Читателски коментари (за „Сътворението “ от Гор Видал)

  • 1. grellian (21 юли 2008 в 19:35)

    Страхотна книга!

  • 2. Даниел (9 октомври 2008 в 17:06)

    Книга, която трабва да се прочете!!!

  • 3. Добромир (26 ноември 2008 в 00:04)

    За тези които не са срещали хапливото чувство за хумор и ирония на самотния пътешественик през различните култури на Света,само през погледа на Гор Видал.Непременно го прочетете!!!

  • 4. grass (14 май 2009 в 15:18)

    Чудесно произведение наистина! Повечето книги на Гор Видал са увлекателни. Много ще съм признателен ако някой качи „Юлиан“ от същия автор.

  • 5. Жу (8 юни 2009 в 05:29)

    Гор Видал е Уникален!!!!!Калки е най-яка!!

  • 6. elysianpeace (8 декември 2010 в 21:28)

    Не съм се забавлявал толкова с исторически роман след „Прокълнатите крале“.

  • 7. Милена (13 декември 2010 в 17:37)

    Много се забавлявах. Достави ми изключително удоволствие чувството за хумор към разнообразието от теми, които предлага. Прочетете я!

    • 8. павликенски (15 декември 2010 в 23:56)

      точно на нея се спрях :) и на още 2 де … но имсля че трябва да се прочете … а прочете ли се ше си заслужава

  • 9. Chitatel (13 март 2012 в 13:51)

    В топ 3 на всички книги!

  • 10. Веси (26 април 2012 в 23:42)

    Страхотнакнига,една от любимите ми!!!

  • 11. Любка Лазарова (1 юни 2012 в 17:37)

    Прекрасно пътуване през миналото! Великолепна книга!

  • 12. Wallküre (2 юни 2012 в 23:15)

    Книгата е невероятна, повярвайте ми. Специалист съм по антична история и култура, затова с моето обременено съзнание рядко харесвам книги с подобна тематика, но тази е едно прекрасно изключение!

  • 13. der Vogel (28 септември 2012 в 17:03), оценка: 6 от 6

    Безпорно интересна книга. На мнение съм, че по такъв начин е необходимо да се правят историческите романи-животът тогава, плюс личната страна на разказвача плюс естествено определената точка,около която се въртят нещата. Някой от блогърит веднага усети религиозната конфронтация тъй да го нарека в книгата, но също така може да се изнамерят и други равносилни ядра. А това последното в интересна конфронтация с преливащото описание на живота тогава и историческите факти (поне мисля, че има солиден исторически елемент, а и дори да няма чак толкова, това не повлилява)прави този тип исторически романи добри.Личната точка, която се предоставя излиза донякъде на преден план, в сравнение с идеята на историците за безпристрастност. Доволен съм от книгата, а и несъизмеримостта на различните глави също подсказва за ненатрапващ се стил на писане.

    гледните точки по отношение на религията не са строго разнопосочни т.е. няма го това разделение още от първа страница на добро и лошо и заклеймяването на знаете какво от знаете кого. Съзряването на героя също ми допада. Книгата наистина си заслужава според мен.

    Нещо, което не бива да се пропуска според мен, е че на няколко пъти се показва как властта дефакто не е там където изглежда --харема, аристокрацията…

    6 от мен

  • 14. isina (28 септември 2012 в 18:35), оценка: 1 от 6

    С тази книга Гор Видал се опитва да изкриви представите на хората за историята и за религиите в погрешна посока. Романът е с добра художествена стойност, но е пълен с откровени манипулации и заблуди. Когато човек чете например, остава с впечатление, че на Изток доброто и полезното учение е Конфуцианството. Будизмът (и Буда), Даоизмът , както и Джайнизмът са показани в лоша светлина. Но действителността е друга. Управляващата класа в Китай предпочита Даоизма защото учението е истински освобождаващо и развиващо способностите и енергиите на човека. А сред населението управниците популяризират и налагат конфуцианството защото то прави хората по-лесни за управление.

    В книгата е пълно с подобни измами по отношение на множество духовни учения. Без съмнение целта на Гор Видал е била да популяризира тези измами сред възможно най-широк кръг читатели.

    От мен оценката за написаното от него е възможно най-ниската — 1-ца.

    • 15. gost (28 септември 2012 в 19:13)

      Какъв лош автор! Пише цяла книга, за да лъже народа, защото… мииии, лъже му се на човека, а и е част от световния заговор, предполагам.

      Извинявам се за сарказма, но при такива тежки обвинения, би следвало и да има малко повече доказателства.

      Откъде черпите информацията каква е истината и изобщо защо мислите, че това е целта на Видал, след като книгата е не само за източните религии, но и за западната гледна точка. Даже, ако се зачетете в края, ще видите, че книгата завършва с едно изключително емоционално прозрение на Демокрит, увенчало безуспешните опити на чичо му да достигне до истината. Как това се връзва с пропагандните цели на книгата?

      Също така, ако властниците в Китай изповядват даоизъм, защо тогава налагат конфуцианството на останалите? Не проповядва ли даоизмът освобождаване от всяка власт и сливане с природата? Как това се връзва със стремежа за контрол над масите? Чували ли сте някога за легализмът?

  • 16. гост (28 септември 2012 в 21:53)

    Гор Видал, авторът, е атеист — I’m a born-again atheist. [Gore Vidal].

    Книгата му е пълна с подвеждащи и заблуждаващи тълкувания и описания на духовните учения по света.

  • 17. Wallküre (29 септември 2012 в 00:12)

    Много съжалявам да забележа, че и тук проникват спамове! Художествената литература не е задължена да следва нито фактологията, нито нечии представи. За разлика от академичната такава, тук авторът има пълната свобода да напише буквално каквото си иска, както и читателят може да прочете или захвърли творбата, да я приеме или не, но да се коментира, че едно ХУДОЖЕСТВЕНО произведение нямало добра познавателна стойност е просто смешно…

  • 18. Ина (29 септември 2012 в 02:43)

    На мен също ми направи впечатление, че в „Сътворението“ уж става въпрос за религиите и духовността в различните страни, а в много от написаното си личи как автора целенасочено омаловажава духовните учения и техните водачи, и често ги представя едностранчиво и без разбиране за същността им. По-добре Гор Видал да не се беше захващал с писането по тема, която не е лъжица за устата му. В края на книгата лирическият герой изказва следното „дълбокомислено“ заключение „…през дългия си живот успях да открия причините не само за всички небесни явления, но и за самото сътворение. Първопричината за вселената са атомите и празното пространство…“

    Смешно и неубедително звучи този завършек за книга, в която главна тема са религиите по света.

    Wallküre, всеки има право да изкаже тук своето впечатление от романа на Видал. Може да прочетете и, според своето разбиране, да приемете или да не приемете мнението ми. Но всяка една различна гледна точка е ценна и дава по-пълна представа за истинската стойност на творбата.

    • 19. pgaidarov (23 февруари 2014 в 21:48), оценка: 6 от 6

      Ина, искрено съжалявам, че не сте разбрала дълбокомисленото заключение, което така лекомислено иронизирате! В тази книга не става въпрос уж за нещо, а уж за всичко. Тази книга не е написана с претенции към исторически или теологични точности и ако се чувствате подведена или религиозната Ви същност е накърнена по някакъв начин, проблемът си е лично Ваш! Грандиозно се лъжете, че основната тема на тази книга са религиите и ако позволите, мога да Ви насоча към раздел „Самоусъвършенстване и духовно познание“, който определено по-би ви прилягал. Разрешете също да не се съглася с мнението Ви, че всяка „различна гледна точка е ценна и дава по-пълна представа за истинската стойност на творбата“ — във Вашия случай… ммммм не, не и не!

      Съжалявам ако съм прозвучал остро, но книгата е гениална и тук не става въпрос за вкус, цвят и т.н.! Точка!

  • 20. Уолкинг Дюд (26 януари 2015 в 17:16)

    Четейки някои от коментарите си мисля, че религиите са като вериги теглещи ни към миналото!!! Докато съществуват, човечеството ще боксува на едно место в очакване на неизбежната катастрофа! А времето изтича…..Иначе за книгата — Гор Видал — гениален както винаги!!!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.