Читателски коментари от Wallküre

Захванах тая книга, само защото е в една поредица с друга, която ми хареса. Тази обаче едва съм я докарала до средата и вече ми е много тъпа. Главният герой е супер дразнещ и нереалистичен. На всеки ред се описва колко е съвършен, невероятен, префектен… Страхотна досада! Красив, силен, богат, влиятелен, шпионин бил, страшно много се контролирал, но в същото време бил страстен и деспотичен… Айде стига! Много ме дразнят такива измишльотини, май няма да я изчета докрай.

Това е любимата ми книга от авторката. Много е приятна за четене, подкрепям напълно ganiva.

Така е! Много добра писателка е Дикси Браунинг! Дано качат още нейни книги.

Хареса ми книгата, а на мен трудно ми се угажда на любовни романи. Добре е написана и увлича. Определено ще прочета и други неща от Линда Хауърд.

Присъединявам се към това мнение. Дикси Браунинг пише доста приятни книжки като цяло. Само не разбирам защо главните ѝ героини като правило са луничави:) Малко разнообразие няма да навреди…

Системата на оценяване си е супер! Тя не е виновна, че на публиката понякога ѝ липсва вкус. Според мен трябва да се запази. Тя е огледало на обществото ни, а истината не може да е грозна, щом е откровена.

Книгата е НЕВЕРОЯТНА! Досега не бях чела нищо от жанра и автора. Имах предразсъдъци към хорър-а, но човек, когото много ценя ми препоръча Стивън Кинг и реших да го пробвам… Не съм чела по-зарибяваща книга от „Майстора и Маргарита“ насам… Върховна е! Толкова е въздействаща, психологична, с прекрасни метафори, разсъждения… Не може да се опише, трябва да се прочете!

От къде на къде?

Мир на праха му!

Изданието от преди „партията майка да се намеси“ е от 1953 г., т.. е. по времето на др. В. Червенков. Доста наситеночервен период. В него също си ИМА „комунистически идеали“, при това бая. Книгата няма вариант без тях. Аз лично, навремето издирих от антиквар изданието от 1953, първото демек, и четейки го се чудех за чий *** им е било да променят книгата, като тя и така си е била предостатъчно комунистическа…

Много добре систематизира нещата. Чудесно въведение в проблематиката е. Е, аз повече харесвам Вернан, но то си е професионално изкривяване.

Много хубав пост! Мисля по същия начин!

Качената тук версия е оригиналната:) Ако питаш за книжно тяло — продава се по всички книжарници. След 1989 г. по принцип под „Тютюн“ се разбира нередактираната версия, издават само нея. Има много препечатки, достъпна е.

Чела съм книгата преди 15 години и е нормално да не я помня дума по дума. Помня, че ме отврати и потресе. И да, усетих такава идея, именно имплицитно. Точно това е думата, не виждам защо иронизирате. Всеки читател възприема произведенията различно, съгласно собствения си опит и душевна нагласа. На мен тази книга ми е именно гадна. Не задължавам никого да я осмисля като мен. Моля обаче и Вие да не ми натрапвате вижданията си, особено с такъв нравоучителен тон. Нямам намерение да си губя времето с повторното изчитане на роман, който не харесвам.

„Малката кибритопродавачка“ и „Щастливия принц“ са много тъжни приказки, но не съдържат вредни послания. И двете са ми любими. За съжаление много деца в посочената възраст не слагат рязка граница между художествената условност и реалността:( Оттам идват и опасенията ми във връзка с книгата. А въпросите на религията са прекалено сложни и заплетени, за да се обсъдят в две изречения. Затова, ще се въздържа от коментар по този параграф.

„Не видях къде е твърдението, че самоубийството е решение на всички проблеми.“

Никъде не казвам, че има такова „твърдение“. Говоря за идея, която имплицитно се усеща (поне от мен). Тук, на земята си болен, беден и нещастен, но няма страшно — умираш и отиваш в прекрасната Вишнева долина здрав и красив. Чудно! Или краят, когато двамата братя се хвърлят от едни скали, хванати за ръце, доволни и щастливи, за да умрат отново и така да решат проблемите си в конкретното настояще. За мен това си е доста опасно послание — ами ако някое нещастно детенце, четейки книгата я приеме много насериозно и вземе та скочи от прозореца, за да види Вишневата долина?

Има и доста по-приемливи начини децата да разбеат, че животът не е само цветя и балони. Романите на Кестнер, например, също засягат доста сериозни идеи (за самотните майки, за бедността, за развода и т.н.), но там въпросните теми биват разглеждани по много по-фин и адекватен на детската аудитория начин.

Винаги съм се чудела, как е възможно такава гадна книга да се дава на деца и да се учи в училище! Началото е супер депресарско, а идеята, че самоубийството е решение за всички проблеми и видите ли, било невероятен кеф да умреш, която се излъчва от цялата книга е меко казано потресаваща и никак не е подходяща за деца.

И аз така! Е, нямам деца, рано ми е, но ми беше чудно какво толкова намират тийновете (а и не само) в тая поредица. Как да е изчетох първите три, четвъртата само я започнах, но нещо съвсем ми писна от лигавщините на главната героиня и спрях да си губя времето. По принцип съм доста упорита и като хвана някоя книга, колкото и да не ме кефи, я изчитам докрай. Тук обаче изгубих търпение.

Респект! Невероятно добър и реалистичен коментар! Четох и се наслаждавах на казаното, радвайки се, че тук има трезвомислещи хора. Подписвам се под този анализ с две ръце:)

Уважаеми господин Николов, къде в поста ми видяхте думата „просташкопросташки“? Ако за Вас езикът на Семков е култивиран, то излиза, че Вашето, а не моето основно четиво е жълтата преса, защото Семков се придържа именно към подобно грубо, вестникарско изразяване. Професията ми е такава, че ежедневно ми се налага да изчитам купища академична литература. Повярвайте ми, стилът, в който са издържани произведенията от жанра няма нищо общо със словоблудстващите излияния на Семков. Този човек е толкова далеч от академичния стил на изразяване, колкото е и вестник „Шок“, да речем…