Читателски коментари

Ти пак ме гледаш с ласкави очи… от Дамян Дамянов

Нов (29 август 2008 в 13:11)

Чудесно!!!

Долината на конете от Джийн М. Оел

gost (28 август 2008 в 16:49)

Когато чета праисторически роман, претендиращ, че описва епохални събития, неочаквам да се натъкна на повече еротични сцени отколкото ловни. Ако се върна в миналото ще мога да въведа едно момиче от местните в женствеността, но не и да си ощавя като хората някоя кожа.

За сюжета:

Докато прогонената от клана кроманьонка доказва, че общата пра баба на Доктор Дулитъл и Томас Едисон, съдбата й праща арийски жребец, който от където мине си размахва „женоправеца“ и оставя по няколко разбити сърца и синеоки бебета. От момента малко след срещата на двамата най-подходящият етикет за романа е „нежен реализъм“.

Друга важна особеност е, че всички кроманьонци ми внушават чувство на непълноценност. Езикът, културата, поведението, мисленето и всичко е по-близо до съвременните хора от колкото до ахейците да речем. Изобщо всичко ме кара да си мисля, че това е съвременен роман със праисторически заден фон. Като ще са глупости, да са поне малко по близо до достоверността. Когато почвах книгата, очаквах от авторката да разкрие как си представя истинските палеолитни хора, а не подробности от фантазиите си.

Кланът на пещерната мечка от Джийн М. Оел

gost (28 август 2008 в 16:27)

За сюжета:

Петгодишна кроманьонка е намерена от клан неандерталци и отгледана от тях. Има си проблеми и е интересно до към първото изнасилване. После лекото ухание на феминизам пренасити въздуха и главата ми натежа, но отмина. Все пак всичко си остана разводнено до края: твърде много сълзи, комплекси за вина и т.н.

Навярно авторката добре е пресъздала условията на околната среда, не зная, но някой от изводите, които си прави ми се струват силно пристрастни. В резултат на положените усилия и нейната индивидуалност някой неща звучат на място, а други ми изглеждат като големи глупости, но не съм компетентен.

Остров Тамбукту от Марко Марчевски

Петя (28 август 2008 в 13:55)

Книгата е страхотна!!!В момента я чета и не мога да и се наситя!Препоръчвам на всеки,който чете това да я намери и да я прочете :D

Вълкът и седемте козлета от Братя Грим

Диана (27 август 2008 в 05:08)

обичам седемте козлета :)

Пазителят на сънищата от Пинелъпи Уилямсън

gost (26 август 2008 в 18:48)

Прочетох я. Една Част в мен говори, че това е хубава книшка, приятна за четене, описваща силата на любовта и прочее. Друга част от мен пък твърди, че има доста и наплитко наблъскани фройдистки теории, които можеха да бъдат прикрити малко по-съвестно. Друго, което ме впечатли е, че или авторката не знае, или никой не й` е казал, че и до сега всеки, имащ себе си за законен владетел (може и управник) на соверенна страна по непонятни причини има навика да налага най-строги наказания на печатащите (и сечащи) пари без неговият пряк контрол. А преводачката трябва много да й се е спало щом е поставила в репликата на главния герой идиом от рода на „гол като пушка“.

Приятно четене.

Първото правило на магьосника от Тери Гудкайнд

gost (26 август 2008 в 18:28)

Абсолютно съм съгласен, че тази е най-добрата от всичките.

Митът за Сизиф от Албер Камю

boddhi (26 август 2008 в 17:50)

Ти вярваш ли изобщо в нещо? Get lost!

Ема Лайона от Александър Дюма

Доби (26 август 2008 в 11:46)

Страхотна книга, както и първата част!

Благодарности на целия екип, работил по проекта!

Не плачи, вълко! от Фарли Моуът

Гост (25 август 2008 в 15:08)

Много приятна книга.

Дяволското оръжие от Пиер Бул

mitakas (24 август 2008 в 18:37), оценка: 5 от 6

Може би съм закъснял да забележа, но това се случва точно сега. И то не от скоро. Оръжието, с което не е практично да се воюва, последното оръжие да го наречем, е обречено. Мда… Истинска проницателност

Пролог на историка от Доминго Сантос

mitakas (24 август 2008 в 18:31), оценка: 6 от 6

Колко много идеи, светът, описан в разказа прилича толкова на днешния. Изкуствения интелект ще доведе до нашия край, въпреки че нищо хубаво няма в нас сега. Това ли е посланието?

Първото правило на магьосника от Тери Гудкайнд

Just a Face (24 август 2008 в 01:49)

Тази книга за мен си остава най-добрата от поредицата…и с най-вярното правило ;)

Призраци от Тери Гудкайнд

Just a Face (24 август 2008 в 01:47)

Надявам се скоро да я има и тук!

Впрочем току-що гледах трейлъра на сериала „Legend of the Seeker“,който ще излиза ноември…ужас,хора!За ролята на Ричард са избрали някакво малко гадно недоносче,а Мрачният Рал прилича на клошар…въобще нямам думи!

Дано да излезе на големия екран поне „Първото правило“…и да подберат малко от малко актьорите!

Магическият преход от Тайша Абелар

gigi3000 (23 август 2008 в 16:50), оценка: 6 от 6

една от книгите които ми дадоха ново виждане във и към живота.красота!

Опълченците на Шипка от Иван Вазов

Румяна Константинова (23 август 2008 в 14:46)

Днес е годишнината на шипченската епопея.На връх Шипка има възстановка на боевете при Орлово гнездо,но не мога да отида там,поради служебни ангажименти.Много се развълнувах и потози повод потърсих стихотворението „Опълченците на Шипка“да си го прочета отново.Много екзалтиращо деиствува.Това е велико произведение на изкуството-жалко,жалко. Съсипаха хубавата ни родина-остава ни само да си поплачем над някое патриотично произведение,като това стихотворение

Шифърът на Леонардо от Дан Браун

Daniela (23 август 2008 в 12:49)

Аз четох тази книга на английски и не мисля че стила на Дан Браун е толкова лош, но естествено не е съвършен. Когато излезе не и обърнах внимание, но през 2005 живях в Рим и един ден видях заглавие в Римски вестник: „Ватикана съветва срещу четененто на Кодът на Да Винчи“ Естествено повече не ми трябваше за да си я купя веднага. Отначало като я прочетох си мислех че абсолютно всичко е истина и най-вече теорията му че Свети Петър в деиствителност е Магдалена. След това си купих друга книга просто за да съм сигурна преди да излъжа някой в която се дискутираше колко от написаното в „Кодът на Да Винчи“ е истина. Естествено излезе че повечето е художествена измислица с едно много важно поне за мен изключение: Магдалена не е била проститутка. Тази пък „художествена измислица“ е дело на Папа Грегорий Велики през 591, чиято теория е била че Мария, проститутката която Исус е спасил от смърт която се появява само няколко страници преди Мария Магдалена в книгата на Лука, и Мария Магдалена са един и същи човек, а те не са. Напротив, Мария Магдалена е била богата жена и името и го показва, през този период жените не са имали фамилни имена, нейното идва от града в които е родена Магдала, съвременен Мигдал на западния бряг на Галилейско Море в Израел. Тайната Вечеря, картината по която Дан Браун съди че Свети Петър е всъщност жена се намира в Santa Maria delle Grazie в Милано и е нарисувана на стена и е била реставрирана много пъти, което прави невъзможно да се прецени дали Свети Петър от дясната страна на Исус има или няма женски гърди. Както и да е, тази книга накара много хора, които иначе не биха се замислили, да започнат да си задават логични въпроси по различни религиозни теми и това я прави специална

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър

Симеон (23 август 2008 в 12:34)

Да, жалко наистина, защото книгата е фантастична. Препоръчвам на заинтересуваните да пренебрегнат мнението на г-ца/г-жа Фани_нещо_си и да я прочетат.

Ти пак ме гледаш с ласкави очи… от Дамян Дамянов

Кирилова (23 август 2008 в 11:14)

Разбираемо е, че няма читателски мнения…Оставаш разтърсен,безмълвен,омагьосан от гения на поета.

Час по история от Юлиана Манова


Прочетох краткия разказ, заинтригуван от горния коментар. Думата ’тъпня’ отсъства в моя речник, а и едва ли текстът заслужава такава силна квалификация. По-скоро става дума за неовладяна и наивна идея, разказана по ученически. Подбни разкази на ранно-гимназиално ниво има вероятно стотици.