• 1. zearendil (6 септември 2010 в 03:15)

    …И аз говорих с другаря койтоенавласт, обеща да ме направи министър, ама на, почина. Дано дошлите след него не забравят обещанието му!…

    Честно казано не съм очаквал, че писател с подобен талант може да напише такова нещо… Но човек се учи, докато е жив.

  • 2. граф Монте Христо (13 април 2017 в 12:47)

    Към предишния коментар, обвиняващ Елин Пелин в намерения за присламчване към властимащите: тук не видях такива думи от автора, но предполагам, че цитирате достоверно отнякъде. И тъй да е — за мен това е казано с несъмнена ироническа усмивка, само че при вземане на думите вън от контекста и четене буквално, изглежда все едно го боли много, че е изпуснал влака за министерството. За това и аз гледам да не влизам много-много в дискусии по форуми и прочие, понеже ако кажеш нещо иронично, някой може да го вземе за истина 1към1 и да се обиди, ядоса или да те докладва за нещо. Ако Елин Пелин беше добавил и някой емотикон с усмихнато и намигащо човече след коментара си, че съжалява за „изпуснатия“ министерски пост, никой нямаше да се съмнява, че се е наслушал на обещания за това и онова и от опит знае , че колкото повече му обещават, толкова по-малко да се надява. И понеже е получил едно много голямо обещание, той си е знаел предварително, че и от тоя сапунен мехур нищо няма да стане и затова коментира иронично ситуацията. Всичко зависи от това дали четеш и приемаш нещата буквално, или успяваш да вникнеш и между редовете и да схванеш общия смисъл на написаното.

  • 3. - (16 април 2017 в 19:21)

    При положение че Елин Пелин надживява Георги Димитров само с шест месеца, не ми се вижда логично да съжалява за министерски пост. При толкова сериозен проблем със сърцето, че и на море не може да отиде, както и в чужбина, едва ли му се е занимавало с адмистрация на цяло министерство.

  • 4. д. (17 април 2017 в 22:52)

    Много тъжно лакействане от Елин Пелин. Ориентирал се е добре след девети гледам.

    • 5. NomaD (17 април 2017 в 22:58)

      Моралният компромис си е струвал. По този начин Елин Пелин е защитил творчеството си от възбрана и заклеймяване от страна на соццензурата. И така имахме възможността през следващите четири десетилетия да четем и истинска литература покрай плявата на автентичните лакеи, следващи правата линия.

      • 6. Devoted of Slaanesh (18 април 2017 в 01:30), оценка: 1 от 6

        Оправданието ви на това слагачество на Е. Пелин, е по-нелепо и от самото него. 21 век сме!

        • 7. notman (18 април 2017 в 08:27)

          Да наречеш Елин Пелин „слагач“ е признак на много нис(з)ко падение.

          Па било то и в 21 век.

          • 9. д. (25 април 2017 в 22:45)

            Може би малко прекалих наистина. Истината е, че харесвам Елин Пелин и не казвам, че трябваше да стане десидент ама чак такова обожание и то на човек като Георги Димитров и то като си живял във време на народен съд и пр. Разменяш няколко години човешки живот за покапване по писателското си безсмъртие, това правиш. Не че ще спре да се чете или нещо подобно ама подобни „разговори“ и мемоари не са красиви… издават нещо, което иначе не личи в прозата на Елин Пелин.

            • 11. notman (8 април 2019 в 10:08)

              Убиецът на Райко Щуреца го е търсел, за да убие и него. Предполагам, че Елин Пелин се е изплашил не на шега.

              А онзи е вдигнал мерника (буквално) на тях двамата, защото преди преврата са се изказали негативно за творчеството му.

  • 8. - (19 април 2017 в 15:17)

    И какво ако Елин Пелин се е надявал на нещо добро от комунизма, подобно на Димитър Димов и други класици? Всеки век има своите вярвания. Не се изхвърляйте срещу вярването на предишните, най-малко защото едва ли следващите ни ще бъдат снизходителни към нас, впредвид печалните статистики на съвремието ни. И глобализацията, и либерастията ще станат мръсни думи, поне за които още не са станали.

    • 12. butsius (8 октомври 2019 в 23:49)

      Аз бих се въздържал да съдя така смело хората от това поколение. Информацията, с която разполагаме сега, не е била достъпна за тях тогава. Пропагандната машина е работила, никой не е говорил за лагери и за народен съд. Мнозинството от хората, които се изсипват в градовете, са вярвали в комунистическата идея и са били сигурни, че комунизмът ще бъде построен първо 1970, после 1980. Социализмът, който аз помня от 80-те вече беше компрометиран. Вече дори не ни обещаваха, че комунизмът ще бъде построен някога. Излизаха разкритията за Сталин, за репресиите в СССР от 30-те години (помня „Децата на Арбат“ в списание Съвременник или Факел). От днешна гледна точка е лесно да се каже, кое е бяло и кое е черно. Ще се намират и някои заблудени носталгици, които са забравили това-онова, но поне в този форум сред четящите соц носталгията не вирее.

      • 13. deaf (9 октомври 2019 в 09:00)

        Ако българите наистина са вярвали в комунизма, червеният режим нямаше да затвори границите на България веднага след 09.09.1944 г.

  • 10. Devoted of Slaanesh (2 юли 2017 в 22:26), оценка: 1 от 6

    През октомври 1944 г., след Деветосептемврийския преврат, комунистът Станислав Вихров прави опит за убийството на Елин Пелин, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник „Българан“ Борис Руменов.

    Това обяснява всичко.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.