Читателски коментари

Смъртта е моят занаят от Майкъл Конъли

Мария (8 октомври 2007 в 17:03)

Прочетох на един дъх тази книга, много завладяваща, но краят оставяше въпроси и беше неясен за мен.

Хари Потър и реликвите на смъртта от Джоан Роулинг

az (7 октомври 2007 в 23:31)

Егати що точно фред а не примерно джини или хърмаяни.

Гарванът от Едгар Алън По

r (7 октомври 2007 в 19:54)

Червеният змей от Франс Бенгтсон

гост (7 октомври 2007 в 19:11)

имам книгата във къщи и като оригинално заглавие беше зададено"The Long ships",на шведски името на героя е Орм Рьодеберд.

Ледените пирати от Любомир Николов

alcman (7 октомври 2007 в 11:58)

е ка кда я играя като нямам никаква таблица, как да стане ?

Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд от Поля Мешкова, Диню Шарланов

Елтаним (5 октомври 2007 в 20:25)

Първата въобще читава историческа книга за близкото минало на български език от български автори от доста години насам. Много от изводите са като статии от вестник „Демокрация“ от раниите 90-те години, но като стил и като фактология книгата е изключително добра. Все пак разните данни трябва да бъдат систематизирани, и след това да се публикуват, за да се спре говоренето на глупости отляво и отдясно, където всичко варира от нула до безкрайност и обратно.

Правилото за имената от Урсула Ле Гуин

Петя (5 октомври 2007 в 14:45)

Ле Гуин ме депресира, но и ми харесва — и този разказ е като другите й произведения — увлекателен, омагьосващ и плашещ!И никога не може да се ка-

же кое побеждава в края на краищата — доброто или злото ( в случая — дра-

кона:)

Аферата в Стайлс от Агата Кристи

Петя (5 октомври 2007 в 13:59)

Интересна ми беше — като всички романи с Поаро! До края си мислех, че убиецът е Джон, а излезе, че съм грешала. Агата Кристи винаги успява да ме замотае…:)

Гарванът от Едгар Алън По

Петя (5 октомври 2007 в 13:56)

Стефан, дай цялото произведение — в случай че прочетеш това съобщение; началото звучи по-добре!

Един толкова сантиментален човек от Агоп Мелконян

Лилия (4 октомври 2007 в 23:42)

Сантиментално ли? Не, не мисля. Просто думи, които ,ако се замислиш, значат толкова много,разкриват толкова много. Понякога човек има нужда да прочете нещо толкова простичко, дори малко наивно, но нали все пак това е, което ни кара да продължаваме да пишем и да се радваме и на малкото ,което сме видели. Важното е, че има хора, които успяват да видят магията там,където другите дори не смеят да си представят, че може да съществува- в най-простичките неща!!!!

Наследникът на Империята от Тимъти Зан

Titillator (4 октомври 2007 в 20:55)

Преводът е калпавичък.

А и авторът е доста слаб…

Управлението на Алхамбра от Уошингтън Ървинг

иван дичев (4 октомври 2007 в 19:24)

Фантастично, едва ли има по добър автор от този,сажалявам само в едно че не се е родил Българин, тогава без капчица страх а по много фин и деликатен начин щеше да опише всичко което е ставало,става и ще стане с милатани татковина.

Хари Потър и реликвите на смъртта от Джоан Роулинг

люси (4 октомври 2007 в 13:08)

Книгата е чудесна! Благодаря за превода! Очаквах книгата да е по-дълга.А за други части-това е последната Хари Потър книга, но Роулинг казала, че ще пише енциклопедии.

Калигула бесният от Христо Калчев

Цигулар (3 октомври 2007 в 23:02)

Мирона, това, че не разбираш от тази литереатура не значи, че е посредствена. Примерно аз мога да кажа за Виктор Юго, че е посрествен, а за тебе да не е. Така,че остави посредствеността.

Интересното на романите на Христо Калчев са изразните средства. Една псувня най-обикновенна е написана така, че да не прилича на ценизъм (какъвто по принцип е), а по скоро на някакъв хуморстичен израз (лаф). Друго нещо в романите е тънкото чувство за хумор при някои култови моменти.

Край река Пиедра седнах и заплаках от Паулу Коелю

Сияна (2 октомври 2007 в 20:50)

Поредната книга на Коелю, която отново ме развълнува до дъното на душата ми. Човек открива себе си в много от книгите му, макар образите да не са развити достатъчно. Историята е красива, като всичките му междудругото.Човек се размечтава — в крайна сметка винаги става дума ъа любов, при това голяма любов. И завършват винаги оптимистично.

Просто приказка, но за пораснали деца.

Гласовете ви чувам от Димитър Талев

Елица (2 октомври 2007 в 06:56)

Чела съм романа от четирилогията в училище два пъти. Много ми хареса. Има някаква нова тръпка в него в сравнение с първите три романа. Ако имам време бих го прочела пак.

Огледален танц от Лоис Макмастър Бюджолд

v (26 септември 2007 в 23:00)

За ЕДИН ДЕН?!? Та това нещо се чете за три часа… първия път. :-)

Окото на света от Робърт Джордан

Вечния (24 септември 2007 в 15:01)

Иска ми се да не свършва……

Хари Потър и сянката от планините (откъс) от Ивайло Г. Иванов

fallon_fallon (24 септември 2007 в 10:59)

Не е лошо. Има някои неща, които не стоят съвсем на място, но като цяло е хубава история и доста се забавлявах. Само се чудя кога ще се появи и продължението?

Единайсет минути от Паулу Коелю

Сияна (23 септември 2007 в 16:45)

Книгата е страхотна (прочетох я за една нощ). Сюжетът е изтъркан, започва банално, но явно в това е голямото майсторство на автора — да прави от най-обикновена история на една проститутка едно много вълнуващо четиво, което безспорно докосна душата ми. От книгата лъха много еротика и сексуалност, обаче всичко е много стилно и изобщо не създава илюзията, че четеш нещо евтино.

Много препоръчвам и още една негова книга — Захир.