Читателски коментари

Арканзаски трапери от Гюстав Емар

василка (27 януари 2008 в 09:07)

Чела съм книгата като малка, и ми направи впечатление, може би защото обичам приключенските романи, ако я прочета сега няма да е същото, но децата трябва да четат книги и някое от тях може да я хареса.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Цвета Трифонова (25 януари 2008 в 17:54)

Към ужажаемия г-н П. Петров

Не е важно къде си бил, а какво си направил не само за себе си, а и за народа и отечеството си. Г. Марков наистина се е движил известно време сред соц. върхушката, но не се е слял и претопил в нея. Просто я опознал отвътре, видял е срамните й тайни и така можа да ги опише. Но не е бил само по високите етажи — напротив , най за кратко е там. Ако не знаете дълги години е бил по туберкулозни санаториуми, доста години е инженер в една невзрачна фабрика и едва след литературните си успехи получава достъп до елита. Мисля да знаете, че БМВ -то е от брат му, който живее в Италия. Не мислете, че емигрантската му участ е била лесна, напротив , а какво да кажем за трагичния му край. Както виждате в краткия си живот изминава дългия път от социалното дъно, от зоните на смъртта, през успеха, до изгнанието и до гибелта. Това е пътят на големия писател , това е големият жизнен опит и познание, който дава мъдрост и свобода на таланта , за да може да отрази своята епоха и да плати за това със живота си. Неговата битка против комунизма започва още тук в България в редица от неговите произведения- казвам ви кои , само четете — пиесите „Аз бях той“ и „Комунисти“, романът „Покривът“, но те не виждат бял свят, свалени са още от репетиция, а романът е отхвърлен. Затова заминава, за да може да твори и да каже истината. Вие, който сте си живял само собствения си животец и сте оцелял, как имате очи да пишете против един от малкото рицари на съвестта,един от най доблестните творци и мъченици в историята на България.Писанията ви издават еснафщината и зависта на българина, който не може да живее , без да оплюе големите си имена, защото не може да бъде като тях. Дори на Левски не прощава, какво остава за Г. Марков, виж за Азис и за Бойко Мутрата няма да каже лошо, намерил си е кумира.

Десет малки негърчета от Агата Кристи

Иво (25 януари 2008 в 17:53)

Най-великият психотрилър

Антигона от Софокъл

кристиян (24 януари 2008 в 09:39)

еми според мене тази драма е много добра на мене ми харесва

Езикът на тялото от Алън Пийз, Алън Гарнър

ray (19 януари 2008 в 18:36)

Книгата е превъзходна. Представлява много добър учебник. Най-голямото и достойнство е, че е основана на огромен обем практически наблюдения и експерименти. Не на абстрактни теоретически постановки.

Готварска книга от Л. Петров, Н. Джелепов, Е. Йорданов, С. Узунова

Умник (19 януари 2008 в 12:25)

Дайте още такива книги? По полезни са от фентъзито :)

Щитове каменни от Димитър Талев

Mat (18 януари 2008 в 14:26)

Колебаех се дали да си затрая „с достойнство“ или пък да си кажа… Но нали ние тук, в „Моята библиотека“, работим като Рачко Пръдлето „сал за една чест и едно красно име“, та слушай, Иване:

Ти на 20-я ред си се възмутил от „оакания“ текст, а аз — пак там — си заскубах косите от отчаяние. Защо се хванах да сканирам 1500 страници на „висок печат“ (ако знаеш какво означава това)! Всяка трета или четвърта „в“, „н“, „и“ излизаха като „п“ и обратното, всяка втора „о“, „с“, „е“ — като скоба или нещо подобно. Това, разбира се, е мой проблем, а не на читателите. Освен това, без да съм тийнейджърка, архаичният стил на романа не ми е говорим. Налагаше се да сверявам всеки ред в компютъра с печатното издание.

И накрая искам да припомня едно правило от някогашната професионална печатарска практика, когато книгите се набираха и странираха не на компютър, а на „линотип“ и се „връзваха“ ръчно. Задължително се правеха по две корекции и една ревизия от друг коректор. И пак оставаха печатни грешки, които се описваха на едни листчета, пъхнати в книжното тяло.

В общи линии — това е!

Хари Потър и реликвите на смъртта от Джоан Роулинг

весела (18 януари 2008 в 12:29)

На 50 години съм и за първи път изказвам мнение. С огромно предубеждение подходих към първия том , вътрешна съпротива и убеждение, че всички забавни детски книги са написани преди години. Дълго отказвах да я прочета.Но след това бях погълната и от 7 -те книги и признавам , че съм грешила. Интересни, стойностни книги — приказки могат да се създават и днес. Изключително умела разказвачка е авторката и си заслужава милионите. Благодаря на екипа за труда му.

Щитове каменни от Димитър Талев

Иван (16 януари 2008 в 17:02)

Благодаря на хората, които са се постарали, не само за тази, а за всички книги в най-добрата виртуална библиотека. Не съм искал да прозвуча дребнаво и благодаря, че веднага си се отзовал на коментара.

За архаизмите съм на ясно, щом съм тръгнал да чета тази книга, значи не ми е за първи път да отварям българска литература. Издразних се на обърканите „п“-та и „н“-та, което е станало при сканирането, а бройката 15 беше образно казана в момент на афект.

Щитове каменни от Димитър Талев

NomaD (15 януари 2008 в 23:36)

Прегледах първите 60 реда на „Каменни щитове“. Грешките не са 15, а само 3 (ТРИ). Това, макар и неприятно, все пак е допустимо. За другите „грешки“ отговорност носи АВТОРЪТ. Той е употребил със стилистична цел архаизми и диалектизми — „тонеха“, „магесник“, „отведнаж“, „пушък“, „заяк“ и др. Как смяташ, Иване, трябва ли да редактираме автора, който съвсем съзнателно е употребил точно такива думи? Ами тогава да започнем наред — още с Паисий, Каравелов и Вазов? Бая работа ще падне, да знаеш… :)

По-добре ще е, Иване, да кажеш едно „благодаря“ на хората, доброволно и безкористно отделили от личното си време, за да положат труд този български роман да бъде достъпен за всички — само на два-три клика разстояние.

Щитове каменни от Димитър Талев

Иван (15 януари 2008 в 18:08)

На първите 20 реда има 15 грешки, ако редакторите ги мързи да не редактират книгите, вместо да ги оакват.

Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон от Александър Дюма

Иван (15 януари 2008 в 12:47)

Може би коментарите, които разкриват развръзката на историqта, трqбва да се тсензурират

Далечно царство от Алън Кол, Крис Бънч


Преди време имах тази книга и страшно ми хареса. Дадох я на един „приятел“ да я прочете и така не ми я върна, за което още ме яд. Ако спра да сканирам и редактирам ;) ще я прочета отново. Бих се зарадвал, ако в библиотеката се появят още произведения на двамата автори..

Толкоз от Таня Николова

нес (11 януари 2008 в 12:26)

Хареса ми, Таня.

Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон от Александър Дюма

Ицето!!! (11 януари 2008 в 11:14)

Книгата е страхотна, особено последните глави, описващи трагичната смърт на Атос,Раул и д’Артанян.

Баща ти умря от това от Юлиана Манова

Неди (10 януари 2008 в 23:02)

Не е зле, ама кратко.

Сатанинската библия от Антон Шандор Ла Вей

Луцифер Лаиди (9 януари 2008 в 18:46)

Книгата е хубава и напулно оправдава библията за Бог жалко че Лавей е пукнал :} пча е написал една много хубава книга

Хари Потър и сянката от планините (откъс) от Ивайло Г. Иванов

Константин Костадинов (9 януари 2008 в 01:07)

Историята е хубава, само че някои неща не са използвани много уместно, но си я бива. Няма ли да има продължение?

Падането на Хиперион от Дан Симънс

стоеж (7 януари 2008 в 16:55)

Първата част на поредицата (Хиперион) е хубава, втората също не е лоша, обаче за съжаление почва да става блудкава и някакси безцелна. Загубва се магията.

Баш-Челик


Много хубава поредица! Как бих могла да се свържа с човека, който е сканирал тези приказки? Пишете ми на [email protected] .