Читателски коментари

Портокал с механизъм от Антъни Бърджес


Човек трябва да поназнайва малко руски и английски, за да оцени интересния езиков експеримент, който е забъркал Бърджес.

Магьосникът от Землемория от Урсула Ле Гуин

гери (5 юли 2007 в 02:59)

много готина книга

Портокал с механизъм от Антъни Бърджес


по принцип в оригинала има много руски думи, може от там да идва смущението ти ?

813 — Двойният живот на Арсен Люпен от Морис Льоблан


Арсен Люпен ми стана много симпатичен от една друга книга за него-Кухата игла.С голямо нетърпение сядам да прочета и тази,убедена съм че ще ми допадне :)

Окото на света от Робърт Джордан

Понго76 (4 юли 2007 в 16:57)

„Колелото на времето“ е непоносимо дълга фентъзи поредица, с която авторът Робърт Джордън очевидно възнамерява да се издържа до пенсиониране. Като цяло концепцията на „колелото“ не е особено оригинална — заимствани са редица елементи от множество фентъзи произведения, от „Звездни войни“, даже се усещат религиозни мотиви. Въпреки всичко, поредицата започва прилично, първите части са стилово издържани, обмислени са не лошо и притежават известна сюжетна самостоятелност — т.е. с края на всяка част се достига до известна степен на завършеност от цялостния цикъл. С публикуването на нови и нови части обаче, читателят съвсем основателно започва да се притеснява, че може би е бил подведен от автора и че книгата няма да има край. Последните няколко романа са свидетелство за пълното изчерпване на Джордъновото въображение. Те могат да бъдат определени като книги без начало и без край. Едновременно с това, Джордън не намалява броя на сюжетните линии и не изглежда да се ориентира към завършек. Напротив — незначителни второ- и третостепенни герои се превръщат в главни, въвеждат се нови герои със свои нови съдби и мисии. Така че моят съвет към незапознатите с „Колелото“ е въобще да не го започват, докато не разберат от някъде, че то е направило „пълен оборот“ или просто да препрочетат „Властелинът на пръстените“ още веднъж.

Портокал с механизъм от Антъни Бърджес


Такъв ли е оригиналния превод или девойчето/девушката дето го е превела се базика…?!?!

Дългият изгрев на Ена от Евгений Гуляковски

веселин георгиев (2 юли 2007 в 18:04)

много добра книга една от любимите ми от този жанр

Махалото на Фуко от Умберто Еко


Един роман в стил криптоистория и конспирация… Интересна книжка, но понеже У. Еко се е специализирал в семиотиката (науката за знаците и знаковите системи), набляга силно на семиотичния код, т.е. играе си със смисъла на думите. Романа се чете на един дъх, но според мене не е на висотата на „Името на розата“.

Шибил от Йордан Йовков


Чудесно произведение! Едно от най-добрите в БЛ

Алхимия на любовта от Светослав Минков

Анелия Попова (1 юли 2007 в 01:02)

Здравейте! Казвам се Анелия Попова, на 21 години съм и за отскоро познавам творчеството на Светослав Минков. Очарована съм от простотата и мъдростта на изказа му. Винаги съм се ядосвала, че смениха програмата в училищата, тъкмо когато аз завърших 12-ти клас. По новата програма се изучаваше творчеството именно на Светослав Минков, с когото любопитството ме запозна. Исках да разбера кой е и прочетох „Дамата с рентгеновите очи“ — оттогава намирам доста сходства между неговия и моя стил на писане. Изкуство е да можеш да пишеш така, сякаш разговаряш с приятел в близкото кафе. Изкуство е да пресъздаваш действителността по толкова неангажиращ и в същото време завладяващ съзнанието начин, който да те изпълва с особено усещане през всеки момент на четене. И е изкуство да прозреш мъдростта на времето, още преди то да е дошло. В „Алхимия на любовта“ Светослав Минков поразява именно с този ефект своите читатели, без дори да се замислял за него. Имаме възможността да го почувстваме близък, свои познат, а рожденната му дата е поне със 100 години назад от нашите. Това го прави уникален! Това го прави търсен! Това го прави откроим сред останалите. Любовта, за която говори е една и съща, независимо от времето — мъдрост, която не всички осъзнаваме. Тя е чиста, тя е проста, дори прозрачна до глупост… и е всичко онова, което познаваме и в своя собствен живот, без да сме се замисляли преди този момент, че много неща можем да променим, стига да поискаме. Тази новела провокира точно тази мисъл. Мисъл, достойна за Нобелова награда, същата, която притежава и самият автор!

История на Първото българско царство от Стивън Рънсиман

Ироним (30 юни 2007 в 04:30)

Наивно, но все пак любопитно.

Основната част от изложението е осъвременен преразказ на по-известните византисйки писмени източници със силни елементи на литературно съчинение. По тази причина коментари върху изводите трудно могат да бъдат правени.

От друга страна произведението преповтаря глупостта (нямам друга дума) на българските историци от началото на века, които продължават да търсят аргументи за отхвърляната днес теза за тюркският, номадски, племенен произход на древните българи и преобладаващия славянски характер на изградената държава. И макар да се касае за началото на миналия век, за негативите които ни носи номадската теза можем да виним само себе си…

Стана ми ясно и защо през 50-те и 60-те г на новата генерация български историци им се налага да защитават българският произход на редица писмени паметници, създавани около покръстването и известни предимно в чужди преписи като Закона за съдене на людете, Славянската еклога, Земеделският закон и пр. („Както наскоро предположи проф. Вашица…“)

За финал: не отминавайте произведението, защото представлява чуждо и донякъде непреднамерено мнение за нас, а видимото му изоставане и едностранчивият подход при разглеждането и анализа на събитията (за да се определя като изследване) не са болка за умиране. Все пак, историята може да изглежда и другояче от версията, излагана с известни отлики в училищните ни учебници.

Ако обичате историята и не сте фанатичен патриотар (за да можете да изчетете текста без да плюете ожесточено), предполагам че общото Ви усещане от текста ще бъде положително.

Приятно четене!

Сонети от Уилям Шекспир

hitchcockbgaudio (29 юни 2007 в 13:10)

Според мен Шекспир е велик, независимо от превода.

Тютюневият човек от Богомил Райнов

Симеон Николов (28 юни 2007 в 13:22)

Казват, че дори джиновете строят храма… Интелектуалните пигмеи продължават да го правят и днес!

Симеон Николв

Роден след 1980 г.

Освободителят от Виктор Суворов

dzver (27 юни 2007 в 12:48)

Страхотно!

Бараяр от Лоис Макмастър Бюджолд

адриана (27 юни 2007 в 11:07)

страхотна книга! изключителна интрига, невероятни характери, невиждан и несънуван жесток свят, чиято красота е несравнима! Бюджолд е най-добрата в създаване на психологически дилеми. Можете да продължавате да я четете и да откривате нови и нови неща!

Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков

петя (25 юни 2007 в 11:29)

не е лоша книгата, но има и по-добри в руската литература от този период.

Подпалвачката от Стивън Кинг

Краси (23 юни 2007 в 15:42)

Попаднах случайно на тази книга, но я прочетох на един дъх. Не познавам добре творчеството на автора. Ще се погрижа това да бъде поправено.

Фондацията от Айзък Азимов

Почитател на Фондацията (23 юни 2007 в 06:37)

„Нека моите наследници решават тези нови проблеми, както аз реших днешния“

Хобър Малоу

„Фондацията,“ или „Основанието,“ е поредица от произведения, които заслужават да бъдат наречени „Енциклопедия Галактика.“ С този монументален труд, Азимов демонстрира, че докато ПСИХОИСТОРИЯТА предсказва реакциите на човешките маси, ИСТОРИЯТА, сама по себе си, е изцяло следствие на отделните акциите на всеки един човек.

Дюн от Франк Хърбърт

Почитател на Дюн (23 юни 2007 в 05:51)

„Грешките на свръхгероите въвличат твърдо много от нас в беда.“

Франк Хърбърт

Черпейки от Библията и Корана, авторът ни предлага една епична история на хората на пустинята.

Експериментът Досейди от Франк Хърбърт

Почитател на Досади (23 юни 2007 в 00:07)

— Кажи ми, Маккай, коя е силата, която движи Досейди?

В първия момент бе готов да отговори: „Властта“.

Тя забеляза колебанието му и го изчака.

— Властта да промениш условията си на живот — каза той.

Описанието на Експеримента Досейди, съвсем леко прикрито под формата на художествена измислица, ни предлада дълбок и разобличителен анализ на стремежа за оцеляване в многото негови зрими проявления.