Читателски коментари

Всъщност, човек не се променя. Само си слага една или друга ролева маска.

Мъжът може по някакви съображения да се върне при жената временно, но щом вече я е напускал веднъж, ще го направи отново. Още по-малко трябва да му се вярва, ако жената е била тази, която го е отразяла в миналото. По-вероятно е да поднови връзката, за да й отмъсти като този път той я изостави.

Но пък така е в реалния живот.

Виж, в романите нещата може да се случват по друг начин. Манипулиране на партньорката чрез секс, сладки обещания и думи, думи…

Романът дава лош пример за отношения между мъж и жена. Но може би отговаря на истинската житейска реалност от 60-те години на миналия век.

Не е лоша но оценката е завишена :)

ВЕЛИКА! ПРЕПОРЪЧВАМ!

Доста е интересна!Определено ми хареса!

Преди няколко дена гледах случайно филма (м/у др. е един от малкото вампирски филми, който ме ми дотъпя), а сега отново съвсем случайно попаднах и на книгата, а дори не знаех, че има такава (че и дори поредица).

Дано си струва!

За съжаление този разказ не е реалистичен — първо, ако е бил толкова въвлечен в престъплението, детективът щеше да знае, че престъпникът е единствено дете и родителите му са живи. Второ, никой уважаващ себе си полицай не би издал толкова информация за семейството си на престъпник. Разочарована съм.

По определение „нимфоманка“ означава жена с отношение към секса като това на средностатистическия мъж ;) А проблемът на много от българските жени е, че не знаят какво означава „социално планиране“. Искат на 25 да са вече и жени с кариера, и съпруги, и майки, и идеални домакини… Затова накрая се получава така, че ежедневието им е „да работят цял ден, прибират се, готвят, децата да видят, да изчистят набързо и после да са и активни в секса, след като едва си държат очите отворени“. Вместо да си живеят живота, да се забавляват с любовници, докато междувременно градят кариера и създават полезни социални контакти. А за семейство да мислят едва когато срещнат мъж, способен да им осигури нормален живот — жилище, в което за всяко дете ще има отделна стая, за предпочитане на различен от обитавания от родителите етаж, прислужница, която да върши по-голямата част от домашната работа (готвене, чистене, пазаруване) и отделно детегледачка, която да има грижата децата да не остават без надзор и внимание, докато тя си прекарва времето приятно със съпруга си. Отделният автомобил за за всеки член на семейството се подразбира.

Относно телевизора — знаеш ли как наричат този уред в някои социални кръгове? Отговорът е „joykiller“. Най-сигурният начин да се убедиш, че някой живее нещастно е да видиш, че има в дома си телевизор. Не говорим за 40", 50" или 60" монитор със свързан към него компютър. Домашното кино е удоволствие, на което си струва да се насладиш, пускайки си подбрани филми (художествени, документални или образователни) с 4К резолюция, перфектно синхронизирани субтитри и нито следа от реклами. Но телевизорът с неговите стотици програми и хиляди реклами, създаващ илюзията, че каквото и да гледаш, изпускаш нещо по-интересно по съседния канал, е наркотикът на бедните.

Относно дублирането на поста — проблемът е в сървъра, който след първото изпращане не го показа в списъка с коментари.

Романът стартира с вихър от емоции, от които тръпки те побиват.

Но…Така или иначе, никак не харесах главния герой. Мъжкият егоизъм е безграничен и емоционалната жестокост към жената е отблъскваща. Ако има истинска любов или дори само обич, никой нормален човек не би се държал така. Това, че ти страдаш, не ти дава право да наказваш невинните хора, които даже те обичат.

Но авторката очевидно оправдава подобно абсурдно поведение.

Реших да прочета книгата, поради огромният си интерес към Втората световна война. Имам добра колекция от книги, автобиографии, биографии, записки, албуми и прочие неща свързани с тази тематика (живея във Великобритания, където определено има повече литература на тази тема).

Отдавна не бях чел фантастика и предварително си казах- Изхвърли рационалното и историческите факти и просто се пусни по течението.

Честно казано бях малко разочарован от това четиво, или може би предварително бях с твърде високи очаквания. Нито героите, нито сюжета или философските мисли ме трогнаха кой знае какво.

Съжалявам, книгата не успя да ме завладее.

Ако говорим за този жанр, то Айзък Азимов, Станислав Лем, братя Стругацки, Адриан Чайковски с неговата Children of time или Хърбърт с Дюн си ми остават любимци.

Дори в „Луната е наставница сурова“ открих повече неща.

Нормално за БГ — ориенталски манталитет. И откъм секс са тегави жените ( или са фригидни, или са нимфоманки, средно положение няма), след като са работили цял ден, прибират се, готвят, децата да видят, да изчистят набързо и после да са и активни в секса, след като едва си държат очите отворени, докато мъжкарят цъка на дистанционното, вдигнал крака пред тв. Не защитавам жените, просто не бива и да се подценяват толкова, колкото го правят себеподобните ми. А подобни изказвания са повече от неуместни, при това написани два пъти, да не пропуснете ценното мнение на истинския мъж с опит.

Звучиш точно като героя на разказа, който до неочаквания край си мислеше, че е голям любовник и познавач на жените. Май ти нищо не си разбрал и никакви изводи не си си направил.

Явно първите два коментара са правени от жени, които нищо не са разбрали, защото съдят по себе си. Като мъж с меко казано немалък опит, ще се опитам да ви обясня ситуацията. Има жени като Саманта, които наистина са нимфоманки — достатъчно е да ги пипнеш и са готови. Такива сами те награбват, получават по 3–4 оргазъма преди мъжът мъжът да свърши, а след това заспиват изтощени, щастливи и доволни. Има и такива със слабо либидо като Мери (и като правило това са точно жените с големи бюстове), които са пълна скръб в леглото — трябва половин час да ги галиш, милваш, ближеш и т.н., преди да започнете истински секс, а дори и тогава трябва да ги стимулираш и с ръка, за да получат след близо час единствения си оргазъм. След което те гледат с обожание като възкръсналия Исус, защото преди това никой не си е правил труда да ги подгрее предварително до нужната степен.

За удебеление по средата на долната устна не знам, не съм забелязал такова нещо. Най-лесният начин да се разграничат двата типа жени е по поведението им на първа среща. Ако тя завърши в леглото — със сигурност това е жена от тип Саманта. Ако и след втората среща те остави само да я целунеш, а след това тръгне да се прибира под предтекст, че трябвало да си мие косата или да си нахрани котката, трий и номера, блокирай я във всички социални мрежи и стой далеч от нея — това е жена тип Мери!

Явно първите два коментара са правени от жени, които нищо не са разбрали, защото съдят по себе си. Като мъж с меко казано немалък опит, ще се опитам да ви обясня ситуацията. Има жени като Саманта, които наистина са нимфоманки — достатъчно е да ги пипнеш и са готови. Такива сами те награбват, получават по 3–4 оргазъма преди мъжът мъжът да свърши, а след това заспиват изтощени, щастливи и доволни. Има и такива със слабо либидо като Мери (и като правило това са точно жените с големи бюстове), които са пълна скръб в леглото — трябва половин час да ги галиш, милваш, ближеш и т.н., преди да започнете истински секс, а дори и тогава трябва да ги стимулираш и с ръка, за да получат след близо час единствения си оргазъм. След което те гледат с обожание като възкръсналия Исус, защото преди това никой не си е правил труда да ги подгрее предварително до нужната степен.

За удебеление по средата на долната устна не знам, не съм забелязал такова нещо. Най-лесният начин да се разграничат двата типа жени е по поведението им на първа среща. Ако тя завърши в леглото — със сигурност това е жена от типа на Саманта. Ако и след втората среща те остави само да я целунеш, а след това тръгне да се прибира под предтекст, че трябвало да си мие косата или да си нахрани котката, трий и номера, блокирай я във всички социални мрежи и стой далеч от нея — това е жена тип Мери!

Психологията въобще не е моето нещо, но книгата много ми хареса! Да, не се случва нищо с гръм и трясък в началото, но книгата се чете много леко. Историята е интересна, главната героиня също. Ще дам шанс на цялата серия — в goodreads всяка следваща книга е с малко по-висок рейтинг от предходната :)

Интересен сюжет, добре написана, но много мудно вървеше действието. Признавам си, че я прочетох с прескачане. На доста места се повтаряха вече казани неща. Все пак я препоръчвам.

Явно Саманта изобщо не е харесала представянето на героя — първо е напълно неподвижна, после се преструва със странни стонове, накрая взима нещата в свои ръце и когато той свършва, тя веднага му обръща гръб и заспива „все едно нищо не е правила“. Така че вероятно е казала на Джери: „Абе какво ти стана снощи?“

Краят няма логика. Логично е, ако жената на Джери му е казала същото — че до този момент не е харесвала секса — той да е унил, а не да подскача радостно. Така излиза, че Джери е задоволявал и своята жена, и Мери, което не звучи логично от разказа.

Нещо не му се е получила. Много добър автор, но тук историята не е толкова увлекателна и даже е леко наивна.

Прекрасен роман. Описва способни на човещина, добри и нормални хора. Ако имаше повече такива романи, филми и тв сериали, убедена съм, че щеше да има и повече нормалност в човешките отношения.

Стилът е много приятен. Както си тече спокойно разказът, така някакво неочаквано изречение или коментар на персонаж, внезапно те разсмива.

Романът зарежда с оптимизъм…донякъде. Сянката на злото ни напомня, че не всичко е розово на този свят, а животът е шарен.

Романът заслужава да бъде прочетен.

Разтърсваща, отблъскваща, велика. Няма какво повече да се каже.