Читателски коментари

Много благодаря на авторите! Чудесна книга, кара те да си мислиш че си в България, родината си, че си седнал на трапезата на която са прабаба и прадядо редом с баба, дядо и родители и семейството ми! Това дори и в исторически роман трудно може да се получи. Много стилно, скромно, вкусно и всичко най-прекрасно от българската кухня и живот около трапезата. Наистина благодаря.

Убиват един друг, бивши бармени ритнитопковци, сиви посредствености, ничтожества български.

Да и с побият се всички до един.

Аторът (Аркадий почина и остана само Борис) има веб страница, където има почти всичко, както и рубрика за въпроси на читатели! http://rusf.ru/abs/

Романът е блестящ, но преводът е нелеп. Изглежда ми неправдоподобно първото българско издание да е това — от 1996 г. Чел съм руско от началото на осемдесетте.

Съгласен съм със SecondShoe стилистично много добре издържана, малко „екшън“ особено в последните няколко части… (чел съм ги до 9-та книга само…)

Не знам как мислите, но за мен сб-кът „Неуговорени срещи“ съдържа най-силните неща, писани от бр. Стругацки, а именно „Пикник край пътя“, „Охлюв по стръмното“, „Милиард години до свършека на света“ (тази май ми е и любимата) и „Бръмбар в мравуняка“.

Това заслужава да се сложи в рамка на стената, не мислите ли?

Благодаря и аз. Бях чувала за тази книга; срещнах за 1ви път в книга на човек, към когото питая искрено доверие — М. С. Пек — и той я определяше като откровено религиозна. Мога да кажа само, че наистина онова, което би следвало да се влага в понятието „религия“ е точно това, за което се говори тук… Религията не се отнася до Божеството, а до Божественото.

Книгата е много добра. Обхваща всички съществени проблеми по дисциплината и е написана на достъпен за студентите език !

Радой е национален герой

непризнат уви,

от червените глави.

Хора помислете, Днес в България

има паметници на Живков и Хайтов

но още няма на Радой Ралин и Георги Марков

Абсолютен шедьовър !

Покъртителна история, толкова по-покъртителна, колкото по-измислена изглежда. Книга, която според мен не бива да се пропуска.

Хехехе… кефи ме, когато такива неща са писани от мъже; а колкото то Тиъдър Стърджън — очарована съм да го открия с вс тези негови кратки разкази, след като досега го познавах единствено като фантаст:):)!!

Книга която просто „Трябва да се прочете“ … няма друг коментар

Прочетете всяка една негова книга и ще разберете колко велик е Христо Калчев,наред с книгите си…

Поредицата ще бъде довършена от друг автор и няма да остане незавършена. Не съм съгласен, че литературно-стилистичната страна не е добра. Напротив, точно динамиката куца, а не стилистиката.

Мандор е поправил някои доста тъпи изказвания на преводача, но са останали — примерно козел опущения, преведено като козел за отпущане, докато всъщност значи жертвен козел, съвременен синоним е жертвено агне.

Страхотен разказ!

Сиймор се самоубива, не защото е с психични проблеми, а защото светът около него е такъв.

Горещо препоръчвам „Устата ми хубава, очите ми зелени“.

Още едно зашеметяващо и стряскащо пътуване из неизчерпаемата фантазия на Кинг! Този роман е страхотен!