Читателски коментари

Прекрасна история! Емоциите се сменят постоянно. Не можах да я оставя, докато не я прочетох. Препоръчвам този роман, както и „Изгубената съпруга“.

И, това нещо има оценка 5,5 ? Стига, бе! И оценка 3 ( посредствено) му е много.

На мен книгата много ми хареса. Не смятам че е скучна или мудна . Това е роман, не е забавно книжле за отмора. Не разбирам ниската оценка. Дано видиме скоро и следващата част.

Здравейте Виктор, и аз ви благодаря за диалога. Не дадох цитати, източници и подробна аргументация поради липса на свободно време (не умишлено), но като намеря такова ще ги извадя и опитам да ги анализирам. Също така ще направя паралелно сравнение между оригиналите и изплагиатстваните пасажи (за съжаление те трябва да са на английски понеже нямам Жоли и Гьодше на български).

Прав сте че трябва да пиша по-кратко и ясно, за което се извинявам. Също така съм напълно съгласен с последния ви абзац.

Благодаря, 1v4n, че ми отговорихте, макар че не копирахте нито една конкретна лъжа от тоя текст, както помолих. Допускам, че е точно така, както пишете, всичкото това да са лъжи, фалшификации и прочее. Според мен обаче за да се убедят повече хора в това, добре е да се напише по-просто, по-кратко и по-ясно, защото едва ли някой ще си прави труда да търси и да чете източниците, които поменавате. Също така допускам, че вие не помагате тази фалшификация да се идентифицира ясно и недвусмислено като такава, отпращайки читателите към Херман Гьодше, Морис Жоли и т. н. Може дори да се допусне, че го правите нарочно, с цел да прикриете нещо, което иначе на повечето хора се струва ясно, като това, че евреите, англосаксонците или пък някои други управляват света, предизвикват и финансират войните. Или точно определен кръг от англосаксонци, евреи, а може би някакви древни българи, китайци, арийци…

Лично на мен ми се струва, че има хора, задоволени с всичко материално, на които им е ужасно скучно и затова наистина организират разни неща, изживявайки се като господари на света. Е не знам кои са, само предполагам. :)

Стара криминална история ,лека за четене.Джеймс Хадли Чейс е сладкодумец,затова и ми вървеше като четене бързо,въпреки тривиалната история .Ще се връщам към неговото творчество определено.

Нарушени т.2, 4 и 5 от правилата.

Романът е хубав и лесен за четене.

Не помня кой писател беше казал, че изкуството да пишеш не се придобива като наблюдаваш другите хора, а най-вече себе си.

Ако приемем горното за истина, господин Стайнбек се е наблюдавал много внимателно.

Добре си спомняте, но ако прегледате изданието на БАН от 2012, ще се убедите, че вече се пише точно така, както не ви харесва (и не само на вас). Някои от преводачите, редакторите и коректорите спазват новите правила.

Според правописа( доколкото си спомням) се пише четиридесет, четиридесет и едно, четиридесет и осем и т.н., не четиресет….но! Карай ….

Много приятна история поднесена по достъпен и увлекателен начин.Препрочитам я веднъж на всеки няколко години.Трябва да оставим идеологията и омразата към предишния строй. И да, детството ни беше точно такова — вълшебно и пълно с приключения.Точно по този начин си седяхме между двете кооперации в дворчето, от прозорците се носеха ароматите на приготвяните ястия и тракането на посуда, от време на време нечия баба, или майка се провикваше, за да ни прибере, а ние се правехме на глухи и мечтаехме, строяхме ракети, летяхме в космоса, ставахме лекари и стюардеси, хващахме шпиони и замисляхме приключенията за следващият ден.И съм съгласна със SecondShoe — за идеологии не сме мислили — просто четяхме и то много.

Не искам да обиждам преводача, обаче све едно книгата е пусната през гугъл транслейт — такова несъответствие по род и число и време трудно би могло да се постигне…..

Наистина е срамно как фриволността на второразреден антисемитски немски писател и жлъчта на самоубил се френски адвокат, публицист и сатирик, станал известен с политическите си памфлети против Наполеон Трети, индиректно(идеологически) довеждат до смъртта на 6 милиона евреи, благодарение, разбира се и на доза синкретизъм, доукрасяване, пришиване, фалшификация, дезинформация и всичко това под похлупака на пропагандата…

Здравейте Виктор, протоколите са един от най-известните и най-обсъжданите примери за литературен фалшификат, като анализът и доказателството за измамния му произход датират от далечната 1921 година, просто трябва да потърсите източниците. Множество части в Протоколите, според едно изчисление около 160 пасажа са изплагиатствани от политическата сатира на Морис Жоли „Диалог в ада между Макиавели и Монтескьо“ (Dialogue aux enfers entre Machiavel et Montesquieu) от 1864 г. и една глава от „Биариц“ (Biarritz) роман от 1868 г. на антисемитския немски писател Херман Гьодше.

Според Умберто Еко самият „Диалог в ада между Макиавели и Монтескьо“ е изплагиатстван отчасти от „Les Mystères du Peuple“ роман на Йожен Сю.

Въпреки че произходът на Протоколите все още е въпрос на дебат, той най-вероятно е изфабрикуван под ръководството на Пьотр Рачовски, началник на чуждестранния клон на руската тайна полиция в Париж.

Може би е във връзка с предишна книга, но имаше твърде спомени и връщания към миналото, които не допринасяха особено за фабулата, а просто някакви дразнещи подробности. Това е втората книга на тази авторка, която чета, и мнението ми е, че любовната история е някак безинтересно и банално представена и в двете книги, а криминалната част/трилърът е е интересно замислена и може би без любовната част книгата щеше да е много по-добра. Чета любовни романи, но не е нужно във всяка книга да има за всеки „клиент“ по нещо, а на авторката не ѝ се удават тези писания особено.

Възхвалата на комунизма и громенето на капитализма звучат дори шизофренично. От една страна в тези години Америка и СССР са съюзници и директивата е да се пише позитивно за американците. От друга страна и в Америка се е чакало да избухне революция и капитализмът е трябвало да се очерня. За да не стават обърквания в края е отделена нарочна глава по политагитация, за да не си направи читателят грешни заключения.

Изключителна история, има мотиви от „Градът“ на Саймък

Препоръчвам книгата.

Не ми хареса книгата. Започнаха да се повтарят доста неща от предишните книги от поредицата, убийците станаха абсурдни и едни и същи…..изгубих тръпката към Алекс Крос.

Братството на черния кинжал