Нещо ме ядеше отвътре докато четях тази книга. Още от Тътени, ако трябва да сме честни. И към края и, разбрах какво е. Ние сме забравили героите си… Забравили сме борбите им… Забравили сме и принизили битките и победите им…
Заливан съм от дете с неистова проруска пропаганда, с небивалици за подвизи на шумкари и уж борци против фашизма. За това, колко милеели русите и СССР за нас. И беше пренаписана историята ни, за да пасне на тези ужасяващи, безродни лъжи. А истинските герои си седяха в учебниците, за повечето написано с едва по няколко реда…
Цончо Родев не се е повел по тази тенденция и поради това книгите му са забравени и нечетени. И до наши дни е така.
Нашата земя и народ са дали хиляди знайни и незнайни герои и делото им е било огромно.
Делото на Раковски е само началото, но какво начало!!!
Подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е чутовен!!! А на лобното им място — Бузлуджа, стърчи срамен запуснат соц монумент. А това е само един епизод от пътя на смелите и храбрите.
Поклон пред паметта на предшествениците ни, борили се до последен дъх за род и родина.
А тези, които не знаят миналото си, няма как да имат бъдеще…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.