Карли Филипс
Обичай ме, ако смееш (1)

Първа глава

Докато елитът на Манхатън отпиваше от чашите с шампанско и шепнешком разменяше последните клюки, Рейф Манкузо дискретно провери дали пистолетът все още е добре скрит под сакото на смокинга му. Спокоен, но нащрек, той бавно обикаляше залата, сигурен, че няма да се наложи да използва оръжието сред отбраните гости. Фондация „Ланкастър“ му плащаше солидна сума да бди за сигурността по време на техния търг на безбожно скъпи бижута. Вниманието му привлече появата на жената, която го убеди да работи като елитна охрана — Сара Риос — неговата бивша партньорка от нюйоркската полиция.

Тя пристъпи грациозно през отворените врати на залата и той вече не можеше да се съсредоточи върху нищо друго. Годините работа заедно ги бе превърнала в добре смазана полицейска машина. Дългите часове дежурство в патрулната кола бяха довели до бързо сприятеляваш и емоционална близост, каквато Рейф не бе изпитвал преди.

Дори и с годеницата си.

Рейф и Сара никога нито признаха, нито се отдадоха на чувствата, които се прокрадваха помежду им, но това не бе намалило силата им. И ако навремето Рейф я смяташе за опасно изкушение, сега направо не намираше думи да опише въздействието й. Жената, която обикновено виждаше в полицейска униформа, никога не бе изглеждала толкова секси. Не можеше да откъсне очи от сребристата рокля, която изкусително се плъзгаше до средата на стегнатите й бедра, нито от дългата руса коса и съвършените гърди, за чието съществуване никога не бе подозирал.

— Здравей, непознати. Отдавна не сме се виждали — поздрави го Сара с широка усмивка.

— Здравей, партньоре.

Тя се наведе и го целуна по бузата. Нежните й устни и сладкият аромат на кожата й опияниха сетивата му и му припомниха защо миналата година поиска смяна и прекрати партньорството си с нея. Бащата на Рейф почти бе съсипал семейството им с поредната си любовна афера и той се беше заклел, че няма да повтори същата грешка. Преди време за сгоден мъж като него Сара бе просто изкушение, което трябва да бъде избегнато. По ирония на съдбата връзката с годеницата му приключи скоро след това, но за Рейф прекратяването на партньорството помежду им беше най-умната постъпка в живота му.

Сара никога нямаше да се обвърже с мъж за дълго, а Рейф не приемаше кратковременните забавления.

— Радвам се, че ми се обади за тази работа. Хубаво е да те видя отново — тя прибра кичур коса зад ухото си и срещна погледа му. Кафявите й очи искряха от удоволствие.

— И аз се радвам да те видя — усмихна се той.

— Добре си се изтупал — направи му комплимент.

Погледът му нито за момент не изпускаше нейния.

— С чиста съвест мога да кажа същото и за теб. В допълнение се очертава спокойна вечер. — Той направи неопределен жест към другата страна на залата, където бяха изложени бижутата.

От фондацията бяха предпочели Рейф и Сара да се слеят с множеството и да общуват с гостите, вместо да кръжат около ценностите, въоръжени до зъби. Като обучени професионалисти двамата настояваха сами да определят условията, но организаторите не искаха гостите да се страхуват да разглеждат бижутата отблизо.

— „Спокойна вечер“ звучи добре — съгласи се Сара. — Не трябва да привличам внимание, докато не свидетелствам по дело за убийство другия месец. А няма по-незабележима работа от тази.

Рейф се засмя в съгласие.

— Чух за случая ти. Започнал е като обичаен взлом с нападение на Парк авеню, нали?

— И ние така си мислехме. Някой беше разбил дома и изненадал жената вкъщи, ударил я по главата и откраднал няколко ценни вещи. Но жертвата отказа да отиде в болница и почина в съня си няколко часа по-късно. — Сара поклати глава със съжаление.

През годините служба и двамата бяха се справяли с твърдоглави жертви.

— Както се оказа, аз бях последният човек, говорил с нея преди смъртта й. Тя подозираше своя съпруг, беше посочила дори евентуален мотив.

— Значи ти си главният свидетел по делото за убийство на съпругата — обобщи Рейф слуховете, които беше чул да се носят из участъка.

— Да. И всичко опира до парите. — Сара наклони глава към бляскавото множество гости. — Единствено богатството на Алисия Морли крепеше инвеститорската компания на съпруга й на повърхността. Той и партньорите му съсипали фирмата, а тя отказала да субсидира следващите му лоши инвестиции. Той е наел някой да влезе с взлом и да инсценира кражба с фатални последици, като се е надявал да наследи имуществото й. Но ако го осъдят, парите ще отидат при порасналите деца от първия й брак.

Покрай тях премина сервитьор и Сара си взе чаша газирана вода от подноса. Отпи, а по ръбчето на чашата остана целувката на розовото й червило.

Рейф не можеше да откъсне очи от нея. Не можеше да спре да си представя какво би могъл да направи с тези сочни розови устни.

— Къде е съпругът сега? — попита той с пресъхнало гърло.

— Още е в пандиза. Прокурорът убеди съдията, че има опасност да се покрие. Но бизнес партньорите му имат връзки с опасни хора и окръжният прокурор иска да не се набивам на очи, докато не мине делото.

— Ами радвам се, че мога да присъствам с теб на това незабележимо събитие. — Където мога само да гледам, но не и да докосвам. — Преди малко видях съседа ти — Сам Купър.

Куп, както приятелите го наричаха, и Сара не бяха просто добри съседи — те бяха много добри приятели. И понеже Сара допускаше малко хора близо до себе си, а Рейф се доверяваше на инстинктите й, той уважаваше Куп. Работата му често го засичаше с криминалния репортер и професионалната му преценка бе за свестен тип, който никога не би направил компромис с истината заради сензационна история.

Тъй като Сара не даваше да се каже лоша дума за приятелите й, Рейф реши да не споменава, че е забелязал Куп да се измъква от неизползваната гардеробна, малко след като приятно разрошена жена бе направила същото. В непоносимата лятна жега никой не използваше гардеробната, освен ако не беше с компания. Всъщност Рейф завиждаше. Не можеше да си спомни последния път, когато бе имал бърза свалка с жена на публично място, а присъствието на Сара в сребристата й рокля не му позволяваше да мисли за нищо друго.

Тя кимна.

— Дойдох с Куп, но се надявам, че той ще си тръгне с приятелката си — Лекси Дейвис. Ако най-напред изгладят спора, който имаха по-рано. — Тя нацупи устни и огледа залата, видимо съсредоточена. — Не ги виждам.

— Тук е пренаселено. Може би са се усамотили някъде и се одобряват — предположи Рейф в опит да я успокои.

Секс, скандал и секс за сдобряване? Може ли на един мъж да му провърви толкова в рамките на един час? Рейф поклати глава и се засмя.

— Какво е толкова забавно? — попита Сара.

— Просто се зачудих как се справя Куп с главната роля в „Ергенският блог“ — Рейф веднага съчини удобно извинение.

Специална онлайн и печатна рубрика в „Дейли Мейл“ се целеше в необвързаните мъже в Ню Йорк. Блогът беше започнал с избор на ерген и публикуване на любопитна информация за него. В един момент интересът бе прераснал в следене на всяко движение на жертвата — от това къде се отбива за кафе, до местоработата му, и обикновено кулминацията настъпваше със спекулациите относно личния му живот. Жените се обединяваха да дебнат в ловни хайки с надеждата, че ще успеят да грабнат най-новия и готин нюйоркски ерген. Въпреки че работеше в „Дейли Поуст“, Куп беше последната жертва на блога.

— Ти четеш този парцал? — Сара звучеше обидена от самата идея.

Рейф поклати глава.

— За бога, не. Но Маги го чете.

Както Сара знаеше, Маги беше дневният им диспечер и много обичаше да споделя актуалните клюки с управлението. В последно време настървено следеше новините в „Ергенският блог“.

— Не знам как намира време — зачуди се тя.

— Разсейва се от проблемите в собствения си живот. Изведнъж силен писък и звукът на строшено стъкло нарушиха монотонното жужене на тълпата и прекъснаха разговора им.

Рейф извърна рязко глава по посока на звука, готов да извади пистолета си.

— Келнерът има нож — извика някой близо до тях.

— И е хванал приятелката на Куп — изръмжа Сара.

Дългогодишният инстинкт сработи незабавно и Рейф и Сара срещнаха погледи в безмълвно съгласие. Трябваше бързо да се приближат до нападателя.

Рейф даде знак и Сара незабавно се придвижи по посока на часовниковата стрелка към въоръжения сервитьор. Той пое в обратната посока, право през стъписаната тълпа.

В най-добрия случай единият от двамата щеше да разсее мъжа, докато другият получи възможност за обезоръжаване или чист изстрел.

— Пръстенът е у него — дойде предупреждение от заложничката.

Бижу на фондация „Ланкастър“. Рейф мълчаливо преглътна една ругатня.

— Млъквай! — извика паникьосаният сервитьор.

Рейф погледна към него точно навреме, за да види как заплашва жената с върха на ножа.

— Точно как смяташ, че ще се измъкнеш от тук? — Неочаквано Сам Купър излезе пред стъписаното множество. С ръце във въздуха той започна бавно да се приближава към мъжа, който държеше приятелката му на едно острие разстояние.

По начало Рейф не би искал цивилен да се опитва да разубеждава луд, но Куп не беше глупак. А и така печелеше време, в което със Сара да се приближат достатъчно.

— Кой, по дяволите, си ти? — попита сервитьорът.

— Аз съм с дамата. Сега просто се успокой. — Куп понечи да направи още една крачка.

— Стой, където си! — извика мъжът.

Рейф още не бе достатъчно близо и не можеше да рискува да подплаши мъжа, който освен кражба на пръстен бе взел и заложник. Сервитьорът затегна хватката си около заложничката.

— Виж, просто ще изляза от тук и никой няма да ме спре. — Той се насочи към една от металните врати към стълбището, като притегляше жената със себе си.

Рейф потърси с очи и откри Сара в другия край на залата. Беше достатъчно близо да се изправи пред мъжа и Рейф мълчаливо я окуражи. Знаеше, че тя може да го убеди да се откаже. Двамата заедно бяха преминали квалификационен курс за водене на преговори, но Сара беше отказала допълнителна специализация.

Съвсем неочаквано сервитьорът изблъска заложничката към тълпата.

В последвалия хаос той избута вратата и побягна от стаята. Сара се спусна след него.

Рейф се втурна след тях, но вратата се затвори, преди да я достигне и загуби ценно време. Със сърце в гърлото, той разбута гостите, отвори вратата и се затича нагоре по тъмното стълбище.

Мина през още една врата и излезе на покрива с изваден пистолет. Ситуацията беше се променила.

Сервитьорът очевидно не беше преценил правилно плана си за бягство. Нямаше изход оттук и сега той държеше Сара с нож, опрян в гърлото й. Явно беше очаквал компания и тя бе неговата застраховка.

Студена пот обля Рейф.

— Хвърли пистолета — заповяда сервитьорът.

Рейф бързо прецени шансовете си да стреля. Луната беше на негова страна и осветяваше покрива. Но мъжът държеше Сара като щит пред цялото си тяло и това значително ограничаваше възможностите му.

— Хайде, човече. Пусни я. Не искаш да лежиш за нападение над ченге — започна да преговаря Рейф.

— Тя наистина ли е ченге? — По челото му изби обилна пот.

— И двамата сме ченгета — потвърди Сара спокойно.

Рейф се възхити на хладнокръвието й и се помоли тя да успее да го запази.

Сервитьорът изсъска нервно. Ръката с ножа затрепери и острието близна кожата й. Малка капчица кръв изби на шията й.

Рейф потисна чувството, че му прилошава.

— Денят ти става все по-добър — каза той с насочен към гърдите на Сара пистолет. — Пусни я. Все някак ще смекча вината ти, ако не нараниш полицай.

— Трябва да помисля — отговори мъжът, видимо разколебан. Паниката му се сблъска с ирационалното желание да се бие, а нерешителността му бе осезаема.

Рейф беше виждал това и преди. Мъжът просто трябваше да направи избор. Така стори и Рейф. Докато някой специално обучен да преговаря би говорил до изтощение, той имаше предимството да познава заложника.

А тя знаеше как да чете мислите и знаците му. Всяко действие представляваше риск, но Рейф вярваше на бившия си партньор.

Той взе решение и погледна Сара в очите. Едно незабележимо кимване бе напълно достатъчно.

Той извика и полетя към краката на мъжа.

След това всичко се случи мигновено. Тялото на Сара се отпусна и изненада сервитьора, докато Рейф се хвърли върху него и го повали. Сара се претърколи на безопасно разстояние, а Рейф се сборичка с мъжа. Не беше сигурен колко пъти го сграбчва и се измъква от неговата хватка, преди да надделее и да го усмири с идеален юмрук в челюстта.

— Не мърдай! — Сара се надвеси над сервитьора с насочен пистолет.

Задъхан, Рейф се изправи на крака.

— Добре ли си?

Кимна.

— Щях да съм по-добре, ако това изобщо не беше се случвало — промърмори тя. — Той направо изрита пистолета от ръката ми. — Поклати глава отвратена.

Замаян, Рейф опря ръце на бедрата си и се наведе.

— Да, слушам те.

— Някой вероятно досега е извикал ченгетата. Всеки момент трябва да пристигнат.

Рейф вдигна поглед към нея.

— Интересен начин да не привличаш внимание.

Тя успя да се засмее.

Сервитьорът, проснат на земята, простена и отново привлече вниманието на Рейф.

— По-кротко — предупреди го Сара. Приближи се до него и направи болезнена гримаса.

— Къде те боли? — попита я Рейф.

Тя поклати глава. Досега никога не бе признавала контузия или нараняване.

Изведнъж, замаян, Рейф се свлече на колене, виждаше като през мъгла и сякаш чак сега започна да усеща острата болка в гърдите си.

Свали сакото на смокинга си и погледна надолу. Бялата му риза бе подгизнала от кръв.

По дяволите, дори не беше усетил пробождането.

— Рейф — извика Сара панически.

— Добре съм — излъга той, точно когато към тях се втурнаха въоръжени полицаи.

Жена, която той не разпозна, но си спомни като гостенка на събитието, коленичи до него.

— Полицай Манкузо, аз съм Аманда Стивънс от „Дейли Поуст“. Вие сте герой — каза тя някак прекалено въодушевена от идеята.

— Просто си върша работата — промърмори той.

— Казаха ми, че вие и Сара Риос сте били партньори. Какво е чувството да спасите колега? — продължи да настоява журналистката.

Рейф притисна гърдите си с ръка. Можеше ли болката да става все по-непоносима? С периферното си зрение забеляза полицаите да вдигат сервитьора от земята.

Репортерката повтори въпроса си.

Какво бе чувството да спаси Сара?

Лесен въпрос. Дяволска хубаво усещане е да спасиш разкошна блондинка с убийствени извивки.

Можеше само да се надява, че не е изрекъл на глас последната си мисъл, преди всичко около него да потъне в мрак.

— Беше на косъм за известно време, но ще се оправи.

Думите на травматолога хирург отекваха в главата на Сара и я караха да се чувства замаяна. Наложи се буквално да затворят движението в града, за да докарат Рейф в болница „Ленокс Хил“.

Смътно си спомняше как мина на рентген, а после шинираха крака й. Болката от изкълченото коляно, докато тичаше по стълбите, не можеше да се сравни с тази от възможността да загуби Рейф. Той беше спасил живота й с риск за своя и тя никога нямаше да забрави това. Не беше напускала болницата, откакто пристигна с линейката. Очакваше новини.

— Риос!

Сара се обърна по посока на гласа. Почти цялото управление се беше събрало в очакване на новини за своя колега.

— Така ли мислиш, че не се набиваш на очи? — Огромен мъж с желязно самообладание, капитан Ходжис звучеше рязко, но Сара знаеше, че има мекото сърце на плюшено мече.

— Съжалявам, капитане. Кой би предположил, че един обикновен търг може да доведе до ситуация със заложници?

Мъжът се усмихна разбиращо.

— Ти просто обичаш да си там, където има опасност — промърмори той. — Окръжният прокурор ще изиска главата ми на тепсия, защото съм разрешил този извънслужебен ангажимент.

— Тогава по-добре не й се пречкай — пошегува се Сара.

За нейно облекчение капитанът отвърна на усмивката й.

— Добри новини за Манкузо.

— Да, сър.

— Колко време ще си извън строя? — попита я той и посочи шината на коляното й.

Тя преглътна трудно.

— Не съм сигурна. Рентгенолозите не казаха нищо определено. — Ако ранна форма на артрит и дегенеративно ставно заболяване можеха да се нарекат неопределени. — Назначиха магнитен резонанс за утре.

Сара вече бе имала проблеми с разкъсан менискус от стара гимназиална травма. Пристъпи на болка, схващане и подуване на коляното бяха нормална част от нейното ежедневие. Но сега я бяха предупредили, че повторното нараняване на ставата може да доведе до постоянни проблеми, които биха й попречили да върши работата си.

Полицейската работа беше целият й живот. Всичко, с което някога бе искала да се занимава. Беше израсла в семейство на полицаи. При това такива, които не можеха да запазят браковете или семействата си и се самоопределяха с професията си.

Професията й моделираше и нея самата.

— Добре, ти официално си в отпуск по болест, докато не ти позволят да се върнеш. Прибери се и си почини — посъветва я капитанът.

Сара прехапа устни, беше безсмислено да спори.

— Обещавам.

— Добре. Грижи се за себе си.

Тя кимна.

— И този път не се набивай на очи.

„Дейли Поуст“

„Ергенският блог“

Последният ни ерген напусна работата си по любов. Сърцето на Сам Купър е заето, дами. Но за щастие в града има нов ерген — супергерой. Рейф Манкузо пое контрола в свои ръце и спаси една от най-желаните дами на Ню Йорк с риск за собствения си живот. Мога да ви чуя как затаявате дъх.

Аманда Стивънс, ресорен редактор в „Дейли Поуст“, беше на място да отрази търга на „Ланкастър“. Тя попита героя на вечерта какво е чувството да спасиш девойка в беда. Без да осъзнава, че е ранен, господин Манкузо отговори от сърце: „Просто си върша работата. С допълнителното удоволствие от спасяването на разкошна блондинка с убийствени извивки“ — преди да припадне от изтощение.

Възможно ли е между него и спасената дама да пламне любов? Или теренът е свободен за другите жени от града? Само времето и „Ергенският блог“ ще покажат.