Богомол Райнов е любимият ми български автор.
Чел съм почти всичко от него.
Специално тази книга не е от най-добрите му произведения, но няма как да не се почувства неговият стил.
Всичко от Богомил Райнов си заслужава да се прочете.
Честно казано на мен пък много ми харесва. Това е една от книгите, които с удоволствие препрочитам-не заради сюжета, а заради стила и настроението (ако има термин цинична меланхолия, то той пасва идеално)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.