Читателски коментари

Страхотна книга! Човек не може да я остави, докато не я довърши!

Много, много ми хареса!!!

Нека и аз кажа едно БЛАГОДАРЯ, МНОГО! Оказа се, че ние от по — младото поколение нямаме възможност свободно да си купим книгата! Вие ни давате шанса да бъдем по- богати и по- щастливи, четейки книгите на Г.Г. Маркес

И двете части са в този файл. Погледни кориците.

Супер откога я търсех. А втора част скоро ли ще я пуснете

Голяма книга. Какви ли не хора, има по света.

Уникално!Но какво друго да очакваме от най-великия поет на нашето съвремие.

Поклон пред поета и човека ЕВТУШЕНКО!

Много си я обичам тая приказка и винаги ми се дощява да хвана мелничаря и да го пердаша толкова, че да не може да се вдигне. А, и да му отнема без всяко забавяне сина. Може и да се спаси детето, ако се изведе от вредната атмосфера навреме.

Познавам лично такъв тип хора, макар и не от съвсем близо. Но едно е сигурно — няма паразит без гостоприемник. Психика се напасва с психика и само в комбинация се случват нещата.

И най-често хората, които не посмяват да поискат нищо за себе си, наистина са обречени.

:)Лорд Хенри тук е геният на злото. Внесен е за да покаже нещата не такива, каквито са, а такива, каквито в крайна сметка е погрешно да бъдат; и това точно показва Оскар Уайлд независимо от целия „цинизъм“, в който го набеждават и който е може би просто по-немирната форма на неговото остроумие.

Има връзка м/у произведенията „за деца“ на Оскар Уайлд и на Х.Кр.Андерсен. Тази приказка например за мен е 1 по-нещастлив (и вероятно по-реален) вариант на „Грозното патенце“. Но паралелът се вижда и в останалите приказки. По принцип при Андерсен тъгата изглежда по-нежно някакси, но иначе и 2мата са майстори на тъгата, която докосва (защото знайни са и мнозина, дето я използват самоцелно и неграмотно).

Риторика, от която явно ИМА смисъл! Щом и тук се намериха явни малоумници, които изказват мнението си за липсата на акуратност и абсолютната литературна бездарност на Георги Марков… е съвсем редно някой да вкара малко „риторика“ и да обясни на подрастващите за какво иде реч.

Вие не сте „инакомислещи“, вие сте идиоти…

Аз пък смятам, че вие обръщате прекалено много внимание на подробностите, без да виждате основната идея зад книгата. Авторът сам казва, че пише за образи на които се възхищава, а не за битки. Но няма как да се съчетаят всички качества наведнъж, без да се идеализира малко или много героят. Според мен книгата е страхотна, за разлика от филма.

кногата беше много хубава,цялата я прочетох,но не разбрах дали накрая Александър ухапва Рейвън,някой може ли да ми каже дали я превръща или не и да ми препоръча подобна книга????? пишете ми на e:mail : desi_f_bubu!abv.bg ако може. благодаря предварително :):)

Gost-е, препоръчвам ти да прочетеш книгата пак, преди да философствуваш за системи, матрици и т.н. Античовешката „система“ е много конкретно посочена и се нарича КОМУНИЗЪМ. Книгата, разбира се, не е просто приятелска критика на туй или онуй, както ти се опитваш да я изкараш, а жестоко разобличаване на основите, върху които се изгражда и изобщо може да съществува комунистическата система: терор върху собствения народ и безочлива агресия към останалия свят.

А за „възхвалата на Запада“…то такива като тебе са по възхвалите. Не е нужно надълго и нашироко да се възхваляват предимствата на един обикновен стол пред тези на електрическия стол. Ти на кой би седнал?

Благодаря от сърце на авторите!

Бях шокирана от прочетеното,въпреки че бях сравнително информирана!А най-големият ми шок беше от публикувания доклад(в приложенията) на „специалистите“ кога,как и къде са разстреляли набързо осъдения ми дядо….!Бог да го прости!Жалко,че баща ми не можа да го прочете,след като години наред беше репресиран,тормозен и възпрепятстван в опитите му да научи истината и да реабилитира убития си баща!Добре,че поне можа да види решението за отмяна на грозната присъда и изчисти името на прекрасния си баща!Още веднъж благодаря!

Не сравнявайте тази книга с „Малкият принц“. Последната е непреходна.

Великолепно. Благодаря.

Не разбирам как предишното изказване ще ми помогне да разбера нещо за „Задочни репортажи за България“ и да преценя дали да го прочета, освен че „Г.М. прави много точен, задълбочен и проникновен разрез на българското общество от времето на т.н. развит социализъм…“ и „…Г.М. прозираше в бъдещето и виждаше интуитивно това, което ще последва.“ Нищо друго от петте абзаца не е мнение за книгата, а само риторика.

Чета, и както се казва, не вярвам на ушите си! Вярно е, че всеки има право на мнение. Това право беше отнето на хората от убийците на Г.М. Днес те и техните физически и духовни наследници продължават задкулисно да ръководят държавата и всичките и дейности (политика, икономика, култура, религия и т.н.), и да промиват и „пречистват“ мисленето на българина с помощта на уж независимите медии (това ясно личи от някои мнения). И го правят не защото много милеят за сигурноста на държавата, а защото така по-лесно си осигуряват безконтролния грабеж. Срещу това се бореше Г.М. Затова и го убиха. Защото истината плашеше неговите убийци повече от всичко. Днес тя продължава да ги плаши и стряска, и затова те продължават да го убиват като го неглижират всячески. Включително и чрез масовото съзнание. И винаги съм се чудел какво толкова ги плашеше Г.М. Днес когато уж има свобода на словото и много неща се казват и виждат бял свят, какво се промени? Нищо, точно така, абсолютно нищо. Козметичните промени само засилват това чувство.

Моите уважения към госпожа Цвета Трифонова! Много точни анализи. Съжалявам, че нямам тази дарба.

Г.М. прави много точен, задълбочен и проникновен разрез на българското общество от времето на т.н. развит социализъм. Той не можа да живее „дълбоко във времето на развития социализъм“, нито смяната на политическата власт с икономическа от неговите убийци. Но мисля, че в своите задочни репортажи Г.М. прозираше в бъдещето и виждаше интуитивно това, което ще последва.

Само, че неговата дълбока любов към българския народ не му позволи да види калпавостта на този народ. Защото когато от 7–8 млн. човека (заедно с бебетата и децата) няколкостотин хиляди са агенти и доносници на ДС, а останалите не са, просто защото от службите не са ги потърсили, никакава друга квалификация не е подходяща. А сега същите тези хора, за които той даде живота си го хулят, плюят и отричат. Нормално за калпавия българин. Иначе патриоти с лопата да ги ринеш. Но като видиш състоянието на държавата, липсата на всякакъв морал и духовни ценности, и разпада на обществото, няма защо да се чудиш и да търсиш причините в „международното положение“.

Срещу това се бореше Г.М. и това го погуби. На тоя народ георгимарковци не му трябват. Само чалга, бира, кебапчета и кючеци. Малкото изключения просто се губят сред останалата маса.

В този смисъл всички сме убийци на писателя. Такъв народ заслужава съдбата си, той просто няма бъдеще!

Мисля, че думата, която описва поредицата е „инфантилен“.

Все едно, че не само е писана за тийнейджъри, а и е писана ОТ тийнейджър, по време на междучасията.

Най-горещи благодарности на създателите на този великолепен сайт, и на всички, които го обогатяват с нови книги — благодарности най-вече от името на българите, работещи и живеещи в чужбина. За всеки един от нас сайтът е наистина „моята библиотека“ — допирът с родната реч, удоволствието от преоткриването на стари, обичани или позабравени книги или просто радостта да четеш на майчиния език.

Първият ми прочит на „Вторници с Мори“ бе в оригинал. Два месеца след като напуснах България със семейството си, ми поставиха най-страшната диагноза. Докато се лекувах, сякаш Бог изпрати малкото книжле, купено от хотелската книжарничка, в ръцете ми. Трудно е с думи да изкажа какво значеше за мен „Вторници с Мори“ в този момент…

Зарадвах се, че някой (за съжаление неизвестен), е качил именно тази книга. Сега с удоволствие ще я препрочета и на български.

Надявам се да достигне до повече хора, които имат нужда от духовна и морална подкрепа и да им я даде, както я даде на мен в най-тежките моменти от моя живот!

ОЩЕ ВЕДНЪЖ — БЛАГОДАРЯ!

БОГ ДА ВИ ПАЗИ!