Много благодаря на този ,който е качил книгата.Отдавна я търся,много е добра.
Приятна книжка, както и останалите от поредицата. Според мен няма нищо общо с жанра фентъзи.
Зачетох се, (без особен прехлас) и стигнах до сцената с влюбването на някаква от героините в главния герой, тук веднага ми мина мерака да чета повече — не ми се чете поредния преразказ на историята за Пепеляшка
— не ми допада концепцията за поредната „голяма и вечна любов“ (естествено тайна и забранена)- има си достатъчно четива на арлекин
— не ми се чете поредната феминистка изцепка — тук става въпрос за „фентъзи“, което се развива в средновековно японско общество — време на самураи и гейши, равноправието между половете го няма като концепция *все още* дори в Европа .
— не ми се чете за амазонки — гейши , въртенето на самурайските мечове, освен, че изисква ловкост и бързина изисква и мускулна сила — това е меч от желязо (стомана или каквото и да е там) и има собствено тегло за разлика от светлинните мечове на джедайте . Някак не ми се вързва 35 / 40 килограмова японка да се справя със смъртоносното желязо
Както и да е. Мнението си е мое, не искам да споря с хората харесващи книгата и поредицата . Ако някой си го представя,като качествено фентъзи с добри дози насилие и кървища — едва ли ..
Споделям мнението в някои неща, но искам да отбележа, че японската сабя е сравнително леко оръжие, чиято маса достига не повече от 1,5 килограма. Просто исках да уточня, защото в много преводи вместо традиционното наименование ,,катана", използват думата ,,меч", което не е подходящото име за да се определи вида на острието и е по-подходящо наименованието ,,сабя". За една жена не е проблем да се научи да борави с такова оръжие с така лека тежест.
Беше ми интересна, но края ме разочарова.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.