Ерагон от Кристофър Паолини
Не живея в България и винаги,когато се прибирам си зареждам библиотеката с нови книги.Миналата година купих първа и втора част ,не можах да намеря последната от трилогията.Книгата е занимателна, но не казва нищо ново от филосовска гледна точка.Книгата ми харесва и с удоволствие ще прочета,и третата част ако я намеря.За това я потърсих в читанка.Освен това има и направен филм със същото име Ерагон,но книгата е по-добра.
Задочни репортажи за България от Георги Марков
Никодим,
какво му е пресоленото на един мемоар, защото тази книга е поне това /ако не много повече/? Какво значи „те важат повече за двете следвоенни десетилетия … отколкото за 80-те години“ — ами че той тогава е мъртъв, драги ми господине, по обективни причини авторът не се е спръл на десетилетието след смъртта си!!
Съкровищата на Дяволската планина от Любен Христофоров
Аз съм живял в Бразилия и мога да потвърдя, че там се срещат нарове. Лично съм си късал плодове от дърво. Бразилия е номер едно в света по производство на портокали за сокове, а хлебно дърво не знам дали има. Възможно е тези дървета да не са се срещали в Южна Америка, но да са култивирани отвън и след това да са плъзнали в джунглата. Така е станало с банановите дървета, които са внесени в Бразилия. Така че Христофоров може да е виждал тези дървета там — аз съм ги виждал, вярно — в градовете, но може и в джунглата да се видят. Но муле да бъде изядено от мравки до кости — това не го вярвам — описано е в „Джунглата Петен“.
Репортажите на Г.Марков са ’пресолена манджа’. Те важат повече за двете следвоенните десетилетия -50-те и 60-те години (налагането на соца в България), отколкото за 80-те години. Соца бе наистина един уродлив строй, но далеч не толкова уродлив,колкото го изкарва Марков. Най-общо казано — в България недостатъците на съветската система бяха доста успешно туширани.При Mарков всичко е описано в прекалено мрачни тонове.Това не е истината за социалистичеса България.
И да не забравяме че това беше време на студената ВОЙНА, когато за България опциите бяха оскъдни…
Луна и грош от Съмърсет Моъм
Книгата е хубава, интересна и си заслужава прочита.Чете се бързо и после ти е мъчно, че е свършила. Смятам, че на любителите на изкуството ще им се хареса много, както и на всички други, защото има страхотни разсъждения… все пак става дума за Моъм :) Приятно четене и дано не съм заблудила някого :)
Денят след утре от Алън Фолсъм
Това криминално приключение вплетено в световна конспирация е най-хубавото в този жанр, което съм чела.
Този човек пише невероятни книги! Историите му са брилянтни, спиращи дъха и поддържащи напрежението!!!!!
Велик автор!
Домът на Ордена от Франк Хърбърт
не е пълен текста (след средата липсва една част). Има го в lib.ru,ако се наеме някой да го постне дори и на руски му се разбира.
Окото на дявола от Симеон Николов
Изчел съм 90% от книгите-игри издадени на българския пазар, но така и не можах да разбера идеите на Симеон Николов. Логиката на избора в неговите книги я няма или е толкова странна, че никога не ми стана ясна. Уж имаш избор, но се оказва, че играта е подобна на ТОТО 2. Правилното решение, което води към победа не подлежи на никакво обяснение и логика.
Севилското причастие от Артуро Перес-Реверте
Изключителна книга — струва си да се прочете повече от веднъж, както и, всъщност повечето неща, които Реверте е написал…
:)
Син от Елин Пелин
Нищо по-велико от Елин Пелин няма на света!!!!!!!! Четеш го и сякаш не само героите оживяват пред теб, но и ставаш един от тях!!!! А после… седмица мислиш за написаното… като спомен…
Среща с Медуза от Артър Кларк
Благодаря за удоволствието да прочета това произведение на Артър Кларк.
Изповедник от Тери Гудкайнд
Малко завиждам на тези, които все още не са чели книгата, а и цялата поредица — защото тепърва им предстои да се впуснат в това удивително приключение. И се радвам за тези, които вече са опитали невероятното усещане да преживеят този вълнуващ свят от красота и човечност.
Думите малко не ми достигат…
На добър път…
Историята на един успех от Иван Златарски
Малко е странно да пускам коментар към собственото си мнение, но четири години по-късно (пиша това през септември 2008) има някои неща, които могат да се уточнят:
1) Оказа се, че — противно на подозренията ми — бащата на дан Браун няма нищо общо с криптографията, поне не и в професионален аспект (вярно, че му е било предлагано да работи в АНС, но той е отклонил поканата, защото това означавало да се премести от Ню Хемпшир). Президентската награда (дадена му от Дж. Буш-баща) е за „блестяща преподавателска работа в областта на науката и математиката“ (нека отбележа, че той — Роджър Дж. Браун — е автор на учебник по математика бестселър — които се интерсуват могат да научат повече в Интернет).
2) Тиражите на „Шифърът на Леонардо“ разбиха всички представи за успех — вече не следя тази информация толкова изкъсо, колкото му беше навик преди 2–3 години. За последно ставаше дума за тираж, който гонеше 70-те милиона. Съответно скочиха и тиражите на останалите му 3 книги (не говоря за 2-те отпреди това, за които той едва ли би искал да си спомня, още по-малко името му да бъде свързвано с тях).
3) Дали звездата му залязва (финалната ми фраза в публикувания материал) или не, е трудно да се каже, защото противно на всякакви очаквания 5 1/2 години след ШЛ, той все още не е публикувал следващата си книга (за която се смята, че щяла да бъде със заглавие „Ключът на Соломон“, макар дори това да не официално потвърдено от Дан Браун). При среден интервал от 2 години между предишните му книги, голямото забавяне (спрямо предишния му „график“) явно отразява сериозни промени в нагласата на писателя по спекулативен начин да захваща (изкушавам се да кажа „лекомислено“) дълбоки теми (това сигурно е свързано в процеса в Лондон срещу издателството по повод основната тема в ШЛ и обвинението в заимстване на Юцялостната архитектира" от книгата „Светата кръв и Свещеният Граал“ от Бейджънт, Лий и Линкълн). Изглежда „Парен каша духа“. Времето ще покаже…
Тейнджърийн от Рей Бредбъри
Много хубав, въздействащ разказ. Съветвам ви да го прочетете и да се замислите.
Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин
За нашето съвремие, тоест близко минало вече, написа няколко книги Христо Калчев, за което го оплюха (че имал вулгарен език)…Те са частично достоверни, не знам дали Солженицин е писал всичко на 100% истина или има и художествени елементи, но примерно при Суворов има истински случки и художествена измислица едновременно.
Робинзон Крузо от Даниел Дефо
Романът е наистина много интересен. Пича е изключително изобретателен и оповавайки се на волята си постига каквото си науми. Възхищавам му се, лично аз и седмица нямаше да издържа на тоя остров.
Повест за истинския човек от Борис Полевой
Една от най-хубавите истории за всички времена. Много ми е помогнала тази книга — в тежък момент обезателно я препрочитам!
Записки по съвременна история 1918–1945 от Милен Семков
Дедо Милен е пич. Само дето комунисти са му в главата и е вече малко изперкал. Според мен получава оценка 5. 50 по шестобалната система.
Мълчанието на агнетата от Томас Харис
Книгата е феноменална! Оставя те без дъх !
Автентичната котка от Тери Пратчет
Книгата е страхотна, както и всички останали книги на Тери Пратчет. Той наистина има уникално чувство за хумор, което обожавам.
Читателски коментари