Слаба много слаба — няма казано нищо ново — претупано и преписано и с неверни отдавна отхвърлени исторически факти
Аз за първи път прочитам историята на България след Освобождението до нащи дни събрана на едно място. До сега само съм чел откъслечни факти за тази история, различна от сладникави превъзнасения на „братушките“, „борби“ на БКП, РМС, коминтерни, партизани, другари, петилетки и т.н. Разбрах ясно кой е помагал срещу Санстефанска България, разбрах, че Хитлер ни е възстановил Южна Добруджа. „Братския“ руски народ ни е отнел Македония и Одринска Тракия. Пропуснато е, че сме му платили Освобождението и, че БКП е искало да станем СеСеРе.
че БКП е искало да станем СеСеРе
Мисля че реално Тодор Живков не е искал да ставаме ССР, но е лъгал, защото е искал ресурси от русия и най-важното да си изплатят заема.
Книгите не са за тия, дето „знаят“ всичко. Те са за хора, които искат да научат нещо повече! В този смисъл книгата на Петър Константинов заслужава да й отделите нужното време, защото, дори да я сметнете за тенденциозна, никога не бихте я определили като антибългарска — точно обратното, това е патриотичната история на България.
Не разбрах кои са тези премълчани факти.Не прочетох такива.Разбрах само че, Желев е комунистичеко протеже,Костов прагматичен икономист,а царя мана небесна:)
До 2001 година се очакваше царя да е манна небесна. Сигурен съм, че сегашното мнение и на автора е коренно различно.
Ами какво да кажа за този бегъл опит да се напише история на България-много посредствена и пълна с фактически неточности книга,която просто ми загуби времето.
Великолепна!
Книгата е наивно написана (преписана може би) със стил взет от контролното по история на седмокласник. Критическият поглед на събитията липсва. Фактически грешки и направо лъжи ги има в изобилие. Намирисва на посредственот от страниците и определено е невярна даже за елементарни доказани неща — общо взето не е на висота. Аз спрях и не я дочетох цялата, ако някой има време да губи нека я чете.
Тази книга трябва да се казва „История на България с някои целенасочено изкривени исторически факти“.
Например следният цитат буди доста въпроси:
„.Заедно с това обаче, особено през суровата зима 1941/1942 г., главното командване на Вермахта се убеди, че зимите ще бъдат кошмарни за техните войски.“
Я! Че дотогава в Главно командване на Вермахта не са ли знаели, че руските зими са бая студени? Ами това тяхно многоумно главно командване като не се е интересувало от география и не е знаело нищо за страната, в която нахлува — да бяха питали поне Гудериан. Той се е обучавал в Русия. И не само той.
Още един цитат: „Монтгомери спечели грандиозната битка с германците при Ел Аламейн…“
Но в същото време много по-грандиозната битка при Курската дъга е подмината с вихрен маньовър: „Провалът на германското настъпление при Курската дъга през 1943 г. е още едно доказателство за Борис III за очертаващото се на хоризонта поражение на Германия.“
Щото при Курск има не само провал на немското настъпление, но и руско контранастъпление, нека го изразим с думите на автора, казани по друг повод: „невиждано дотогава по дълбочина и устрем“.
Откъде ли е това тенденциозно представяне?
Мисля, че е от този цитат става ясно на кой господ се кланя авторът:
„Лично той (цар Борис ІІІ) бе дълбоко убеден, че ако Америка се намеси на страната на западните сили, Оста нямаше да бъде в състояние да преодолее мощта им“
Добре написана книга, събрала важни исторически факти, целенасочено пропускани от съветската историография, която ръководеше българските историци в последните 60 години.
Особено ценна е частта от историята между 1978 и 1945. Много изводи може да си направи всеки среднограмотен българин от нея.
Чете се на един дъх. Силно препоръчвам.
Понятия като тюрко-алтайци няма в нито един древен източник, защото още пре
ди хилядолетия историците и хроникьорите-съвременници на събитията, протичащи в районите около Алтайските планини, са писали, че първите заселници в техните
подножия са европеидни народи, говорещи на сродни езици, и че тюрките, или по-
точно казано раннотюркските народи, са се преселили стотици векове по-късно ,в
равнините на Алтайския масив.Което значи, че не може да се говори за тюркско-
алтайски езици или народи!
Няма смисъл да се чете това недоразумение. Слаба и откровено заблуждаваща книга. Оценка 1-ца.
Аз, когато бях в осми клас бях във възторг от тая книга:) После понаучих едно-друго, по едно време успях и професионален историк да стана, но това е друга тема. Книгата гъделичка националното самочувствие, но от нея не може да се научи историята ни, защото историята е преди всичко истина. А от истината често боли.
много невярно написана…с новите ДНК изследвания се вижда, че много от нещата в нея са грешни
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.