Читателски коментари (за „Дървото на Юда “ от Арчибалд Кронин)

Здравейте, скъпи приятели на хубавата книга! Горещо ви препоръчвам този роман на Кронин, който е моят най-любим автор още от ученическите години… Силата на образите, особено на главния герой Мъри, е потресаваща и буди дълбок размисъл за това как един талантлив млад лекар зарязва призванието си и голямата си любов, тъй като е прекалено слабохарактерен, за да се пребори с изкушенията на лесно предоставените му възможности за богатство и издигане в обществото… И разкаял се след много години, той прави опит да усмири глождаещата го съвест, като отново не му достига смелостта да последва повелите на сърцето ,разбивайки жестоко един млад живот и завършвайки трагично самият той… И както казва самият Кронин… „пътят към ада е постлан с добри намерения“… Не знам защо, но ми напомня донякъде на „Американска трагедия“ на Драйзер…

Харесвам Кронин, а „Замъкът на шапкаря“ за мен е уникална книга. За съжаление обаче останах безкрайно разочарована от тази негова творба.

Може факта, че съм я чела на 16 години да е причината, но само при спомена за книгата и чувството, което тя ми е оставила с годините е неприятно.

За мен — посредствена

Прекрасна книга! Кронин те кара да изживяваш с цялата си душа книгите му!

Доста посредствена книга на Кронин, далече от добрите му произведения, посветени на минните лекари в Уелс.

Можеше да развие повече историята на д-р Мъри след като слезе от кораба в Калкута, да хвърли повече светлина върху брака му с Дороти Холбрук, а в крайна сметка, ако толко е имал угризения, можеше да се обеси много по-рано.

Кети, като такова чисто, неоптенено и набожно момиче едва ли би могло да съществува в годините след Втората световна, то все едно са я извадили от Викторианската епоха.

Всъщност единственият печеливш в цялата история е Уили.

Кронин разказва много увлекателно! Не откъсваш очи, чете се на един дъх! Прочела съм само Замъкът на шапкаря, Цитатаделата и Дървото на Юда. Доволна съм и от трите книги, нямам любима. Продължавам…