Читателски коментари (за „Като цвят по течението “ от Катлийн Удиуиз)

  • 1. isil (13 януари 2011 в 21:55), оценка: 6 от 6

    Историята е много увлекателна.Много ми хареса всичко в книгата и нямах търпение да я прочета.Четете и се забавлявайте.

  • 2. Ники (14 януари 2011 в 23:41)

    Много приятна книжка. Макар че има повечето клишета на този тип романи, не прилича на повечето от тях. Лека, занимателна, оставя те с хубаво чувство вместо с раздразнение от обичайния модел „двама се карат, после се любят насред метри кадифе, по поля, гори и беседки, повтори на всеки пет страници“ Препоръчвам я, ако сте в лошо настроение и ви трябва нещо да ви усмихне.

  • 3. Ники (15 януари 2011 в 01:30)

    *SPOILER ALERT!

    (на чист бг, това мнение разкрива части от съдържанието, което пък съдържа и еротични сцени, та…направо му сложете точка 18+)

    Лека корекция на предишното ми мнение: когато се стигна до неизбежните 10 страници нон-стоп секс (слава авторю, поне се оказаха след средата на книгата), разгръщането на еротиката се оказа потресаващо смешно в най-добрите стандарти на жанра:

    И така, бурна аплауза за:

    „[той]се извърна леко, за да спести на Шимейн шока от гледката на възбудения си до пръсване член, и свали ризата си. После вдигна крак и издърпа единия крачол на тесните си панталони, докато невестата му следеше с жаден поглед…Никога през живота сине бе виждала нищо по-страховито от това дръзко острие на страстта.“

    Но, очевидно има напредък, защото след няколко параграфа:

    „Вече не изпитваше никакъв страх от онзи непознат, огромен и твърд мъжки атрибут“

    Сега си представете, че по време на реално секс изпълнение партньорът ви изцепи следното:

    „О, любов моя, ти запали огън, който трябва да бъде потушен“

    Или следния диалог на ушенце:

    „Виждате ли, мадам? — прошепна задъхано Гейдж. — Аз съм просто парче глина във вашите ръце.

    — Не глина — възкликна тя, — а мощен дъб.

    — Тогава ела, малка птичко, и кацни на клона ми“

    Бях също така много впечатлена от факта, че главният герой изобретява канализацията (няма грешка, дядото на съвременните водопроводни тръби е резултат от изобретателността на пламенния корабостроител), както и че още първите заселници в Америка са чували за самовнушението като лечебна практика (несъмнено самата практика съществува от древни времена, но мен ме поразсмя фактът, че двете дами го обсъждат със съответния термин, все едно са на сбирка, организиран от съвременно женско списание).

    Тотално не успях да разбера като как трябва да са разположени входната и изходната рана (а такива има, налице са „две дупчици“), та при куршум между ребрата раната не просто да „не е сериозна, само одраскване“, ами и дамата да си ходи напред-назад, да се преоблича сама и да стои права, докато чака да дойдат с мехлемите. Ако някой реши да се зачете в книгата и го визуализира, нека ми обясни.

  • 4. таня (1 май 2011 в 22:32)

    хехе книга не е лоша, но съм чела и доста по-добри !!

  • 5. an8 (16 септември 2011 в 09:12), оценка: 3 от 6

    Едни от най-любимите ми романи са на тази авторка, но този определено не е между тях. Замисълът ми хареса, но не и изпълнението. След няколко дни напълно ще забравя за какво се разказва.

  • 6. plaminka (21 април 2012 в 17:30)

    Да. Определено…замисълът беше доста увлекателен, но изпълнението не струваше много.

  • 7. daniela dobreva (2 ноември 2012 в 12:49), оценка: 5 от 6

    Книгата не е лоша,на мен лично ми хареса,макар че обстановката в романа не е пищна,малко е като театър, но въпреки всичко авторката и този път се е постарала да я напише по нейният несравним начин,така че отвориш ли я веднъж да не я затвориш докато не свърши.

  • 8. roni4ca (27 февруари 2013 в 10:17), оценка: 6 от 6

    Страхотна книга, лека и приятна за четене. Не ти досажда с дълги описания на картини от природата и обстановката, в която се намират героите. На мен ми харесват всички книги на авторката, нито един роман не прави изключение. Това е моето мнение.

  • 9. Polina Stoikova (2 юли 2013 в 00:50), оценка: 6 от 6

    Несъмнено любим роман !! Аз съм на противоположно мнение от останалите постнали. Смятам, че е много интересен, от онези романи, които като ги грабнеш в ръка и за 2 — 3 дни си ги прочел, просто защото историята е върхът !!! Страшно ми хареса. Тия груби думи описани, да не забравяме, че е превод от английски. Вероятно авторката не е използвала подобни цинични думи, а нещо по меко. Давам оценка „шедьовър“ защото ме плени и страшно ми хареса…

  • 10. 3o3o (8 юли 2015 в 14:58), оценка: 4 от 6

    Не е най-добрата книга на авторката. Има прекалено много описание на сцени, които не го заслужават, и прекалено малко на други. На места при диалозите се чувства една статичност, която пречи на четенето. Други сцени са абсурдни. Все пак историята е добре :)

  • 11. viki12 (20 юни 2016 в 23:26), оценка: 6 от 6

    Страхотна книга, увлекателна и завладяваща. Най-добрата след „Вълкът и гълъбицата“ от авторката. Препоръчвам я!!!

  • 12. Радостина1989 (21 юни 2018 в 21:30)

    Харесвам всичките книги на тази авторка- леки и отпускащи :)


  • Поредната добра книга на тази авторка. Много ми харесва че между различните книги има връзка. Тук например се появява семейство Бошан от Шана. Всички книги на тази авторка си заслужават четенето.

  • 14. Leontina (9 септември 2023 в 14:00), оценка: 4 от 6

    Като за " исторически" любовен роман е много приличен: няма очебийни простотии от историческа гледна точка и е възможно човек да отмине с лека въздишка и поклащане на глава недомислието. Що се отнася до огнестрелната рана на дамата, предполагам, че все може да се намери някакв ъгъл на стрелба, при който да няма засегнати органи, особено, ако е стреляно с някакви сачми( защото е казано, че има две малки дупчици). По медицинските въпроси точно в тази книжка няма големи оливания- другаде например, бебетата започват да плачат още преди да са се родили . Абе, става книжлето

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.