Читателски коментари от Leontina

Появяването на духове взе да става много досадно. Като изключим въпросните свръхестествени посетители книгата става за четене

А мен ме впечатли това, че мацето бели картофи насред гората преди да е открита Америка и, съответоэ, картофите: тоест, бели нещо, дето го няма. А, и етническата толерантост ми идва в повече, чудя се къде и отидоха воплите за еманципация?! Ами правата на животните и дискиминацията им( праз 1492!!!!?! Значи ни е жал за козата, но не и за таралежите ??! Ама си хапваме шишче, като ни падне., даже и да е открадната коза, а не заловен таралаж……Е, много е повърхностно, но пък претенцизно това писанийце

А, и к’ во стана с клана Дорадо?!

Относно „Б.пр“ окситоцинът не е болкоуспокояващо и няма как да е най- продаваното такова лекарство. Болкоуспокояващо е оксикодин с търговско наимеование ОКСИКОНТИН. Или вярвайте умерено на бележките на преводача

То да са само газените лампи ! Ами писането на писма от всеки на всеки? Какво ниво на грамотността през въпросната година в залупеното ирландско село! И какво богатство- мацето просто си дръпнала един пергамент и седнала да драще писания….. Чудя се авторката има ли представа на какво би заприличал гърбът на човек, ако му ударят 200 ( двеста) камшика? Защото, както разбирам, добрият отец очаква ПОНЕ двеста!!! А манастирът ,очевидно , е място за инквизиции, най- вече на монасите , които го обитават. Астрид пък, е необичайно надарена, щом е в манастира 5 дни и след " дълго обучение" вече преписва книги на латински …Ааа, да , и всички в селото сядат да поиграят я шах, я дама вечер — време за тихи игри и т.н Толкова глупост на едно място мноого отдавна не бях намирала

Така и не успях да си отговоря каква е тази невероятна любов на англоговорящите авторки към харемите и мюсюлманството??! Тези каки са наистина побъркани, ако си мечтаят животът им да се заключава в ядене на локум, обезкосмяване и чакане да ги повикат в кревата. Аа, да, и в заладяваща игра на гоненица под надзора на евнусите….

Толкова е елементарна и глупава, че чак е затрогваща. Що се отнася до т.нар. исторически фон( защото е с претенция за " исторически роман"), през 1562 султан на Османската империя е Сюлейман Великолепни, наследил баща си Селим I през 1520г. инаследен от сина си Селим II през 1566 ( Селим Пияницата). Няма война с Полша по това време, а самият Сюлейман умира в днешна Унгария. Колкото и невероятно да звучи на авторката, през 1562 година държава Гърция нямя, така че няма как остров да принадлежи на липсваща държава. И точно тогава едва ли Англия е била тъй страховита сила, че някакъв си английски благородник да заплашва султана в двореца му. И е много интересно разлепването на афиши за екзекуция- звучи като в спагети- уестърн, пък и интересно кой ли би могъл да ги прочете….Пък и бунт пред ешафода- ехааа, истински уестърн. Книгата е уникално глупава даже и за възможностите на госпожа Кони

Щом се придвижват с карети, значи иде реч за края на 19 или началото на 20 век. Което пък е несъвместимо с измисления " дипломатически скандал" заради откраднат исторически артефакти. Англия краде исторшя и пушек се вдига, особено от протекторатите си

Още началото на книгата ме шашна!! Цялата сценка на официалната вечеря у лорда е абсурдна! Как една неомъжена английска лейди, според авторката и домакиня на официална вечеря, ще обсъжда интимния си живот на масата пред още 40 човека. Само намекът,че подозира какво става в спалнята би и съсипал репутацията немедленно и завинаги, какво остава да се кара на висок глас със съпругата на( почетния?) гост коя да прави секс с него или пък да брои хапките на някого на масата и да ги коментира на висок глас!! Това даже в столовата на военната база на американската армия едва ли е прието да се случва, какво остава в предвикторианска Англия!

След тая глупост, по- нататък нищо не можа да ме стресне в това писание. Книгата е тотална плява!

Книгата е безспорно отчайващо глупава( при това даже бегло не маркирам медицинските глупотевини). Всъщност твърдението, която ме срази и което просто трябва да бъде дебело подчертано е ( става въпрос за сценката със спасяването на дамата от изнасилвачите- дезертьори):

" Той всъщност не искаше да го убива, а само да го обеси"

Пред това твърдение всичко бледнее, може само да се склони смирено глава пред невероятните висоти на авторовата мисъл!

Ако правилно си спомням, по времето на Уилям Завоевателя в Европа ( а още по- малко пък в Англия) никак не е било модерно горенето на вещици на клада — този спорт се развива доста по- късно, чак към 13 век. Останалите исторически безсмислици няма да коментирам. Но няма нищо чудно, нали авторката е американка…..

Прекалено много патриотизъм, китайка или рускиня да беше,нямаше така да слави родната армия, демократизма, който налага насила и ценността на живота на американеца, сравнен с живота на другите хора. Елементарно

Псевдоисторическа дрънканица с феминистичен уклон и ясни екозалитания . Чудех се да се смея ли, да се ядосвам ли на глупотевината с " горките изкормени в името на модата животни"( говорим уж за 15 век според авторката, напомням на евентуалните милозливи коментатори). И като сюжет, и като разказ не струва

Ако човек се абстрахира от патриотарския апломб и не се подразни извънредно много, или пък не се разкикоти неистово на глупотевини и лозунги от сорта на" Академията на флота е по- страхотно място за обучение от университетите на Бръшляновата лига" и " завършилите Военноморската академия са най- великите на света"( нагледали сме се на простотиите им през годините, нали невероятните възпитаници на Американските военни академии се гаврят със света през последните десетилетия…) , то книгата си е направо възхитителна: за оцеляването на връзката и чувствата в семейства, в които единият партньор е принуден да отсъства продължително- все едно дали е военен, дали е планински водач или търговски пътник, постоянно в командировка, а другия се оправя с всекидневието

Айдеее, историята я пренаписахме както ни скимне! Едно на ръка тъпотиите с българските царе и битките за Балканите; глупотевините с Месемврия или на български Несебър, да не се изненадваме на отглеждането на рози за розово масло в Одрин и тям подобни дивотии, НО цялата история на главните герои е оплескана: майката на Теодора Кантакузина не е никаква Зоя, ами Ирина Асенина( внучка на Иван Асен !!!), тя е пета съпруга на Орхан!, синът и Халил е екзекутиран от брат си Мурат !, за когото Теодора никога не се е омъжвала. Тамара пък е била вдовица при брака си с Мурад и гробницата и в Бурса още я има Но еротичните представи на авторката са над всичко, очевидно

Осомено ме впечатлиха Югославските Алпи !! Направо си беше откровение, ха-ха. Циганските изцепки и балканските аристократи нямам намерении да коментирам.

Добра е книжката. И съм доволна от себе си, дето се сетих, че истинската Айрис е жива. Вероятно убитата е истинската Франсин( любовницата). Отивам да чета развръзката :=)

Като за " исторически" любовен роман е много приличен: няма очебийни простотии от историческа гледна точка и е възможно човек да отмине с лека въздишка и поклащане на глава недомислието. Що се отнася до огнестрелната рана на дамата, предполагам, че все може да се намери някакв ъгъл на стрелба, при който да няма засегнати органи, особено, ако е стреляно с някакви сачми( защото е казано, че има две малки дупчици). По медицинските въпроси точно в тази книжка няма големи оливания- другаде например, бебетата започват да плачат още преди да са се родили . Абе, става книжлето

Момическата версия беше относително прилична. Момчешката, тц, тц, тц лошо отиграно

Предходният коментар ме провокира и стимулира и отидох да прочета биографията на авторката И! Брях, наистина била англичанка! Според написаното завършила образование в родния си град, да разбираме някаква гимназия? Това вече обяснява крещящата липса на обща култура, както и френския напън с лексикалните и правописните грешки. Явно жената е надарена с въображение, но писателстването включва и някакво ниво на знание, не само да си си купувал тивички на пазара в Драгинян. Изобщо до тук мога да кажа, че като замисъл и интрига историите й са добри, макар на места и малко зловещо- перверзни, но липсата на обща култура на авторката, фактологичните грешки и категоричното разминаване с историческия и етнографския контекст правят написаното кухо, на места дразнещо. Това, разбира се, си е моето мнение, мнозина, очевидно, са възхитени от горепредложените книжки

Ако се абстрахираме от абсолютната некомпетентност на авторката по отношение на кулинарията и сомелиерството и си представим криминален трилър, става за едно прочитане