Читателски коментари от Leontina

Книгата е безспорно отчайващо глупава( при това даже бегло не маркирам медицинските глупотевини). Всъщност твърдението, която ме срази и което просто трябва да бъде дебело подчертано е ( става въпрос за сценката със спасяването на дамата от изнасилвачите- дезертьори):

" Той всъщност не искаше да го убива, а само да го обеси"

Пред това твърдение всичко бледнее, може само да се склони смирено глава пред невероятните висоти на авторовата мисъл!

Ако правилно си спомням, по времето на Уилям Завоевателя в Европа ( а още по- малко пък в Англия) никак не е било модерно горенето на вещици на клада — този спорт се развива доста по- късно, чак към 13 век. Останалите исторически безсмислици няма да коментирам. Но няма нищо чудно, нали авторката е американка…..

Прекалено много патриотизъм, китайка или рускиня да беше,нямаше така да слави родната армия, демократизма, който налага насила и ценността на живота на американеца, сравнен с живота на другите хора. Елементарно

Псевдоисторическа дрънканица с феминистичен уклон и ясни екозалитания . Чудех се да се смея ли, да се ядосвам ли на глупотевината с " горките изкормени в името на модата животни"( говорим уж за 15 век според авторката, напомням на евентуалните милозливи коментатори). И като сюжет, и като разказ не струва

Ако човек се абстрахира от патриотарския апломб и не се подразни извънредно много, или пък не се разкикоти неистово на глупотевини и лозунги от сорта на" Академията на флота е по- страхотно място за обучение от университетите на Бръшляновата лига" и " завършилите Военноморската академия са най- великите на света"( нагледали сме се на простотиите им през годините, нали невероятните възпитаници на Американските военни академии се гаврят със света през последните десетилетия…) , то книгата си е направо възхитителна: за оцеляването на връзката и чувствата в семейства, в които единият партньор е принуден да отсъства продължително- все едно дали е военен, дали е планински водач или търговски пътник, постоянно в командировка, а другия се оправя с всекидневието

Айдеее, историята я пренаписахме както ни скимне! Едно на ръка тъпотиите с българските царе и битките за Балканите; глупотевините с Месемврия или на български Несебър, да не се изненадваме на отглеждането на рози за розово масло в Одрин и тям подобни дивотии, НО цялата история на главните герои е оплескана: майката на Теодора Кантакузина не е никаква Зоя, ами Ирина Асенина( внучка на Иван Асен !!!), тя е пета съпруга на Орхан!, синът и Халил е екзекутиран от брат си Мурат !, за когото Теодора никога не се е омъжвала. Тамара пък е била вдовица при брака си с Мурад и гробницата и в Бурса още я има Но еротичните представи на авторката са над всичко, очевидно

Осомено ме впечатлиха Югославските Алпи !! Направо си беше откровение, ха-ха. Циганските изцепки и балканските аристократи нямам намерении да коментирам.

Добра е книжката. И съм доволна от себе си, дето се сетих, че истинската Айрис е жива. Вероятно убитата е истинската Франсин( любовницата). Отивам да чета развръзката :=)

Като за " исторически" любовен роман е много приличен: няма очебийни простотии от историческа гледна точка и е възможно човек да отмине с лека въздишка и поклащане на глава недомислието. Що се отнася до огнестрелната рана на дамата, предполагам, че все може да се намери някакв ъгъл на стрелба, при който да няма засегнати органи, особено, ако е стреляно с някакви сачми( защото е казано, че има две малки дупчици). По медицинските въпроси точно в тази книжка няма големи оливания- другаде например, бебетата започват да плачат още преди да са се родили . Абе, става книжлето

Момическата версия беше относително прилична. Момчешката, тц, тц, тц лошо отиграно

Предходният коментар ме провокира и стимулира и отидох да прочета биографията на авторката И! Брях, наистина била англичанка! Според написаното завършила образование в родния си град, да разбираме някаква гимназия? Това вече обяснява крещящата липса на обща култура, както и френския напън с лексикалните и правописните грешки. Явно жената е надарена с въображение, но писателстването включва и някакво ниво на знание, не само да си си купувал тивички на пазара в Драгинян. Изобщо до тук мога да кажа, че като замисъл и интрига историите й са добри, макар на места и малко зловещо- перверзни, но липсата на обща култура на авторката, фактологичните грешки и категоричното разминаване с историческия и етнографския контекст правят написаното кухо, на места дразнещо. Това, разбира се, си е моето мнение, мнозина, очевидно, са възхитени от горепредложените книжки

Ако се абстрахираме от абсолютната некомпетентност на авторката по отношение на кулинарията и сомелиерството и си представим криминален трилър, става за едно прочитане

Не разбрах съдбата на лошия син, но… карай

Една от най- безсмислените книги на които съм попадала: Сорбоната е упорито наричана колеж( очевидно според авторката колежът в американският му вариант е върхът на образованието); действието се развива през 1937 година и от чантите на дамите се сипят химикалки( чийто прототип е измислен 1938), Пан Ам има редовни трансатлантически пътнически полети до къде ли не и в т. ч. до Лондон( ха-ха!), хората си прескачат набързо до Париж, Тексас, Ню Йорк, мотаят се безгрижно из Италия с чястни яхти и! самолети..Ни дума, ни вопъл за политическата атмосфера Абе, американски поглед наситуацията….

Утешително е да знаем, че ФЕДЕРАЛНОТО законодателство е в сила на територията на Монако, както и в Южна Франция И други подобни простотии

Ако се абстрахираме от ужасяващо неграмотния ( почти) френски език( очевадно е, че американските авторки са комплексирани на тема френски език : хем не могат да го научат, хем държат да изтъкнат, че са го сричали във великия колеж, който е увенчал образованието им) , книжлето става за четене

Отвратително писание, особено в частта с коментарите за осиновеното бебе на бавачката- злобно, тесногръдо, и най- важното: нищо общо с действителността. Или колкото повече остарява писачката, толкова по- еснафско- гадни дрънканици. Ужасна отврат!!

Според правописа( доколкото си спомням) се пише четиридесет, четиридесет и едно, четиридесет и осем и т.н., не четиресет….но! Карай ….

Става за четене, стилът си е същият: въпиюща неграмотност по описваните медицински теми; продължавам да недоумявам как е възможно да родиш сюрия деца и да си толкова неграмотна по отношение на бременността и раждането: то не бяха петкилограмови бебета, доносени неподозирани близнаци, новородени, изплакващи по средата на раждането и други дрънканици. Инак жената има въображение и ако имаше и талант и достатъчно обща култура щеше да напише забележителни книги…

Не спирам да се чудя как е възможно жена, родила цяла сюрия деца, да е толкова неграмотна по отношение на бременността и раждането ?! Ужас!