На копието ти, любими! от Бинка Пеева
Джо, предполагам защо си се укрила зад никнейм. Но аз те познавам, защото съм вещица :) Скъпа, опитай се да обуздаеш разюзданата си глупост и омраза! Аз приемам, че не харесваш поезията ми, но не приемам аргументацията ти — дори и да съм „грозна, зла вещица“, това няма отношение към качеството на книгата ми. Впрочем в българския език вещица идва от вещ-а — можеща, умееща, знаеща :)
Колкото до нелепото ти обвинение, че книгата ми е публикувана тук „заради бившата…“, предлагам да се обърнеш към собственика на сайта Борислав Манолов и да изразиш възмущението си лично пред него.
Стрела, Незабравка — благодаря ви!
Предсказанието от Джак Дю Брул
Наскоро прочетох (и написах читателско мнение) за поредицата „Зона 51“ от Робърт Дохърти. Търсейки какво да прочета след нея, погледът ми попадна на анотацията на „Предсказанието“ от Джак Дю Брул. Там се споменава ’зоната’ и това привлече интереса ми. Казах си: Любопитно е каква интерпретация на темата дава този автор.
Да, ама не!
Джак Дю Брул няма стил. Няма и прилична идея. Има измъчена и изсмукана от пръстите аналогия с акупунктурата и на базата на това и около милион клишета забърква глупав и досаден екшън. Описанията отегчават. Мотивацията на героите е смехотворна и целият роман дъха на долнопробност. Естествено, накрая с цената на много жертви спасяват земята, унищожават де що има ценни непознати реликви и всичко завършва там, където е било преди злодеите да се покажат от дупката си.
Повърхностното сравнение може да покаже прилики между „Зона 51“ и „Предсказанието“: секващ дъха екшън, двуизмерни герои, тайни заровени в историята, смъртна опасност за планетата. Само че в първата тези неща са до голяма степен овладени и стилизирани, уместни, а във втората — досадни, глупави и дразнещи.
Всъщност книгата е точно толкова лоша, колкото и долнопробният холивудски филм, който може да бъде направен по нея.
Едва ли някога бих прочел нещо друго от Дю Брул, освен ако след години не забравя името му и не сбъркам…
Терез Ракен от Емил Зола
прочети „човека-звяр“ — много добър роман. Зола ми е любимият автор :)
Откраднатият диамант от Артър Конан Дойл
Този разказ е много интересен! По принцип всичко което съм чела от този автор за Шерлок Холмс е много интересно!
В капан от Дийн Кунц
Чудесно начало,но малко слаб финал.Въпреки това авторът разказва вълнуващо и увлекателно.
Сатанинската библия от Антон Шандор Ла Вей
По принцип всички религии,имат за цел,да дьржат човек в някаква форма на под
чинение.През средновековието,християнските свещенници са казвали,че властта на богатите дадена от бог.Според мен хората са сьздали бог,ане обратното.
Музей на страха от Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Както всичко написано от авторите — невероятно!
То от Стивън Кинг
Любимият ми роман!!!
Невероятен, уникален, страхотен, божествен!!! Нямам думи да го опиша, толкова го обичам!!! Мога да го чета стотици пъти и пак няма да ми омръзне.
Шедьовър е малко да се каже!!!
Мъртвата зона от Стивън Кинг
Класика в творчеството му!
Дъгата от Джани Родари
прекрасно!мъдрец и щастливец дж.родари
Легендата от Робърт Дохърти
Първо искам да благодаря на rebu и Mandor за отличната работа по дигитализирането на Зона 51!
Второ, ще си позволя едно по-обстойно лично мнение за поредицата, с което ми се иска да допълня гореизказаните кратки, категорични и схематични присъди.
Деветте книги от Зона 51 не са равностойни. Първите седем описват повече или по-малко последователна и завършена история с повече или по-малко постоянни действащи лица. Осмата и деветата книга проследяват паралелни сюжетни линии, оформящи предисторията на събитията в първите седем книги.
Докато в деветата книга „Легендата“ главните герои частично се припокриват с тези от основните седем книги, тези в „Носферату“ са изцяло отделни, странични и почти непресичащи се с главния конфликт.
Първите седем книги проследяват развитието на доста мащабна история, която има своя завършек в края на „Истината“. Градацията и стилът варират, като моето впечатление е, че началото е най-силно и с всяка следваща повествованието отслабва. Едва ли тенденцията е изцяло линеарна, но усещането ми е, че на авторът малко му е поомръзнало да „монтира“ все така динамично в продължение на години както го е правил от начало.
В „Началото“, „Отговорът“, „Мисията“ има едно усещане за добро кино, великолепна интерпретация на идеите на Фон Деникен и подобни автори, находчиво навързване на археологически и исторически загадки. Фантазията, научната фантастика и доброто познаване на военни тактики, методи и технологии създават чувство за реализъм и правдоподобност. Стилът е овладян, насечен и липсата на дълбочина и многоплановост у типажите не пречи ни най-малко на повествованието.
При шестата и седмата книга, обаче, същите тези похвати, някак си, излизат от контрол. Действието се фрагментира прекалено, персонажите се превръщат само в имена, а монтажът се изплъзва от контрола на режисьора и остава изцяло в ръцете на монтажиста, който губи усещането за цялото. Така рязко намалява критичната доза убедителност и читателят започва бавно да губи интерес.
Финалът-кулминация е според мен доста слаб и поради това неглижиран. Парата по някакъв начин е била изпусната преди това.
Епилогът-обяснение (Истината) е и най-слабият пункт, който до голяма степен обезсмисля едно добро и увлекателно произведение. Там вече всичко издиша и цялата наукообразност и правдоподобност отиват по дяволите. Всеки уважаващ себе си автор на научна фантастика, който си играе с исторически, инженерни, биологични и какви ли още не научни концепции свободно, трябва да има пред вид Еволюцията и огромното количество фосили, намиращи се в земните пластове от един момент нататък. Идеята за това, че хората са изсипани на Земята готови за разплод преди 12–15 000 години е лековата (и меко казано глупава) и не подхожда на съвременен автор.
Във всеки случай, обаче, първите седем книги ми доставиха удоволствие и ги прочетох с интерес, който само слабо намаля към края. Бих ги препоръчал на всеки, който е чел или гледал филмите на Деникен, и който се интересува от темата за палеоконтакти, присъствие на извънземни и странни артефакти. Голяма част от тези неща са много приятно и умело навързани в цялостна картина.
Осма и девета книга са друга история. „Носферату“ е еднопланова вампирска любовна история, която трае доста дълго. Не че не става за четене. На мен ми беше доста досадна и носеше привкус на изсмукана от пръстите. Пък и плискащата се навсякъде кръв ми дойде малко в повече.
„Легендата“ е 30% препечатка на историческите пролози от предните книги и обяснение на някои факти, за които вече се досещаме. Също по своему досадна и еднопластова. След като сме научили „Истината“, някак си всичко вече е безинтересно.
Иска ми се да отбележа още нещо, което смятам за положително в случая. Р. Дохърти не се е изкушил да се заиграва в описание на любовни и еротични сцени. Би било наистина проява на лош вкус.
Мисля че по „Зона 51“ може да се направи чудесен филм или сериал и нямам чувството, че съм си загубил времето прочитайки деветте книги.
Търси се съпруга от Линда Хауърд
Има романтика дори в убийствената работа в далечно ранчо с ужасна зима. Колкото по-зле са нещата в началото, толкова по-добре са в края. Въпреки това много ми хареса, защото отвсякъде струят оптимизъм, изгарящи чувства и силни страсти.
Чоки от Джон Уиндъм
Благодарение на тв сериала и книгата в българия на времето имаше Кики, пипи, и не знам си какви полтъргайсти….
Което явно означава, че книгата е добра…
Вероника решава да умре от Паулу Коелю
Както винаги авторът е твърде абстрактен и философски настроен. И тук е забъркал смес от секс, лудост, падение, мистицизъм и съединение на духовно ниво, подправено с щипка оптимизъм. Обяснява нещата с техните противополжности — смъртта ще даде смисъл живота и живота ще даде смисъл на смъртта. Книгата ми хареса, въпреки, че е малко повърхностна и й липсва дълбочина.
Независима съпруга от Линда Хауърд
История за една силна любов преживяла седем години трудности.
Денят на трифидите от Джон Уиндъм
ЗАВЛАДЯВАЩА!Ако не сте я чели …Досещате се,нали?
Синовете на Великата мечка от Лизелоте Велскопф-Хенрих
Провери в отдел „Сканиране“. Ако го няма, можеш да помогнеш като сканираш липсващите части от поредицата.
Ген от Майкъл Крайтън
Не няма да има ! :)
Надписите от Александър Кирилов
Всеки ден прилича на другия, ежадневието е нещо което ни поглъща , здъвква и изплува.
Да се научиш да се впечатляваш и да превръщаш обикновеното и баналното в ново и интересно- това е изкуство.
Разказът показва търсенето на това изкуство, което през очите на другите понякога изглежда бледо и невидимо, но то е написано там на стената на живота .
Запечатано е там като мое чуство, мое преживяване, това е личността,а не сянка на чуждото мнение.
Една от любимите ми поредици. Чел съм я няколко пъти и сега ми се иска да я препрочета, но няма том. 2. Работи ли се по качването на липсващия том или ако трябва да помогнем с нещо? Имам ги и трите тома, но се намират на 200км от мен в момента :(
Благодаря за страхотния сайт.
Читателски коментари