Читателски коментари

Много добър хорър! Щеше да бъде страхотен, ако не беше краят.

За ада през, който преминава героинята си заслужаваше да има край от рода на този при „Тунел под света“ на Ф. Пол, отколкото на ефтин трилър, неструващ и изсечените за издаването му дървета. Краят изглежда просто като че ли е лепнат от някъде другаде, а не е част от тъкмо този роман.

Прочел съм ги и четрите. Смятам, че първата си заслужава четенето, втората е приемлива, а третата и четвъртата са твърде разводнени от сантиментални обяснения, за да са едновременно завладяващи и да приобщават читателя към идеята на автора.

Ако се прочете първата книга, ще се види най-хубавото на поредицата, а за останалите е достатъчно да се знае, че ще победи каузата на любовта, а всичко останало е пълнеж.

Уникална книга! Истински шедьовър! Ще се хареса на всеки, без значение от любимия жанр на читателя. Не е случайно, че тази книга е бестселър. Просто е страхотна и горещо я препоръчвам на всеки, който се чуди какво да прочете.

След 15 години от оригиналния прочит, отново препрочетох книгата — вече 28 години след издаването й. Това е пророческа книга в стила на най-черната фантастика, която се е сбъднала. България 2008++ — светът на Януш Зайдел. „Гнипелите“ са 50% от населението на България, „доцентчетата“, предишните поколения на България, носителите на градивността, идеализма и вярата в човека, едно прогресивно намаляващо съсловие, вече са под 10%. Свидетели сме на геометричното нарастване на обществото на „згредите“ — първата генерация гнипели, хора неспособни на градивност, хора с дегенеративна комерсиална нагласа, хора обременени от безполезността си — те вече съставляват 35%. Останалите 5% сме „орбитални космаци“, хора попаднали между шамарите на убер прехода, хора чудещи се дали да се присъединят към загубената кауза на доцентчетата, или да се отдадат на лепкавото забвение на гнипелите и згредите. А може би „космак“, символ на осъзнаването, също клони към своя еволюционен край …

На всички, които все още могат да четат и обичат фантастиката, препоръчвам тази книга, станала реалност.

Невероятна книга!! Отдавна я търсех и сега се радвам, че имам възможността да я прочета отново. Благодаря !!!

Мн е хубаво за човек с виозбражение

Прочела съм „Анастасия“. Сега чета и другите произведения на Владимир Мегре.

Имам всичките му книги. Впечатлена съм — меко казано. Това е нов свят, идеология, ново мислене. Кара те непрекъснато да мислиш и напълно променя светоглада ти. Гледаш на света с други очи. Изумена съм!

Да знам Еберхард Биндер поне така пише на моето издание. Ако твоето е едно бяло с мн рисунки по него на „Народна младеж“ София значи е той.

Според мен си заслужава четенето. Забавна е аз много се смях докато я четох и е мн интересна. :D

Това е една от най-завладяващите книги, които съм чел!

Задължително трябва да се прочетат и 4-те части, ако прочетете само 1, 2 или 3 части, си губи смисъла.

Историята продължава. Малкото момче вече е обучен агент на Конклава и изпълнява опасна мисия. Обратите са впечатляващи, а епизода със затвора, тип Монте Кристо, страшно много ми хареса. Не давам максимална оценка по две причини:

1. Магията е твърде малко! Все пак това е фентъзи.

2. Образът на главния лош герой е много повърхностно описан. Лесо Варен заслужаваше няколко странички. До края си остава мистериозна личност.

Ако сте прочели първата книга от поредицата задължително прочетете и тази! ще ви хареса.

Като цяло сюжета е клиширан и повтаря другите поредици за света на Разлома. Малко момче преживяло лична драма е поето от непознат благодетел, който му дава шанс да се издигне до върха след поредица от приключения.

С това обаче се изчерпват недостатъците на книгата. Фийст е свършил страхотна работа. В книгата е намерен идеалния баланс между подробни описания и екшън. Началото е малко мудно, но приятно, а след средата интригата се завързва. Прочетох произведението с голям интерес и давам максимална оценка. Всеки любител на жанра фентъзи би получил максимално удоволствие, а феновете на Фийст ще забележат как той става все по-добър, с всяка следваща книга.

Интересен роман със завързана, сложна интрига. Многото подробности правят действието малко мудно, но пък това е типично за т. нар. психологически детектив. Да не забравяме, че е писан през 1868 г. Това прави Колинс един от родоначалниците на детективския жанр, а „Лунният камък“ е най-доброто му произведение — без съмнение шедьовър.

може би така е трябвало да стане…за такива неща е бил предназначен!

Това е вярно за част от повторенията, но да ми обяснява по три-четири пъти как работи някоя магия или нещо друго в даден момент ме усъмнява в умствените ми възможности. Колкото до противоречията, поредицата беше твърде обемна, за да си давам труда да се заяждам за дребни грешки. Това, което имах предвид, беше за идеите на теологичните и идеологичните доктрини развивани и от двете страни. Това обаче, как някой гледа на света, е пределно лична тема, за да тръгна да я дискутирам толкова обстойно.

За военното дело съм съгласен, повторенията са за хората, които не са чели други книги от поредицата, а за останалото — погледни така наречения истински свят, противоречията и недомислиците са дори повече…

Очарована съм от приказката и нямам търпение детенцето ми да се събуди за да му я разкажа!!!

Отдавна я търсех. Поздрав за DarkLight, който ми я препоръча покрай една злополучна анкета :)

Най-малкото впечетляваща и различна :)

Топъл, нежен, мъдър, чудесен Стайнбек!