много ми хареса книгата~мерси много че сте я качили!!!
Прочетох повестта, първо тук, после гледах филма, после си взех книгата, а сега чета и другите творби на Стайнбек.
Мерси много, че сте качили тази невероятна и лично за мен най-добра творба на автора.
Обичам Стайнбек!А тази му творба е една от малкото ,които ще запомня в живота си!
Нина Кирова
Тази книга наистина си заслужава,колкото и да се опитвам няма да мога да намеря нещо в нея което заслужава критика
На мен ми се стори твърде кратка
Книгата е невероятна! Една от любимите ми.
Не съм вярвала, че в стотина странички могат да се поберат толкова много мисли. Книгата е повече от страхотна и ако някой не я прочел — да знае, че няма да сбърка ако го направи. Чете се буквално на един дъх и при всеки прочит откривам нещо ново и различно. Страхотна е!!! В крайна сметка това е Стайнбек.
Откровено казано , така и не разбрах, защо авторът е избрал точно такъв финал за повестта си .
За стила на Стайнбек не е характерно директното послание към читателя . Той обича да го оставя сам да търси отговорите .
Аз обаче, така и не го намерих.
Като цяло , според мен „Тортила флет“ е много по-стойностен .
здравей ,
гледай филма за мишките и хората… това е върха на изкуството.
И двата филма ! Лон Чейни младши е много близо до представата ми за Лени.
Наскоро започнах да чета Стайнбек и това беше първата негова книга, която прочетох. Прекрасна е…! Колкото до посланието мисля, че за себе си го открих :)
Хора, имам проблем…. след Стайнбек вече нищо друго не ми харесва :( На 30.04.11 ще гледам Калин Врачански и Асен Блатечкин в „За мишките и хората“. Надявам се играта им да ми остави същото страхотно усещане както и прочита тук.
Проблемът ти е решен….
http://chitanka.info/text/18891/2#textstart
Аз намерих много истини!
Преди много години гледах филма с Джон Малкович в ролята на Лени и тогава останах впечатлена. Не зная защо едва сега прочетох едноименната повест. Дълбоко ме трогна. Всеки човек има нужда от закрила, компания и приятел, с когото да споделя радости и неволи, независимо дали е с умствени ограничения, чернокож или старец на преклонна възраст. Всичко това не те прави безполезен или лош човек. Всеки има своето място в Света и право на светлина и надежда, колкото и нереални да са те. Стайнбек третира проблема за расовите предразсъдъци, проблема за невъзприемчивостта на хората спрямо всичко, което излиза извън рамките на нормалното. Долавям и упрека му към младите, които се радват на здраве и сила, но се отнасят с пренебрежение към физическата немощ, настъпваща постепенно със старостта. Авторът апелира към великодушие и хуманност, а също и към по-добро отношение към домашните животни, служили вярно на стопаните си, но стигнали неизбежно до дълбока старост.
Мога да завърша с обобщението, че — поне според мен — това е повест за сладостта на мечтите и за разбитите надежди. Като пример може да служи и нелепото поведение на жената на Кърли. А колкото до директното послание на автора, Канди го каза — когато имаш домашен любимец, към когото си бил толкова привързан, е по-добре да загине от твоята собствена ръка, ако това е наложително, отколкото от нечия друга. Така е и при хората.
А защо разказът е кръстен така?
Към мишките и хората с еднаква обич. И на едните, и другите еднакво чужд.
това е от едно стихотворение на робърт бърнс, което /цитирам по памет/ е: „и най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени“. как това се вписва в повестта смятам за ненужно да обяснявам :)
За името на творбата Стайнбек се е вдъхновил от стихотворението на Робърт Бърнс „На едно мишле“, което също може да прочетете в сайта.
Ето част от него:
„Ний с теб, мишле, сме все в беда,
кроиме смело — суета,
с една съдба сме на света
и мишките, и хората.“
@РрР Не е разказ :) А защо произведението носи това име, можем само да гадаем. На пръв поглед — заради любовта на Лени към мишките. Моето обяснение е, че в редица случаи хората са също толкова дребни и незначителни, колкото са мишките и както малкото мишле може внезапно да бъде стъпкано от нечия подметка, да бъде хванато в капан или пък изядено от котката, така и хората са също толкова слаби и уязвими, въпреки собственото им усещане за надмощие. И понякога животът (и смъртта) на отделния индивид представляват само мноооого незначителна капчица, проблясък в общия поток на Живота. Въпреки Разума на Човека, въпреки Силата и Контрола, които той упражнява върху Природата, върху по-слабите от него създания, има неща, които се случват независимо от него, въпреки него и дори много често той е безсилен да им противостои. Мишки и хора — по моему авторът е наблегнал дори и на контраста в размера им.
Нещо в този дух ще да е, поне аз тъй го усещам…
Изключителна творба от изключителен автор!
Много хубава и стойностна книга- много разбиране, много тъга и много детска невинност се преплитат в умовете и душите на героите. Поредната книга, от която има какво да се научи.Благодаря.
Според мен книгата е много добра макар и доста кратка.Много ми хареса.А финалът ме остави без думи,не знам как да си го обясня ако някой може да ме светне по-въпроса.
Финалът е типично американски, само се попитай какъв е избора на Джордж и какво ще стане после и ще разбетеш.
Като цяло има някои интересни зачатъци на идеи, но е доста претупано всичко, точно като за американска аудитория.
Посланието „За мишките и хората“….аз го разбирам по следния начин:
Човек, който може да убие мишка по невнимание, макар че е привързан към нея …може да убие и човек по невнимание…и макар че ние съжаляваме този човек по хиляди причини той просто е убиец.
Много съм впечатлена от книгата !!!
Книгата попадна съвсем случайно в ръцете ми. От доста време мислех да я прочета, но все не оставаше време. Преди около 10 дни посетих една книжарница без намерение да я купувам. Отново се мярна пред погледа ми. Взех я в ръце, заедно с още една книга и дълго време се чудех коя да прочета. Непознат за мен човек, дошъл сякаш от нищото, каза — „За мишките и хората!“. И така се сдобих с нея. Съдба :)
Прочетох я за отрицателно време. Хареса ми още в началото. Мислех си, че съм разбрала, че е за истинското приятелство и доверие (въпреки, че финала остави смесени чувства в мен). Едва днес, по стечение на обстоятелствата и след не много приятни емоции за мен, „препрочетох“ отново наум книгата. И сега- след седмица, разбирам, че в нея се говори за онази силна, голяма любов, за която и Queen пея „Прекалено много любов ще те убие“. За любовта на Лени към мишките и хората, любов, която ги задушава. Една толкова силна любов не може да съществува в този свят — неслучайно Лени е определен за глупав. Той е неразбран, живее в своя си свят, мечтае да отглежда зайци и да се грижи за тях. Толкова проста на пръв поглед мечта. Със своята нежност и любов той убива това, което обича, защото се страхува, че може да изгуби зайците. Така и ние хората, обичайки, затваряме в клетка любимите си същества (страхувайки се да не ги изгубим), отнемаме им свободата, убиваме ги с прекалената си любов. А уж им мислим само доброто. Тази чиста любов, този добър човек не са създадени за грубия свят, в който живеем. Това го разбира единственият му приятел. Смъртта е неизбежна, прекалената любов убива и Лени.
много хубава книга, след коментарите по-горе, трудно мога да добавя нещо. тъжен финал поне за мен, но книгата трябва да е от задължителния списък за четене. Книга за истинското приятелство, за мечтите..
Джон Стайнбек е един от малкото автори, които не те разочароват в никое от произведенията си! „За мишките и хората“ беше първата негова творба, която прочетох, но ме грабна веднага. Радост за очите ми е да чета всички тези хубави мнения!
Здравейте, искам да попитам това ли е краят на книгата?
— Какво ли пък ги яде тия двамата, дявол го взел! — рече Карлсън.
Може би краят загатва два въпроса , погледнати от две различни страни :
-Първо , дали убийството по невнимание компенсира самото убийство. Карлсън не проумява тяхната мъка , той бива готов да го застреля хладнокръвно , ,, живот за живот"
-И , дали убийството от страна на Джордж е най-добрия вариант за Лени. Джордж виждайки , две възможности за бъдещето на Лени — болезнена смърт "Ще го застрелям в корема " , и да изживее остатъка от живота си нещастен в лудница.
Убийството като справедливост или спасение
За заглавието
Канди казва „Животните нямат мечти“ , с това вероятно автора сравнява — Да имаш непосилна мечта с липсата на такава , защтото мечтите вдъхновяват , но крахът при осъзнаването на тяхната неосъществимост компенсира.
Това е първата творба която чета на Стайнбек , но прозорливостта и мъдростта му ме завладяха.
Не зная защо, но тази повест ме привлича за пореден път. Може би драматизмът на повествованието, сподавения драматизъм на хората с предначертано бъдеще на къртовски работещи роби с техните съкровени мечти за по-добър живот, а всъщност труд…Трагичната обреченост на Лени, а и на останалите герои. Вижда се, че вътре в тях има човешки помисли и стремежи, които се разбиват в канарите на действителността. На моменти самотата на героите е осезаема, осезаема е и тяхната крехка душевност. Напрежението плавно и мощно нараства и достига кулминацията в убийството на Лени. Дали убийство или спасение?! Милостта да убиеш ми напомня за онова скършено в канавката ударено от колата ми зайче с пухкаво кожухче, на което трябваше да спестя мъките. Не се почувствах късметлия, въпреки че бяхме гладни, бедни, замръзнали…Жан виденовата зима….
Не зная началото кой го е превеждал, но много по-добре звучи следният превод:
И най-добрите помисли
на мишките и хората
пораждат често само
теглила и горести.
РОБЪРТ БЪРНС
„На една мишка“
Моето разбиране за странния край на произведението е, че Слим казва на Джордж да пият по едно уиски (за мишките и хората), защото само той разбира истината за случилото се. Убийствата на Лени започнаха с мишка и завършиха с човек. Това, според мен, свързва края на повестта със заглавието.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.