Читателски коментари

Час по история от Юлиана Манова

Линията (22 август 2008 в 17:29)

Ще ме прощава авторката, но по-голяма тъпня не бях чел.

Подпалвачката от Стивън Кинг

Ивана (22 август 2008 в 13:36)

Книгата е прекрасна!Пленяваща!Прочитам я за 3 път

Докосването на нощта от Карън Рафърти

fantazia24 (22 август 2008 в 09:21), оценка: 6 от 6

Много хубава книга , изпълнена с любов и магия . Пресъздава борбата между доброто и злото , между светлата и тъмната страна на човека.

Невинният от Джон Гришам

Martina (21 август 2008 в 19:26)

Както винаги-супер. В някакъв момент спираш да вярваш, че е възможно, в същото време просто знаеш, че е истина. Накрая само си казваш:"Благодаря на Бога, че не съм аз"!

Десет малки негърчета от Агата Кристи

gost (21 август 2008 в 17:50)

Бих те посаветвал наместо да си губиш времето да препрочиташ тази, да си намериш друга, по-велика. Определено не липсват.

Докосването на нощта от Карън Рафърти

Зорница (21 август 2008 в 15:15)

Този роман е много хубава романтична история с една голяма доза магия в него. Наистина съм много впечатлена от романа

Котенца от Дийн Кунц

Обичам котки, обичам края на разказа. (20 август 2008 в 21:40)

Ах, Култово!

Стършел от Етел Лилиан Войнич

Mister Xiks (20 август 2008 в 15:46)

Надобно чтобы люди читали и думали по вопроссам рассмотренным в „Оводе“.

Алхимикът от Паулу Коелю


хаха

прочетох го, леко четиво, но е прекалено ала Малкият принц :)

Десет малки негърчета от Агата Кристи

Моника (19 август 2008 в 15:10)

Най-великата книга, която съм чела О.О Невероятна е.. И като я прочетох стоях 5 минути, загледана в последните редове и накрая промълвих на себе си „Велика е…“ .. нямам думи, наистина.. мога да я чета отново и отново, без да ми омръзне

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър

нт (19 август 2008 в 13:34), оценка: 6 от 6

„1. funky fani (18 август 2008 в 18:51)

Чета много и различни неща, но като това не бях срещала?! Съжалявам, че ще съм толкова груба, но това е най-безсмислената и тъпа книга, която съм чела.“

Често се случва: човек мисли, че изказва мнение за нещо, а всъщост единственото, което прави е да изложи себе си.

Мечът на Шанара от Тери Брукс

ultimat (19 август 2008 в 10:54), оценка: 4 от 6

Спокойно може да се озаглави и „Задругата на Меча“

Слез при мен в мазето от Рей Бредбъри

Линията (19 август 2008 в 09:41)

Общо взето — нашето бъдеще.

Антихрист от Емилиян Станев

Светослав Стоядинов (19 август 2008 в 02:23)

Много силно произведение,засягащо според мен не само историята, второто българско царство.По скоро фолософията на цивилизацията в средните векове, а и в наши дни.Расъжденията на главния герой са актуални в наши дни, когато религията е като мит, хората вече не намират убежище в нея, или все по рятко.Аз самия не съм религиозен но често си задавам въпроса за бога.Той вече не се определя така както се описва в библията.Хората изменият всичко около себеси както им е угодно, религията винаги е исползвана като инструмент от по висшите личности.

Наистина бях впечатлен от тази творба на Емилиян Станев, дори заглавието е много силно, трябва да призная със срам че не съм запознат с творбите му.Прочетох Антихрист заради семестрялната ми задача в художествената академия, за което съм радостен, защото наистина в наши дни четенето на книги е трудно занимание. В този скоростен поток на информация книгата става като старинно бижу. Което е добре, защото това не е просто предмет в библиотеката ни, тя е един от уникалните архиви на човешкия гений.

Алхимикът от Паулу Коелю


ахаха

сега и аз се чудя дали да го чета, ама аре почвам ;)

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър


Чета много и различни неща, но като това не бях срещала?! Съжалявам, че ще съм толкова груба, но това е най-безсмислената и тъпа книга, която съм чела.

Кулата от Иван Вазов

роланд (17 август 2008 в 20:58)

Много ми харесва,когато го прочетох за първи път направо неможах да повярвам,че е на Вазов.Аз съм почитател и то голям на Стивън Кинг,а това стхотворение много ми напомни на някои негови книги.

Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин

кирил (15 август 2008 в 19:58)

15.08.2008 Книгата заедно със „Задочни репортажи“на Георги Марков трябва бъдат настолни за всеки българин.

Необикновен моряк от Теодор Стърджън

5er (15 август 2008 в 11:47)

Това е много интересен разказ :)

Таото на Пух от Бенджамин Хоф

Йордан Даракчиев (14 август 2008 в 23:40)

Имам една забележка относно превода. Името на книгата е „The Tao of Pooh“, което на български език не се превежда като „Таото на Пух“, а като „Даото на Пух“. Това, което на английски се наича Taoism на български е даоизъм. И оттам идва разликата. Вижте в Интернет и по кориците на книгите как е написано. Дори съм го дрещал като „Дао-то“. Това с тирето явно е да се разграничи думата на чужд език от пълния й член на български.

Поздрави,

Йордан Даракчиев