Читателски коментари

Кръвта на братството от Тери Гудкайнд

Този, който носи смърт (23 октомври 2007 в 02:53)

Ха… много точно описание^^

Камъкът на сълзите от Тери Гудкайнд

Теодор Тенчев (21 октомври 2007 в 18:42)

Аз съм още в началото, но се надявам да е така. Първата книга беше невероятна. Нищо друго не ми се чете докато не свърша цялата поредица.

Единайсет минути от Паулу Коелю

mitko69 (21 октомври 2007 в 02:11), оценка: 5 от 6

най-добрата книга за секса, която съм чел. Има много истини в нея.

Играта на Ендър от Орсън Скот Кард

Боян Желязков (20 октомври 2007 в 21:40)

Прескрасна книга. Много силно втъкнати психологически елементи.

Гарванът от Едгар Алън По

Р. (18 октомври 2007 в 22:35)

Не виждам какво намирате в произведението… Що се отнася до превода, явно наистина доста куца. Съжалявам за прямостта!

Сетаганда от Лоис Макмастър Бюджолд

Сани (16 октомври 2007 в 18:23)

Вярно,че е хубава,ама не е лошо да си чел и другите от поредицата.Най ме впечатли светът на Сетаганда.Хубав и малко плашещ.Обаче аз съм на мнение,че „Комар“е много-много по-интересна.

Сетаганда от Лоис Макмастър Бюджолд

Искра (16 октомври 2007 в 18:19)

Не мога да повярвам,че няма читателски мнения!Книгата е наистина много интересна.Четете,хора!Няма да сбъркате.

Огледален танц от Лоис Макмастър Бюджолд

Искра (16 октомври 2007 в 16:41)

Книгата е дори по-хубава,отколкото очаквах,ако това изобщо е възможно.От сърце благодаря за възможността да я прочета.Търсих я много време и вече се бях отчаяла.Вярвам,че и другите почитатели на Майлс и свитата му от странни образи,ще останат доволни.Това,което ме пленява всеки път,когато чета нещо от тази поредица,е прекрасният в несъвършенството си главен герой,който не е поредният лъскав и захаросан супермен с руса коса и мъжествено изсечени черти.Усетът на авторката за дълбочината на чувствата и за черен хумор е много точен.Надявам се,че ще има още книги за Майлс Воркосиган.В личната ми класация на 1-во място е „Цивилна кампания“;на второ-„Комар“ и „Сетаганда“,а „Огледален танц“ слагам на трето.

Виенските деца от Христо Смирненски

Кардашев (14 октомври 2007 в 13:35)

Добре написано! Румпа ти си майстор на подтискащия разказ.

Радвам се да науча нещо ново за родата. Кардаша.

Играта на Ендър от Орсън Скот Кард

Явор Симеонов (12 октомври 2007 в 10:25)

Напвао не мога да повярвам че никой не се е изказал за тази книга! Играта е класика в жанра и може би най добрата фантаскита на тема стратегии и психология. Препоръчвам също да се снабдите с книгите от сенчестата стратегия, където главен герой е Бийн — дясната ръка на Ендър.

Галактическа болница от Джеймс Уайт

Цвети (11 октомври 2007 в 23:03)

Отлична книжка.

То от Стивън Кинг

popom (10 октомври 2007 в 15:45)

Все още се спори коя е тя — „То“ или „Дългата разходка“.Чел съм ги и двете и смятам че всяка си има своя чар и житейски смисъл,вложен в нея.

Смъртта е моят занаят от Майкъл Конъли

Ангел (9 октомври 2007 в 09:33)

Книгата има продължение

Смъртта е моят занаят от Майкъл Конъли

Мария (8 октомври 2007 в 17:03)

Прочетох на един дъх тази книга, много завладяваща, но краят оставяше въпроси и беше неясен за мен.

Хари Потър и реликвите на смъртта от Джоан Роулинг

az (7 октомври 2007 в 23:31)

Егати що точно фред а не примерно джини или хърмаяни.

Гарванът от Едгар Алън По

r (7 октомври 2007 в 19:54)

Червеният змей от Франс Бенгтсон

гост (7 октомври 2007 в 19:11)

имам книгата във къщи и като оригинално заглавие беше зададено"The Long ships",на шведски името на героя е Орм Рьодеберд.

Ледените пирати от Любомир Николов

alcman (7 октомври 2007 в 11:58)

е ка кда я играя като нямам никаква таблица, как да стане ?

Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд от Поля Мешкова, Диню Шарланов

Елтаним (5 октомври 2007 в 20:25)

Първата въобще читава историческа книга за близкото минало на български език от български автори от доста години насам. Много от изводите са като статии от вестник „Демокрация“ от раниите 90-те години, но като стил и като фактология книгата е изключително добра. Все пак разните данни трябва да бъдат систематизирани, и след това да се публикуват, за да се спре говоренето на глупости отляво и отдясно, където всичко варира от нула до безкрайност и обратно.

Правилото за имената от Урсула Ле Гуин

Петя (5 октомври 2007 в 14:45)

Ле Гуин ме депресира, но и ми харесва — и този разказ е като другите й произведения — увлекателен, омагьосващ и плашещ!И никога не може да се ка-

же кое побеждава в края на краищата — доброто или злото ( в случая — дра-

кона:)