти за включването и пожеланията, винаги е приятно да се получи дискусия между читателите:)

Имаш моите най-добри пожелания!