Читателски коментари

Домът на Ордена от Франк Хърбърт

Valio (7 септември 2008 в 12:31)

не е пълен текста (след средата липсва една част). Има го в lib.ru,ако се наеме някой да го постне дори и на руски му се разбира.

Окото на дявола от Симеон Николов

SecondShoe (7 септември 2008 в 02:13)

Изчел съм 90% от книгите-игри издадени на българския пазар, но така и не можах да разбера идеите на Симеон Николов. Логиката на избора в неговите книги я няма или е толкова странна, че никога не ми стана ясна. Уж имаш избор, но се оказва, че играта е подобна на ТОТО 2. Правилното решение, което води към победа не подлежи на никакво обяснение и логика.

Севилското причастие от Артуро Перес-Реверте

Олга Шопова (6 септември 2008 в 17:31)

Изключителна книга — струва си да се прочете повече от веднъж, както и, всъщност повечето неща, които Реверте е написал…

:)

Син от Елин Пелин

vasil_sedjankov (6 септември 2008 в 04:15), оценка: 6 от 6

Нищо по-велико от Елин Пелин няма на света!!!!!!!! Четеш го и сякаш не само героите оживяват пред теб, но и ставаш един от тях!!!! А после… седмица мислиш за написаното… като спомен…

Среща с Медуза от Артър Кларк

Дани (6 септември 2008 в 01:21)

Благодаря за удоволствието да прочета това произведение на Артър Кларк.

Изповедник от Тери Гудкайнд

Теодора Берова (5 септември 2008 в 20:54)

Малко завиждам на тези, които все още не са чели книгата, а и цялата поредица — защото тепърва им предстои да се впуснат в това удивително приключение. И се радвам за тези, които вече са опитали невероятното усещане да преживеят този вълнуващ свят от красота и човечност.

Думите малко не ми достигат…

На добър път…

Историята на един успех от Иван Златарски

Иван Златарски (5 септември 2008 в 15:30)

Малко е странно да пускам коментар към собственото си мнение, но четири години по-късно (пиша това през септември 2008) има някои неща, които могат да се уточнят:

1) Оказа се, че — противно на подозренията ми — бащата на дан Браун няма нищо общо с криптографията, поне не и в професионален аспект (вярно, че му е било предлагано да работи в АНС, но той е отклонил поканата, защото това означавало да се премести от Ню Хемпшир). Президентската награда (дадена му от Дж. Буш-баща) е за „блестяща преподавателска работа в областта на науката и математиката“ (нека отбележа, че той — Роджър Дж. Браун — е автор на учебник по математика бестселър — които се интерсуват могат да научат повече в Интернет).

2) Тиражите на „Шифърът на Леонардо“ разбиха всички представи за успех — вече не следя тази информация толкова изкъсо, колкото му беше навик преди 2–3 години. За последно ставаше дума за тираж, който гонеше 70-те милиона. Съответно скочиха и тиражите на останалите му 3 книги (не говоря за 2-те отпреди това, за които той едва ли би искал да си спомня, още по-малко името му да бъде свързвано с тях).

3) Дали звездата му залязва (финалната ми фраза в публикувания материал) или не, е трудно да се каже, защото противно на всякакви очаквания 5 1/2 години след ШЛ, той все още не е публикувал следващата си книга (за която се смята, че щяла да бъде със заглавие „Ключът на Соломон“, макар дори това да не официално потвърдено от Дан Браун). При среден интервал от 2 години между предишните му книги, голямото забавяне (спрямо предишния му „график“) явно отразява сериозни промени в нагласата на писателя по спекулативен начин да захваща (изкушавам се да кажа „лекомислено“) дълбоки теми (това сигурно е свързано в процеса в Лондон срещу издателството по повод основната тема в ШЛ и обвинението в заимстване на Юцялостната архитектира" от книгата „Светата кръв и Свещеният Граал“ от Бейджънт, Лий и Линкълн). Изглежда „Парен каша духа“. Времето ще покаже…

Тейнджърийн от Рей Бредбъри

надя (4 септември 2008 в 01:06)

Много хубав, въздействащ разказ. Съветвам ви да го прочетете и да се замислите.

Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин

Скрит (3 септември 2008 в 18:16)

За нашето съвремие, тоест близко минало вече, написа няколко книги Христо Калчев, за което го оплюха (че имал вулгарен език)…Те са частично достоверни, не знам дали Солженицин е писал всичко на 100% истина или има и художествени елементи, но примерно при Суворов има истински случки и художествена измислица едновременно.

Робинзон Крузо от Даниел Дефо

missladki6 (2 септември 2008 в 19:26), оценка: 6 от 6

Романът е наистина много интересен. Пича е изключително изобретателен и оповавайки се на волята си постига каквото си науми. Възхищавам му се, лично аз и седмица нямаше да издържа на тоя остров.

Повест за истинския човек от Борис Полевой

Елена (2 септември 2008 в 13:56)

Една от най-хубавите истории за всички времена. Много ми е помогнала тази книга — в тежък момент обезателно я препрочитам!

Записки по съвременна история 1918–1945 от Милен Семков

Бисер Нушев (2 септември 2008 в 11:41)

Дедо Милен е пич. Само дето комунисти са му в главата и е вече малко изперкал. Според мен получава оценка 5. 50 по шестобалната система.

Мълчанието на агнетата от Томас Харис

OGUNMOMICHE (31 август 2008 в 22:34), оценка: 6 от 6

Книгата е феноменална! Оставя те без дъх !

Автентичната котка от Тери Пратчет

Ileen (31 август 2008 в 17:29)

Книгата е страхотна, както и всички останали книги на Тери Пратчет. Той наистина има уникално чувство за хумор, което обожавам.

Подпалвачката от Стивън Кинг

snipi (31 август 2008 в 13:21)

книгата е много добра наистина.Но имам проблем .. има я само до 1ва част или аз сам нещо зле и не виждам 2ра :)

Ще сам мн благодарна ако някои може да ми помогне …

Бойните ровове на Крарт от Дейв Морис, Оливър Джонсън

Скрит (30 август 2008 в 22:43)

Браво, това е по мое мнение най-добрата книга-игра от всичките (почти няма такава на българския пазар, дето да не съм я чел). Имах ги преди време всичките, направо ги знаех наизуст, ама един пожар…Както и да е, благодаря на качилия.

Гробище за домашни любимци от Стивън Кинг

bruja (30 август 2008 в 01:19), оценка: 6 от 6

За мен това е едно от най-добрите произведения на Кинг.

Сатанинската библия от Антон Шандор Ла Вей

Амаранта (30 август 2008 в 00:48)

Шегуваш се, нали? „Пича“ ако питащ мен се е подиграл със сатанизма!

Говорещият кон от Бърнард Меламъд

Илиян Марков (29 август 2008 в 23:19)

Много хубав разказ. Грабна ме страхотно и ме накара да се чувствам леко.

Страхотен е.

Ти пак ме гледаш с ласкави очи… от Дамян Дамянов

Нов (29 август 2008 в 13:11)

Чудесно!!!