Читателски коментари

Наистина е много интересна..Препоръчвам !!

Нарушена т. 2 от правилата.

Страхотна книга

Книгата е много хубава, до края не се разбира кой е убиеца.

Забавен и, бих казал, уникален роман, който освен удоволствието от четенето и живите образи на героите, ни представя по ярък и запомнящ се начин картини от напълно непознатата за нас Бразилия от 30-те и 50-те години на 20-и век.

Дружелюбната самоирония, спокойният хумор и разказвачески талант на автора изграждат един жив свят, където читателят се пренася неусетно и без всякакво усилие; заживява в Перипери и става част от малкото и странно общество в това крайморско предградие.

Нито тематично, нито стилистично, а някак си по дух или просто заради милото отношение на автора към недалечното минало „Старите моряци“ се родее с „Българи от старо време“. (Нека това мое твърдение не отблъсква читателите, които не обичат Каравелов.)

Жоржи Амаду рисува страна с южноевропейска по същността си култура, гарнирана с малко екзотика — нещо напълно противоположно на съвременния мулти-расов, мулти-етнически ад, в който се е превръща Бразилия през втората половина на века.

Преводът на Тодор Ценков е отличен, а финалът на историята — незабравим.

Кронин разказва много увлекателно! Не откъсваш очи, чете се на един дъх! Прочела съм само Замъкът на шапкаря, Цитатаделата и Дървото на Юда. Доволна съм и от трите книги, нямам любима. Продължавам…

Споделям мнението в някои неща, но искам да отбележа, че японската сабя е сравнително леко оръжие, чиято маса достига не повече от 1,5 килограма. Просто исках да уточня, защото в много преводи вместо традиционното наименование ,,катана", използват думата ,,меч", което не е подходящото име за да се определи вида на острието и е по-подходящо наименованието ,,сабя". За една жена не е проблем да се научи да борави с такова оръжие с така лека тежест.

И така, Джед седи в къщата си, до която има храсти АВОКАДО. Сериозно?

Здравейте приятели,

поредицата е забавна за четене, т.е. наистина е добра за забавление през свободното време, но не е нищо повече от това.

Препратките към някои от най-класическите приказки на практика са толкова отдалечени, че можеше да се мине и без тях.

Езикът на аворката е интересен и описателен до толкова, до колкото се създава впечатление, че по-скоро е сценарий за забавен фентъзи сериал, отколкото за роман. Всичко е наивно, фантасмагорично и забавно като в комедия. Липсва дълбочина на характерите, те по-скоро отразяват някакви архетипи.

От една страна поредицата е наквасена в уоук-културата и модерния, криворазбран феминизъм, от друга страна мъжките характери отлично рефлектират наблюденията на Джордън Питърсън, относно женските еротични фантазии. Всички компетентни герои са самостоятелни, силни, независими жени. В същото време мъжките образи са некомпетентни, тъпи, непохватни, но в същото време физически силни. И опасни! За всички, с изключение на женските, които закрилят.

За съжаление самата авторка не е достатъчно компетентна, за да представи ултра-компетентните женски образи автентично, от което уоук напъните придобиват леко смешен вид. За капак, героините непрекъснато се разсейват с романтично-еротичните въжделения на авторката във възможно най-неподходящите моменти.

Като цяло поредицата е тъповато романтично-оперетна, но достатъчно забавна, за да си заслужава прочита.

Сюжетътъ е с много отклонения които не ми допадат. Съжалявам, но не дочетох и захвърлих. Благодаря на екип"Читанка" за работата им.

ВЕЛИКО! Твърдо 6!

Прекрасна книга!

Завладяващ роман. Много интересен, както всичките романи на тази писателка.

Чудесно е, че сте ги превели.

Може би да си прав/а, че Хитлер не е принуждавам никого за нищо, но моля да копираш и да прочетеш и още нещо Както се казва, за да си разширим знанията, все пак трябва и малко усилия да положим . ( А ако принуждаваш своите, това как трябва да се нарече ?! )

Бъди здрав/а !

https://www.dw.com/bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD/a-17719086

Не съм съгласна, че това може да се определи като трилър. Първо, няма никакво напрежение, второ — веднага става ясно кой кой е, трето — героите са абсолютно еднопластови — разделени на „добрите“ и „лошите“. Това е едно посредствено произведение, което да прочетете по време на лятната ваканция, ако съвсем няма какво друго да правите.

Помня, че я прочетох преди 7–8 години и много ми хареса. Покрай нея се запознах с Майкъл Конъли и други негови книги

Добра книга, но предните 3 повече ми харесаха. По-интересно ми беше какво крие Софи, отколкото кой е убиеца (и аз се досетих, но обяснението беше малко ала бала).

Давам глас по-висок от „Убийства в Манхам“, защото краят наистина беше вълнуващ — изненада след изненада

Интересен сюжет,но превода е ужасен на моменти..

Книгата е прекрасна!