Не бих казала, че това е една от добрите книги на Мейсън. Може би най-слабата, която съм чела. Главната героиня през повечето време ме изнервяше с ината и твърдоглавието си.
И аз споделям това мнение
Аз я харесвам, чела съм я два пъти. Много страст и динамика. Препоръчвам!
Хареса ми сюжетната линия, описанието на войната и какво причинява. Подразни ме образа на Еме, общо взето, всички беди в романа тя ги създаваше. Забелязвам, че Кони Мейсън има навика да поставя женския образ в доминантно положение, а мъжкия е този, който все се моли, все се бори за любовта и чака сгоден момент.
Книгата е безспорно отчайващо глупава( при това даже бегло не маркирам медицинските глупотевини). Всъщност твърдението, която ме срази и което просто трябва да бъде дебело подчертано е ( става въпрос за сценката със спасяването на дамата от изнасилвачите- дезертьори):
" Той всъщност не искаше да го убива, а само да го обеси"
Пред това твърдение всичко бледнее, може само да се склони смирено глава пред невероятните висоти на авторовата мисъл!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.