Читателски коментари

Общо взето като първата част. Историята е малко разтегната, но като цяло е ОК.

Не искам да съм дребнава, но не може през 1882 г. Сам Хакет да е чел „Приключенията на Хъкълбери Фин“, когато тя е издадена през 1884 г. Авторката не се е отнесла сериозно към подготвителната си работа и събирането на факти за написването на историята. За другите неща може и да са художествена измислица, но за Марк Твен и произведенията му-не.

Не препоръчвам, книгата е почти 100% повторение на първата, не продължение. Нямаше да я дочета, ако имах интернет или друга книга за четене но затова пък сега убедено мога да кажа, че нищо не бих пропуснала, и да не бях я дочела. Всичките книги на авторката са пълни с нереалистични (за мен тинейджъри), поне от тези, качени в читанката. Тези за Хоуп са най-зле. С главен герой, който явно се скъсва от секс в детската си стая и винаги има презервативи на удобно място. И който много се гордее със себе си, ако успее да се въздържи да пребие някого. В реалния живот такива мъже редовно пребиват половинките си, след като мине първоначалната химия, защото все с нещо ще успеят да ги ядосат и да си заслужат боя

Чудесна книга. Динамична, интересна, с хубав хумор.

В момента съм на 6-та глава и колкото и невероятно да звучи , имам чувството , че авторите са изплагиатсвували Ян Бибиян на Елин Пелин . Иначе леко и приятно четиво , да видим какво следва :) . Само накрая да не литнат на луната :) .

Като цяло ми хареса! И двете качени книги от този автор ми допаднаха!

Тази е най-смешна от поредицата! Много се забавлявах с тези книги.

Наистина е много интересна..Препоръчвам !!

Нарушена т. 2 от правилата.

Страхотна книга

Книгата е много хубава, до края не се разбира кой е убиеца.

Забавен и, бих казал, уникален роман, който освен удоволствието от четенето и живите образи на героите, ни представя по ярък и запомнящ се начин картини от напълно непознатата за нас Бразилия от 30-те и 50-те години на 20-и век.

Дружелюбната самоирония, спокойният хумор и разказвачески талант на автора изграждат един жив свят, където читателят се пренася неусетно и без всякакво усилие; заживява в Перипери и става част от малкото и странно общество в това крайморско предградие.

Нито тематично, нито стилистично, а някак си по дух или просто заради милото отношение на автора към недалечното минало „Старите моряци“ се родее с „Българи от старо време“. (Нека това мое твърдение не отблъсква читателите, които не обичат Каравелов.)

Жоржи Амаду рисува страна с южноевропейска по същността си култура, гарнирана с малко екзотика — нещо напълно противоположно на съвременния мулти-расов, мулти-етнически ад, в който се е превръща Бразилия през втората половина на века.

Преводът на Тодор Ценков е отличен, а финалът на историята — незабравим.

Кронин разказва много увлекателно! Не откъсваш очи, чете се на един дъх! Прочела съм само Замъкът на шапкаря, Цитатаделата и Дървото на Юда. Доволна съм и от трите книги, нямам любима. Продължавам…

Споделям мнението в някои неща, но искам да отбележа, че японската сабя е сравнително леко оръжие, чиято маса достига не повече от 1,5 килограма. Просто исках да уточня, защото в много преводи вместо традиционното наименование ,,катана", използват думата ,,меч", което не е подходящото име за да се определи вида на острието и е по-подходящо наименованието ,,сабя". За една жена не е проблем да се научи да борави с такова оръжие с така лека тежест.

И така, Джед седи в къщата си, до която има храсти АВОКАДО. Сериозно?

Здравейте приятели,

поредицата е забавна за четене, т.е. наистина е добра за забавление през свободното време, но не е нищо повече от това.

Препратките към някои от най-класическите приказки на практика са толкова отдалечени, че можеше да се мине и без тях.

Езикът на аворката е интересен и описателен до толкова, до колкото се създава впечатление, че по-скоро е сценарий за забавен фентъзи сериал, отколкото за роман. Всичко е наивно, фантасмагорично и забавно като в комедия. Липсва дълбочина на характерите, те по-скоро отразяват някакви архетипи.

От една страна поредицата е наквасена в уоук-културата и модерния, криворазбран феминизъм, от друга страна мъжките характери отлично рефлектират наблюденията на Джордън Питърсън, относно женските еротични фантазии. Всички компетентни герои са самостоятелни, силни, независими жени. В същото време мъжките образи са некомпетентни, тъпи, непохватни, но в същото време физически силни. И опасни! За всички, с изключение на женските, които закрилят.

За съжаление самата авторка не е достатъчно компетентна, за да представи ултра-компетентните женски образи автентично, от което уоук напъните придобиват леко смешен вид. За капак, героините непрекъснато се разсейват с романтично-еротичните въжделения на авторката във възможно най-неподходящите моменти.

Като цяло поредицата е тъповато романтично-оперетна, но достатъчно забавна, за да си заслужава прочита.

Сюжетътъ е с много отклонения които не ми допадат. Съжалявам, но не дочетох и захвърлих. Благодаря на екип"Читанка" за работата им.

ВЕЛИКО! Твърдо 6!

Прекрасна книга!

Завладяващ роман. Много интересен, както всичките романи на тази писателка.

Чудесно е, че сте ги превели.